Съвременна балканска история
Щ
Доцент д-р Христо Беров е доцент по Съвременна балканска история към катедра „История на Византия и балканските народи”. Неговите основни изследователски интереси са насочени към проучване на стопанските и социално-икономическите проблеми на балканските народи във втората половина на XIX и началото на XX век.
Приемно време:

вторник 14.00-16.00, каб. 32

Електронна поща:
Телефон:

(02) 9308/ 343

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
Съвременна балканска история, индустриализация,
  • Биографични данни
    • 1997 г. – завършва Природо-математическа гимназия „Васил Левски“, гр. Смолян
    • 2002 г. – магистър по история в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“
    • 2003-2004 – учител по история в НГДЕК “Св. Константин – Кирил Философ”
    • от 2005 г. – асистент към катедра „История на Византия и балканските народи” към ИФ на СУ „Св. Кл. Охридски“
    • 2015 г. – доктор по история
    • 2020 – доцент по съвременна балканска история към катедра „История на Византия и балканските народи”
  • Специализации
    • Март 2011 – март 2013 г. – Външен консултант към Държавна Агенция Архиви към Министерски Съвет, България;
    • Март-Април 2009 – специализация във Филисофски факултет на Белградския Университет, Сърбия;
    • Февруари-Март 2008 – специализация във Филисофски факултет на Белградския Университет, Сърбия;
    • Януари-Март 2005 – специализация в Centre for Russian and East-European Studies към University of Toronto, Торонто, Канада.
  • Проекти
    • “Климат и история: Дендрохронологична, климатична и историческа реконструкция на българското минало, 1500-2000“
    • „Създаване на електронна база данни (БГ-КЛИО), състояща се от студиите, статиите и съобщенията в специализираните български исторически периодични издания”
    • „Развиване и обогатяване на електронна база данни (БГ-КЛИО), състояща се от студиите, статиите и съобщенията в специализираните български исторически периодични издания“
    • „Описване, дигитализиране и анализ на документи за българската история, сръбската и югославската история от архива на Сърбия, архива на Югославия, архива на Белград и военния архив на Сърбия.”
    • „Преходът: Гласове, образи и спомени”
    • „SUDigital – дигитални ресурси за проучване, опазване и популяризиране на българското културно-историческо наследство”
    • Участия в Joint History Project към CDRSEE, със седалище в гр. Солун, Гърция на срещите в:
      2003 г. – Истанбул, Загреб
      2002 г. – Атина
      2001 г. – Букурещ
  • Избрани публикации

    Монографии

    • Христо Беров, 2025 – Сърбия в ЕС: мисия (не)възможна. Ускорена интеграция на Сърбия в ЕС до 2025 г. – отражение в регионален аспект, включително върху българските национални интереси в региона, ISBN:978-619-7200-30-0, Дипломатически институт, Министерство на външните работи на Република България, София , Рецензирано
    • Христо Беров, „Балканските японци“. Социално-икономически профили на модернизацията и индустриализацията по примера на Сърбия и България (1878-1912 г.), ISBN:978-954-07-4879-5, Университетско издателство “Св. Климент Охридски“, София
    • Христо Беров, Когато гръм удари…(Балкански политики за възстановяване в ситуация на глобална икономическа криза, средата на XIX в. – средата на XX в.), ISBN:978-954-07-4722-4, Унивверситетско издателство “Св. Климент Охридски”, София

    Статии в научни списания

    Статии в сборници (на конференция и др.)

    • Христо Беров, За една особеност в дипломатическата история около обявяването на българската независимост (30-годишният срок на австро-унгарска окупация на Босна и Херцеговина – мит или реалност!?), БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ XX ВЕК: ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ПУБЛИЧНА ДИПЛОМАЦИЯ, редактор/и:Евгения Калинова, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2021, стр.:16-31, ISBN:978-954-07-5317-1
    • Христо Беров, Накратко за една нереализирана миньорска мечта (Давидковското рудно поле и опитите за неговата широкомащабна експлоатация в годините на държавния социализъм), Спомен за село, редактор/и:Виолета Коцева, издателство:Унивверситетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2020, стр.:11-17, ISBN:978-954-07-4920-4
    • Христо Беров, Стопански аспекти на вакъфския въпрос в България (1878–1912), Вакъфите в България, редактор/и:Веселин Янчев, Мария Кипровска, Григор Бойков, 2020, стр.:311-324, ISSN (print):978-954-07-4848-1, ISSN (online):978-954-07-5098-9
    • Мира Маркова, Христо Беров, Фотографиите на фабрики като извор за икономическата модернизация на българската столица до 40-те години на XX век, ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА И БАЛКАНИТЕ, XIX – XX ВЕК. Сборник в памет на проф. Милчо Лалков, редактор/и:Иван Първев, Наум Кайчев, Мария Баръмова, издателство:Университетско издателство ’Св Климент Охридски“, 2019, стр.:309-318, ISBN:978-954-07-4720-0
    • Христо Беров, Социални профили на индустриалци-предприемачи в България в края на XIX и началото на XX век, Българите в Османската империя, XIX в.: понятия, структури, личности, редактор/и:Ваня Рачева, 2017, стр.:407-440, ISBN:9789540743523
    • Христо Беров, Историческа рамка, Земята гледа небето (Хора и православни храмове в Средните Родопи), редактор/и:Петър Шукеров, Иван Патев, Димитър Михайлов, издателство:Унивверситетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2015, ISSN (print):978-954-07-3961-8
    • Христо Беров, Момчил Панайотов, Мартин Иванов, Димитър П. Димитров, Климатичните аномалии като фактор за кризата в България от края на XIX и началото на XX в., Realia Byzantino-Balcanica: Сборник в чест на 60-годишнината на професор Христо Матанов, 2014, стр.:599-612, ISBN:9789543781188
    • Христо Беров, Социалистическите граждански ритуали като част от „културната революция“ (по примера на района на с. Славейно, Смолянско), „Вяра – смесена“. Аспекти от всекидневието в две родопски села, 2014, стр.:46-55, ISBN:9540738687, 9789540738680
    • Христо Беров, Дейността на габровските индустриалци и модернизацията на един български град (1878-1912) , ІV Международен Семинар „Университетски четения и изследвания по българска история”, Смолян, 11-13 май 2006, 2008, стр.:84-92, ISBN:954-072-768-4
    • Христо Беров, Чужденците в габровската индустрия и влиянието им върху нейното развитие (1878-1912) , Модернизацията на България и Габрово, 1878-2006, 2007, ISBN:954-775-665-6; 978-954-775-665-6
    • Христо Беров, Стефан Дечански и имотите, дарени на Дечанския манастир , Българското дарителство: История, съвременност и перспективи, редактор/и:Пламен Митев, издателство:Университетско издателство „СУ „Св. Кл. Охридски“, 2003, стр.:17-27, ISBN:954-90589-7-2

    Студии в научни списания

    Студии в сборници (на конференция и др.)

    • Hristo Berov, Aspects of Balkan states’ protectionist practices: The cases of Bulgaria and Serbia (late 19th – early 20TH cc.), State and Economy on the Balkans at the end of XIX and the beginning of XX century, editor/s:Dimitar Grigorov, Hristo Berov, Publisher:Университетско издателство ’Св Климент Охридски“, 2020, pages:9-52, ISBN:978-954-07-4880-1

    Учебници

    • Джени Маджаров, Радослав Спасов, Веселин Тепавичаров, Петя Василева – Груева, Виолета Коцева, Светослав Живков, Владимир Станев, Христо Беров, Никола Дюлгеров, Андрей Лунин, Обучение на учители за формиране на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда . Наръчник за учители, ISBN:978-954-07-3565-8, УИ “Св. Климент Охридски”, София, Рецензирано

    Учебни помагала

    • Христо Беров, Владимир Станев, Подходи и модели за интеркултурно образование и диалог в системата на средното образование. – В: Обучение на учители за формиране на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда, с. 41-51., ISBN:978-954-07-3565-8, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, София, Рецензирано
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар