Код на дисциплината: 3019
ICTS: 4
З

Проблеми от икономическата история на балканските страни през ХІХ – началото на ХХ в.

СеместърСедмична заетост
V3+0 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
1204500
  • Анотация

    Курсът има за цел да запознае студентите с основни проблеми от стопанската история на балканските държави от началото на XIX век до Първата световна война. Вътрешно са обособени два подпериода – преди и след 1878 г. – които съвпадат с основни етапи от икономическото развитие на Балканите.

  • Препоръчителна литература

    Данова, Н., А.Христакудис. История на нова Гърция. С., “Абагар Пъблишинг”, 2003

    История на Османската империя. Под редакцията на Робер Мантран. С., 1999.

    Йелавич, Б., История на Балканите XVIII-XX век, Т.1-2. С., ИК, Амат-ах, 2003.

    Кастелан, Ж.. История на Балканите ХІV-ХХ век. С., 2002.

    Kостов, А. Железниците в Сърбия до Балканските войни. – В: Юбилеен сборник Изследвания в чест на 80-годишнината на професор Кръстьо Манчев, София, Парадигма, 317-322.

    Kостов, А. Развитие на железниците в Гърция до 1912 г. – Железопътен транспорт, 2004, 7-8, 38-40.

    Kостов, А. Швейцария и балканските държави. Икономически връзки (1830-1914 г.). София, Херон прес, 2001, 244 с.

    Костов, А. От занаят към професия. Инженерството на Балканите от началото на ХVІІІ век до Първата световна война. София, Парадигма, 2015, 412 с.

    Костов, Ал.Транспорт и комуникации на Балканите (1800–1914).Поредица „Регионални изследвания”.София, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2017, 312 с.

    Беров, Хр. „Балканските японци“. Социално-икономически профили на модернизацията и индустриализацията по примера на Сърбия и България (1878-1912 г.), Университетско издателство „Св Климент Охридски“, София, 2020.

    Беров, Хр. Когато гръм удари… (Балкански политики за възстановяване в ситуация на глобална икономическа криза, средата на XIX в. – средата на XX в.). София, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2019.

    Манчев, Кр. История на балканските народи (1878-1918). С., 2006.

    Манчев, Кр., Стр. Димитров. История на балканските народи. С., 1975.

    Мишкова, Д. “Приспособяване на свободата”, С. Парадигма, 2001.

    Паларе, М. Балканските икономики 1800-1914: Еволюция без развитие. С., 2007.

    Хаков, Дж. „История на съвременна Турция”, С., 2008 г.

    Хьош, Е. История на балканските страни”, С., 1998.

     

    Axenciuc, V. Evolutia economica a Romaniei : cercetari statistico-istorice : 1859-1947 vol. 1 : Industria. Bucuresti, Editura Academiei Romane, 1996.

    Axenciuc, V. Evolutia economica a Romaniei : cercetari statistico-istorice : 1859-1947 vol. 2 : Agricultura. Bucuresti, Editura Academiei Romane, 1997.

    Axenciuc, V. Evoluţia economică a României Cercetări statistico- istorice : 1859-1947, vol. 3 : Credit, comerţ, finanţe publice.  Bucuresti, Editura Academiei Române, 1998.

    Axenciuc, V. Introducere in istoria economica a Romaniei : epoca moderna.  Bucuresti, Romania de Maine, 1997.

    Bacque-Gramont J., P. Dumont. Economie et societes dans l’Empire ottoman. Paris, 1983.

    Barbu, P.E., N. Marinescu Agricultura României în perioada 1848 – 1918. Craiova, Ed. Spirit româmnesc, 1996.

    Berend I., G. Ranki. Economic Development in East Central Europe in the 19th and 20th Centuries, 1974.

    Calic, M.-J. Sozialgeschichte Serbiens, 1815-1941. Muenchen, R. Oldenbourg Verlag, 1994.

    Constantinescu. N. (ed.) Romania’s Economic History. Front the Beginnings to World War II. Bucharest, Editura Academiei, 1994.

    Đorđević, D. Carinski pat Austro-Ugarske i Srbije. Beograd, Istorijski institut, 1962.

    Freris, A. The Greek economy in the twentieth century. London, Croom Helm, 1986.

    Jovančić Br. Trgovina Srbije 1878-1914. – Ekonomika, 2003, vol. 49, br. 5-6, str. 105-226 (poseban prilog).

    Karaman, I. Privreda i društvo Hrvatske u 19 stolecu. Zagreb, 1972.

    Kaser, M., E. Radice The Economic History of Eastern Europe, 1919-1975. Clarendon                Press, Oxford. 1985.

    Kostov, A. Belgian Sugar Enterprises in Romania and Bulgaria (1890-1939). – In: M. Dritsas and T. Gourvish (Eds.)  European Enterprise: Strategies of Adaptation and Renewal in the XXth Century, Athens, 1997, c. 187-198.

    Kostov, A. L’industrie du gaz dans la périphérie européenne avant 1914: le cas d’Athènes et de Bucarest. L’histoire du gaz dans les Balkans avant 1945. In: Paquier, S., J.-P. Williot, (dir.) L’industrie du gaz en Europe aux XIXe – XXe siecles. Bruxelles, etc., P.I.E. – Peter Lang, 2005, 181-190.

    Kostov, A. Le développement de l’économie municipale et la modernisation des grandes villes balkaniques (2e moitié du 19e – début du 20e siècle).- In: La ville dans les Balkans depuis la fin du Moyen Age jusqu’au début du 20e siècle. Paris – Belgrade, 1991, c. 217-221.

    Kostov, A. Les Balkans et le réseau ferroviaire européen avant la Première Guerre mondiale. In: Merger, M., Alb. Carreras et Andrea Guintini (Eds.) Les réseaux européens transnationaux XIXe – XXe siècles: quels enjeux? Nantes, Ouest Editions, 1995, c. 48-60.

    Kostov, A. Trade and navigation on the lower Danube: Romania and Bulgaria 1880-1912. In: Kunz, A. and J. Armstrong (Eds.) Inland navigation and economic development in nineteenth-century Europe. Mainz, 1995, c. 105-119.

    Kostov, А. The Trade Relations between Bulgaria and Greece in the 1886 – 1911 Period. – Études Balkaniques, 2019, LV, 2, 226-248.

    Lampe, J. Jackson, M. Balkan Economic. History, 1550-1950, From Imperial Borderlands to Developing Nations. Bloomington,  Indiana University Press. 1982.

    Milić, D. Strani kapital u rudarstvu Srbije do 1918. Beograd, Istorijski institut, 1970.

    Mirković, M. Ekonomska historija Jugoslavije. Zagreb, Ekonomski Pregled, 1958.

    Stanford, J. , E. Shaw History of the Ottoman Empire and Modern Turkey. Vol. 2, Reform, Revolution and Republic: The Rise of Modern Turkey, 1808-1975, Cambridge University Press, 1977.

    Sugar, P. Industrialization of Bosnia-Hercegovina, 1878–1918. Seattle,University of Washington Press, 1963.

    Sundhaussen, H. Historische Statistik Serbiens, 1834-1914: mit europäischen Vergleichsdaten. München, 1989.

    Sundhaussen, H., Die verpaβte Agrarrevolution. Aspekte der Entwicklungsblockade in den Balkanländern vor 1945. – In: Industrialisierung und gesellschaftlicher Wandel in Südosteuropa, München, 1989, 45-60.

    Turnock, D. The Romanian Economy in the Twentieth Century.  London, Croom Helm, 1986.

    Vuco, N. Razvoj industrije u Srbiji u XIX veku. Beograd, Srpska akademija nauka i umetnosti, 1998.

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар