Съвременна обща история
Щ
Доц. д-р Гергана Алексиева е родена през 1977 г. в гр. София. През 2000 г. завършва Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ като магистър. През 2006 г. защитава дисертация на тема „Демократизация и изграждане на автономните общности в Испания (1977-1985 г.). От 2007 г. е асистент в Катедра Нова и съвременна история, а от 2015 г. е хабилитиран преподавател в същата. Научните и интереси са свързани със съвременната история, Историята на Испания и Португалия и Историята на Латинска Америка през 20 век и в частност политическото развитие на Аржентина в съвременната епоха.
Приемно време:

Вторник, 15-17 часа в каб. 29

Електронна поща:
Телефон:

(02) 9308/ 231

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
Съвременна история, История на Испания и Португалия, История на Латинска Америка

Родена в гр. София, 6 декември 1977 г.; завършила СУ „Св. Климент Охридски“ през 2000 г. като магистър; редовен докторант към същата институция в периода 2002 -2005 г. От 2007 г. асистент към Катедра Нова и съвременна история, а от 2015 г. – доцен.

Мадриски автономен университет – 2004 г.

Войната за историята – 75 години от края на Втората световна война, Ръководител, , Номер на договора:80-10-203

Зависимост и независимост в Латинска Америка и света, Член, , Номер на договора:80-10-227, 4.05.2018 г.

Развитие на изследванията по история, политика и култура на Латинска Америка в България, Член, , Номер на договора:80-10-143, 2017 г.

Институт за докторантски и постдокторантски изследвания “Диалог Европа”, Член, , Номер на договора:D002-141, 15.12. 2008

Перонизмът. История и политика (1943-1976 г.), Велико Търново, 2014

Аржентинската революция (1966-1973), Историята между революцията и еволюцията. Кюстендилски четения 23 (2017), издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2019, стр.:214-229, ISBN:978-954-07-4594-7

“Забравената” каталунска автономия (1979-2006), Кюстендилски четения 24(2018). Памет и забрава в историята, 2019, стр.:265-273, ISBN:978-954-07-4812-2

Интеграцията на Иберийския свят: Ибероамериканската общност на нациите (1991-1992), Краят на Студената война и европейската интеграция/дезинтеграция през 90-те години на XX век, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2019, стр.:245-257, ISBN:978-954-07-4609-8

Каталунският сепаратизъм: минало и настояще (2003- 1 октомври 2017 г.), С поглед към България и света. Сборник в памет на проф. д-р Костадин Грозев, Publisher:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2019, pages:190-204, ISBN:978-954-07-4759-0

Монархията в криза: политическият обрат в Испания (1930-1931 г.)., България и Европа в съвременната история. Сборник в чест на 80-тата годишнина на проф. дин Димитър Сирков., редактор/и:Драгомир Драганов, Гергана Алексиева, издателство:Фабер, 2010, стр.:126-136, doi:ISBN 978-954-400-370-8

Да воювам или да не воювам? Отношенията между Франко и Хитлер (1939-1941 г.), Втората световна война 70 години по-късно, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2018, стр.:99-116

Президентът реформатор Карлос Менем: Аржентина в периода 1989-1995 г., Реформи и реформени инициативи в България и света през XX век, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2018, стр.:324-336, doi:ISBN 978-954-7-4487-2

Ролята на държавата в икономиката при Народния фронт в Чили (1938-1941 г.): теория и практика, Държавната идея в модерната епоха ISBN 978-954-7-4559-6, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2018, стр.:120-131, doi:ISBN 978-954-07-4559-6

Един аспект от прехода към демокрация в Аржентина. Армията и Раул Алфонсин, Източна Европа и Латинска Америка, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2017, doi:ISBN 987–954-07-4313-4

Испания и Обединяваща се Европа през 60-те години, Интеграционните процеси през 60-те години на XX век, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2013, стр.:110-122

Денчо Данчев; Ивана Николова, Виктория Крумова; Магдалена Властанова; Кремена Диаш; Цанко Цолов

Научно ръководство на докторанти

Тема на дисертационния труд: Американска и британска антисъветска кино пропаганда през 60-те години на XX век
Срок на докторантурата: 2019-2023
Тема на дисертационния труд: Американската външна политика към процеса на създаване на еврейската държава (1945 – 1948 г.)
Срок на докторантурата: 2021-2024

Календар

Календар

Образци на документи
Често задавани въпроси

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.