Доц. д-р Георги Н. Николов получи Почетния знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със синя лента.

Доц. д-р Георги Н. Николов е сред водещите изследователи в областта на българската средновековна история и специалист със значителен принос в развитието на съвременната медиевистика. Той е автор на 4 монографии, 81 студии и статии, 41 рецензии и отзива, над 2000 био- и библиографски статии, 78 научнопопулярни публикации, 578 статии в исторически енциклопедии. Участва като редактор или съставител в 12 научни издания, съавтор е в разработването на учебници и учебни пособия, научен консултант и участник е в редица исторически научнопопулярни и документални филми.

От 1994 г. до настоящия момент доц. Георги Н. Николов е член на редколегиите на водещи научни списания и годишници, сред които са: Минало, Palaeobulgarica, Инициjал, Македонски преглед, Дриновски сборник, Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Исторически факултет. Т. 103 (2018); Т. 104 (2019).

През годините той заема позиции в редица академични органи на управление и научни организации. Заместник-декан е на Историческия факултет на Софийския университет в периода 2015 г. ­– 2019 г. Председател на е Издателския съвет на Исторически факултет от 3 декември 2015 г. до 5 ноември 2019 г. (ВРИД до 30 юни 2020 г.) От м. юли 2020 г. е председател на Управителния съвет на Македонския научен институт. Член (учредител) е на: Асоциацията на византинистите и медиевистите в България от 1992 г.; Международния Advisory Board of the Waldemar Ceran Research Centre for the History and Culture of the Mediterranean Basin and South–East Europe, Ceraneum (Łódź, Polska) от юни 2011 г.; Международната асоциация по българистика от април 2014 г.; Комисията за историческа география и пространствен анализ на Византия към Международната асоциация за византийски изследвания – Виена (Commission for the Historical Geography and Spatial Analysis of Byzantium at the AIEB) от септември 2016 г.

За широките международни връзки и активност на доц. Георги Николов свидетелстват неговите специализации в Солун, Гърция (1988), Лайпциг, Германия (1996) и в Кьолнския университет, където през 2003 г. специализира византийска история при изтъкнатия византинист Петер Шрайнер. От 2009 г. той е референт за българските публикации в областта на византинистиката и медиевистиката за престижното списание Byzantinische Zeitschrift. С доклади и научни съобщения е участвал в над 50 различни национални и международни форуми (конференции, симпозиуми, конгреси): Сегед, Унгария (1980); Шумен (1992, 2014, 2016); Будапеща, Унгария (1992, 1997, 2000); Велико Търново (1993, 2015, 2016); София (1993, 1995, 1996, 2003, 2011, 2014, 2016); Охрид, Македония (1998); Скопие, Македония (1998, 2014); Краков, Полша (2000, 2004, 2006, 2010); Зайчар, Сърбия (2002); Варна (2002); Боровец (2002); Кюстендил (2005, 2007, 2008, 2016); Равда (2005, 2008); Белград, Сърбия (2008, 2016); Петрич (2014); Костенец (2015) и др. Освен в България е публикувал свои научни трудове в Германия, Гърция, Полша, Русия, Сърбия и Унгария.

За своята активна научна и обществена дейност доц. Георги Н. Николов е удостоен с Почетен знак на Столична община с Решение № 187 от 4 април 2019 г. на Столичен общински съвет.

Календар

Календар

Образци на документи
Често задавани въпроси

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.