Исторически факултет

Съвременна българска история

докт. Красимира Тодорова

Красимира Тодорова е докторант по съвременна българска история в СУ „Св. Климент Охридски”. Изучвала е магистърска програма „Модерна България: държава и общество (края на 19 – нач. на 21 век)“ в Софийския университет през 2013 г. и е отличена с почетен знак за отличен успех. Има завършена магистратура по „Национална сигурност и отбрана“ във Военна академия „Г. С. Раковски“ през 2013 г. Преди да започне докторската си програма е работила като учител по история четири години. Като докторант Красимира Тодорова е присъствала на национални и международни научни конференции в България, Унгария, Полша и Хърватия. Нейният професионален интерес включва история на Българската комунистическа партия след Втората световна война, преходът към демокрация и пазарна икономика в България, както и дипломатическата история на страната.

Научни интереси

Съвременна българска история, социализъм, дипломация
Електронна поща:

krasimira.todorova@gmail.com

ОНС Доктор

Направление:
2.2. История и археология
История на България
(Съвременна българска история)
Период на докторантурата: 2018-2021

Тема на дисертациония труд

Република Македония в българската политика 1989-1997 г.

Статус на докторанта

Отчислен

Публична защита

  • Избрани публикации

    Правителството на Филип Димитров и признаването на Република Македония (8.XI.1991-30.XII.1992). Сп. АНАМНЕЗА, Год. XV, 2020, кн. 4, с. 92-124;

    Кабинетът на Димитър Попов (1190-1991) и българската подкрепа за демократичните промени в Македония. Сборник с доклади „Кюстендилски четения 24 (2018). Памет и забрава в историята“. София, 2019, с. 299-312;

    Десетдневната война в Словения (27 юни – 6 юли 1991 г.) и България. Сборник с доклади „Мартенски студентски четения“ 6 (2019). Велико Търново, 2020, с. 382-399.

  • Участие в научни конференции

    Международна научна конференция „Памет и забрава в историята“, Кюстендил, 1 – 3 юни. Тема: Кабинетът на Димитър Попов (1190-1991) и българската подкрепа за демократичните промени в Македония;

    Международна научна конференция „България и Балканите през ХХ век: външна политика и публична дипломация“, 26 октомври, София. Тема: Възраждане на „македонския въпрос“ в българо-югославските отношения при управлението на Андрей Луканов;

    Научна конференция “Докторантски и постдокторантски четения 2018”, София, 27 – 27 ноември. Тема: „Оръжейната афера 1992 г.“;

    Научна конференция „IХ Мартенски студентски четения“, 29-30 март 2019, Велико Търново. Тема на доклада: „Десетдневната война в Словения (27 юни – 6 юли 1991 г.) и България“;

    Кръгла маса по повод 100 години от края на Първата световна война (1914-1919 г.) „Краят на „Голямата война“: Дългият път към дома. Променени светове и човешки съдби.“, Благоевград, 12 април 2019. Тема на доклада: „Голямата война и дългият път към дома през погледа на Богдан Филов“;

    Научна конференция „Априлски студентски четения: Големите в историята“, 24 април 2019, София. Тема на доклада: „Признаването на Република Македония от България (15 януари 1992 г.)“;

    Международна научна конференция Cracovian Congress of History Students 2019 „I shall triumph on this soil / From this soil I shall resurrect the state. The Idea of Liberty and Independence during 19th and 20th century in Central and Eastern Europe“, 24-26 май 2019, Краков, Полша. Тема на доклада: „Macedonian struggle for independence and Bulgarian support for sovereign Republic of Macedonia (1991-1993)“;

    Научна конференция „25-ти Кюстендилски четения“, 7-9 юни 2019, Кюстендил. Тема на доклада: „Големите протести и раждането на „Градът на истината“ в София (1989–1990 г.).“;

    Международна научна конференция ISHA Budapest Annual Conference 2019 – „Recycle History“, 3-8 септември 2019, Будапеща, Унгария. Тема на доклада: „The Bulgarian Communist Party Changes the Appearance of Sofia: The Architectural Dimensions of the “1300 Years of Bulgaria” Project“;

    Международна научна конференция Second International Conference Revolution accomplished. Communists in power: „Power seized. East-Central Europe Ruled by Communist Parties (1948–1956)”, 3-4 октомври 2019, Будапеща, Унгария. Тема на доклада: „The show trail against Evangelical churches in Bulgaria in 1949“;

    Международна научна конференция ISHA Zagreb New Year Seminar 2020 – “Others in History: Image and Propaganda”, 6-12 януари 2020, Загреб, Хърватия. Тема на доклада: „Republic of Macedonia in Bulgarian politics 1989-1993”;

    Международна научна конференция CEPOS International Conference 10th Edition “After Communism. East and West under Scrutiny”, 28 март 2020, Крайова, Румъния. Тема на доклада: „Turn to the West: the Changes in Bulgarian Foreign Policy in the Period of the Velvet Revolution 1989-1991”;

    Докторантски семинар, 4-6 ноември 2020, София. Тема на доклада: „Правителството на Филип Димитров и неговата политика спрямо Република Македония“.

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар