Код на дисциплината: З001
ICTS: 3
З

Националната идея и славянският въпрос в Русия през XIX век

СеместърСедмична заетост
I3 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
9045

Преподавател

Форма на изпит

Комбиниран изпит
  • Анотация

    Лекционният курс разглежда формирането на руската национална идентичност; анализира популярните в руското общество през XIX в. представи за противоположните пътища, по които вървят Русия и Европа в своето историческо развитие. Специално внимание е отделено на официалната имперска доктрина (т. нар. «теория на официалната народност»), формулирана в годините на управление на Николай I. Курсът проследява зараждането на идеята за славянската взаимност в империята, нейното място в руската обществена мисъл на XIX и различните интерпретации, които тя получава в Русия. Анализира на ентитезата Русия-Европа, Изток-Запад, вярата в православната и славянка мисия на руската дъргава и народ, като се представят възгледите на основните защитници на тези идеи – Михал Погодин, Николай Данилевски, Константин Леонтиев, славянофилите.

  • Препоръчителна литература

    Восстание декабристов. М-Л., 1926.

    Кирило-мефодiiвське товариство. Киiв, 1990, т.1-3.

    Сочинения Ивана Аксакова. М., 1891.

    Аксаков, И. Отчего так плохо живется на Руси.

    Аксаков, К. С. Полное собрание сочинений. Т.1-2. М., 1861, 1875.

    Аксаков, К. С. Литературная критика. М., 1982.

    Данилевский, Н. М. Россия и Европа. М., 2002.

    Карамзин, Н.М. «О древней  и новой Руси». В: Русская социально-политическая мысль XIX – начало XX века. М., 2001.

    Киреевский, И. Полное собрание сочинений. Г.1-2.  М., 1861.

    Крижанич, Ю. Политика. М., 1965.

    Леонтиев, К. Византизмът и славянството. С., 1993.

    Леонтьев, К. Восток, Россия и славянство. М., 1885, т.1.

    Погодин, М. П. Сочинения в 5-ти томах. М., 1872-1876.

    Самарин, Ю. Ф. Сочинения. Т.1. М.,1900. Т.12. М., 1911.

    Самарин, Ю. Ф. Статьи, воспоминания, письма 1840-1876 гг. М., 1997.

    Тютчева, А. Ф. Воспоминания. М, 2000.

    Тютчев, Ф. И. Политические статьи. Париж, 1976.

    Хомяков, А. С. Полное собрание сочинений. М.1900-1904, Т. 1-8.

    Чаадаев, П. Полное собрание сочинений. Т.1-2. М., 1991.

    Чижов, Ф.И. Путешествие по славянским землям. – Славянский архив. Статей и материалов. М. 1959.

    Алпатов, М.А. Русская историческая мысль и Западная Европа XII – XVII вв. М., 1973.

    Барсуков, Н. Жизнь и труды Михаила Погодина. Кн.1 – 16. СПб., 1888-1901.

    Бердяев, Н.А. Алексей Степанович Хомяков. М., 1912.

    Бердяев, Н.А. Русская идея. М., 2000.

    Бердяев, Н. Пътят на Русия. Константин Леонтиев и руската идея. С., 2001.

    Бродский, Л.Н. Ранние славянофилы. М., 1910.

    Век Экатерины II. Дела балканские. М., 1998.

    Валицки, А. Славянофильство и западничество: консервативная и  либеральная утопия в работах Анджея Валицкого. М., 1991.

    Виттекер, Цинтия. Граф Сергей Семенович Уваров и его время. СПб., 1999.

    Волков, В.К. К вопросу о происхождении терминов пангерманизм и панславизм. В кн.: Славяно-германския культурные связи. М., 1969.

    Восточный вопрос во внешней политике России конец XVII в- начало XX в. М., 1978.

    Георгиева, Т. Славянската идея в Русия 30-50-те г. на XIX в. С., 2009.

    Горбачевский, И. И. Записки. Письма. М., 1963 г.

    Гройс, Б. Поиск русской национальной идентичности. – Вопросы философии. 1992, №1.

    Джонг, Си Хок. М.П.Погодин и Кирилло-Мефодиевское общество 30-50-х гг. 19 в. о славянском единстве. – Вопросы истории, 1996, кн.7.

    Достян, И. Русская общественная мысль и балканские народы (От Радищева до декабристов) М., 1980.

    Дьяков, В. А. Славянский вопрос в общественной мысли дореволюционной России. М. 1993.

    Дудзинская, Е.А. Славянофилы в общественной борьбе. М., 1983.

    Дюлгерова, Н. Руски щрихи към Източния въпрос (1894-1904). Амбиции и планове на имперската дипломация. С., 1999.

    Зайончковский, П. А. Кирило-Методиевское братство. М., 1959.

    Косик, В. Размышления на славянскую тему. М., 1997.

    Кочубинский, А.А. Наши две политики в славянском вопросе. – Исторический вестник.  1881, стр.201- 232.

    Кошелев, В.А. Эстетические и литературные воззрения русских славянофилов 1840-1850-е годы. Л., 1984.

    Кошелев, В.А. Алексей Степанович Хомяков . М., 2000.

    Лещиловская, И. И. Концепции славянской общности в конце XVIII – первой половине XIX века. – Вопросы истории, 1976, №12.

    Марахов, Г. И. Социально-политическая борьба на Украйне в 20-40-х гг XIX в. Киев, 1979.

    Масарик, Т. Rossia i Evropa. СПб., 2000.

    Милюков, П. Из истории русской интеллигенции. Сборник статей и этюдов. СПб., 1903.

    Нечкина, М. Общество соединенных славян, М.-Л., 1927 г.

    Нечкина, М. Движение декабристов, М., 1955, т.2.

    Никитин, С. Славянские комитеты в России в 1858-1876 годах. М., 1960.

    Никитин, С. Очерки по истории южных славян и русско-балканских связей в 50-70- х годов 19 века. М., 1970.

    Пыпин, А. Н. Характеристика литературных мнении от двадцатых до пятидесятых годов. Исторические очерки. – Вестник Европы, 1871, кн. 5, 9-10.

    Пыпин, А. Н. Панславизм в прошлом и настоящем. СПб. 1913.

    Стоилова, Т. Третият Рим. Мирните решения на руската имперска политика Св Югоизточна Европа през XVIII в. С., 2001.

    Сыроечниковский, Б.Е. В сб.: Из истории движения декабристов. М., 1969.

    Трубецкой, С. Разочарованный славянофил – Вестник Европы, 1893.

    Хевролина, В.М. Российский дипломат граф Николай Павлович Игнатьев. М., 2004.

    Цимбаев, Н. И. Под бременем познанья и сомненья.. (Идейные искания 30-х годов). В кн. Русское общество 30-х годов XIX в. Люди и идеи: Мемуары современников. М., 1989.

    Цимбаев, Н.И. Славянофильство. Из истории русской общественно-политической мысли XIX в. М., 1986.

    Янковский, Ю. Патриархально-дворянская утопия (страницы русской общественно-литературной мысли 1840-1850-х годов). М., 1981.

    Christoff, Peter – An introduction to nineteenth century Russian Slavophilism. Vol.1. Xomjiakov. San Fransisco., 1961.

    Erickson, John. Panslavism. 1964.

    Fadner, F. Seventy years of Panslavism. Georgetown University. 1961.

    Hosking, Geoffrey A. Russia. People and Empire 1552-1917. Cambridge., 1997.

    Hosking, Geoffrey A. Russia and the Russians. Cambridge., 2003.

    Ingle, Harold. Nesselrode and the Russia`s Rapprochement with Britain 1836-44. 1976.

    Jelavich, Barbara. A Century of Russian foreign policy 1814-1914. NY., 1964.

    Kohn, N. Pan-slavism. Its history and ideology. New York, 1960.

    Lukashevich, S. Ivan Aksakov 1823-1886. A study in Russian thought and politics. Cambridge, Massachusetts., 1965.

    Petrovich, M. B. The Emergence of Russian Panslavism. New York., 1956.

    Pipes, R. Russia under the old regime.

  • Модул “История и съвременност на Русия и Евразия”

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар