Код на дисциплината: HZ08
ICTS: 5
И

Еврейският въпрос в Русия – между обществената мисъл и властта XIX-XX в.

СеместърСедмична заетост
VII2+0
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
15030
  • Анотация

    Курсът има за цел да представи присъствието на еврейската общност в рамките на Руската империя и на СССР. Ще се проследи включването на различните еврейски общности в руската държава, политиката на имперската власт към тях, нейната еволюция, както и водещите принципи, определящи отношението на съветската власт към евреите през XX в. Курсът ще обърне внимание на традиционните представи относно еврейството, съществуващи сред руското общество, ще изследва техните корени и дали и доколко те оказват влияние върху политиката на правителството. В този контекст ще се анализират спецификите – социални, икономически, културни – в живота на руските евреи, както и промените настъпват в условията на съветския режим.

  • Препоръчителна литература

    Альтшулер, М. Йехудай мицрах Кавказ. Йерусалим, 1990.

    Кн. Голицын, Н.Н. История русского законодательства о евреях. Спб. 1886. Т.1 (1649-1825).

    Дворкин, И.С., Вишневская, Т.Д. Евреи в Средней Азии: прошлое и настоящее. СПб., 1990.

    Гессен, Ю. История еврейского народа в России. Т. 1 -2. Л., 1925 – 1927.

    Гителман, Цви. Беспокойный век: евреи России и Советского союза с 1881 до наших дней. Москва: Новое литературное обозрение, 2008.

    История еврейского народа в России. Т.1-3. Москва: Мосты культуры/Гешарим, 2017.

    Ларин, Ю. Евреи и антисемитизм в СССР. М-Л., 1929.

    Лесков, Н.С. Евреи в России. 1884.

    Натанс, Б. За чертой. Евреи встречаются с позднеимперской России. М., 2007.

    Нейштадт, М. Йехудай Грузиа. Тел Авив, 1970.

    Никитин, В.Н. Евреи-землевладельцы, 1807-1887. СПб., 1885

    Оршанский, И. Евреи в России. СПб., 1872. Вып.1.

    Сборник материалов об экономическом положении евреев в России. Спб., 1903.

    Слиозберг, Г.Б. Записки русского еврея В 3-х томах. Париж, 1933-34.

    Солженицин А.И. Двести лет вместе (1875-1995). Т.1-2. Москва, 2009.  

    Altshuler, M. Pirsumim rusiim bi-vrit ha-moatsot al yehudim ve-yahadut. Jerusalim, 1970.

    Altshuler, M. Soviet Jewry since the Second World War. NY., 1987.

    Altshuler, M. Soviet Jewry on the Eve of Holocaust. Jerusalem: Centre for Research of East European Jewry, 1998.

    Aronson, I. Michael. Troubled Waters. The Origins of the 1881-Anti-Jewish Pogroms in Russia. 1990.

    Baron, S. The Russian Jews under Tsars and Soviets. NY., 1978.

    Brym, R. J. The Spread of Antisemitism in Moscow on the Eve of the 1993 Duma Election. – In: East European Jewish Affairs. 24. № 1 (1994)

    Brym, R. J. “Russian Attitudes towards Jews: an Update”. – In: East European Jewish Affairs. 25. № 2 (Winter 1995).

    Dubnow, S. M. History of the Jews in Russia and Poland. Philadelphia., 1916.

    Frankel, Jonathan. The Crisis of 1881-82 as a Turning Point in Modern Jewish History. In: Berger, David. The Legacy of Jewish Migration. NY., 1983.

    Gidwitz B. Post-Soviet Jewry: The Critical Issues. Jerusalem, Jerusalem Center for Public Affairs, 1999.

    Gitelman, Z. Glasnost, Perestroika and Antisemitism. – In: Foreign Affairs (Spring 1991), p. 141-159.

    Greenberg, L. The Jews in Russia. Nee York, 1976. Vol. 1 -2.

    Kagelan, A. Soviet Zion. NY, St. Martin`s Press, 1994.

    Klier, J. D. Russia gathers her Jews. The Origins of the Jewish Question in Russia, 1772-1825. Cambridge, 1982. (Руско издание: Клиер Дж. Россия собирает своих евреев. М., 2000).

    Klier, John Doyle. Imperial Russia`s Jewish Question 1855-1881. Cambridge., 1995.

    Klier, J. D. Russians, Jews and the Pogroms of 1881-1882. Cambridge., 2011.

    Nathans, B. Beyond the Pale: the Jewish Encounter with Late Imperial Russia. Berkeley, 2002.

    Rogger, Hans. Jewish Policy and Risht-Wing Politics. L., 1986.

    Schwarz S. The Jews in the Soviet Union. Syracuse, 1951.

    Stanislawski, Michael. Tsar Nicholas I and the Jews. The Transformation of Jewish Society in Russia. 1825-1855. Philadelphia, 1983.

    Weinberg, R. Stalin`s Forgotten Zion. Berkeley, 1998

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар