Научна конференция „Мрежи и механизми на влияние в регионалната политика, икономика и култура”

На 19 май 2022 г. в Конферентната зала на Софийския университет започна научната конференция „Мрежи и механизми на влияние в регионалната политика, икономика и култура”, посветена на 150-годишнината от кончината на Христо Георгиев. Освен влиятелен и способен предприемач, той е и изявен общественик и щедър меценат, оставил ярка следа в стопанския и политическия живот на българите през третата четвърт на ХІХ в.

Събитието се организира от Историческия факултет на Алма матер и Центъра за регионални изследвания и анализи. Инициативата е част от научната програма на проекта „Мрежи и механизми на влияние в регионалната икономика. Балканска и европейска контекстуализация на архивното наследство на братя Евлоги и Христо Георгиеви“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, договор № КН-06 ОПР 05/02 от 17.12.2018 г.

Събитието бе открито от заместник-ректора на Софийския университет доц. д-р Георги Вълчев, който поздрави организаторите и присъстващите от името на ректорското ръководство. Той изказа огромна благодарност към колегите от Историческия факултет, защото това е поредна стъпка към новия, задълбочен прочит на онези бурни, драматични и изпълнени с градивен смисъл години, които бележат нашето Възраждане. По думите на доц. Вълчев такъв тип проекти, през едно задълбочено прочитане на документалното наследство на братята Евлоги и Христо Георгиеви, показват онези механизми, които стопанският елит на страната използва, за да се превърне в сериозен политически фактор, да може да бъде припознат като представител на един народ, тръгнал по пътя на своето модерно развитие, но срещащ все още огромни препятствия.

Доц. Вълчев подчерта, че благодарение на такъв тип личности България успява да създаде един макар и крехък, но изпълнен с оптимизъм, вяра и енергия, нов интелектуален елит, който проникновено започва да чертае посоките на бъдещото развитие на страната и предопределя бързото й отделяне от орбитата на Ориента. Заместник-ректорът изрази радостта си, че в проекта, наред с утвърдените специалисти, има и много млади хора, което е много добър знак, че Софийският университет ще се развива в бъдеще и ще става все по-голяма интегрална част от голямата световна научна общност. Той пожела такъв тип търсения и проекти да продължават, защото отварят врати именно пред младите колеги. Доц. Вълчев благодари на всички участници в проекта, на организаторите на конференцията и пожела успех на научната проява.

Проф. Надя Манолова, заместник-декан на Историческия факултет, отбеляза, че делото на братята Евлоги и Христо Георгиеви е много значимо, но за съжаление в продължение на дълъг период от време не е било широко изследвано. Тя изтъкна, че книгата на проф. Христо Глушков от 80-те години на XX век е дала ход на изучаването на делото им и започва натрупване на знания и популяризиране на двамата братя. Проф. Манолова изтъкна, че темата и подходът, който е избран, дават възможности да се огледа цялата стопанска мрежа, през която функционира нашият стопански и политически елит – със своята позиция, действия в стопански и политически план – интересен опит и пример, който заслужава да бъде популяризиран в европейски мащаб. Тя изрази надеждата си да се продължи тази хубава традиция, пожела успех на всички участници, благодари за организацията и пожела интересни и ползотворни дискусии.

Модератор на събитието бе проф. Иван Първев от Историческия факултет, който отбеляза, че се предвижда докладите от конференцията да бъдат публикувани в реномирано научно издание в Германия. По думите му така тази тема, която в не малка степен е свързана с българската история, ще стане достояние на по-широка академична общност.

Конференцията е организирана в шест тематични панела, а в своите доклади участниците ще дискутират важността на социалните и неформалните мрежи от познанства, контакти и стопански връзки за осъществяването на успешните политически и икономически инициативи на Балканите през ХVІІІ и ХІХ в.

Календар

Календар

Образци на документи
Често задавани въпроси

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.