Нова обща история
Щ
Доц. д-р Росица Ташева е преподавател по Нова обща история. Автор е на монографии, студии и статии, свързани с историята на Франция в модерната епоха. Специализирала е в Института по история на Френската революция в Парижки университет I (1984) и в Института за изследвания и документалистика по социални науки в университета в Горна Нормандия (1989).
Приемно време:

сряда, 13.00-15.00 в каб. 30

Електронна поща:
Телефон:

(02) 9308/ 366

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
История на Франция: абсолютизъм, революция и контрареволюция в края на XVIII-началото на XIX в., политическа и социална история през XIX в., история на политическите идеи; история на конституционализма в модерната епоха

1976 г. – завършила 114 Английска езикова гимназия в София

1982 г. – магистър по история в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“; втора специалност Философия

1983-1986 – редовен докторант в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“ към катедра Нова и съвременна история

1986 г. – доктор по история; тема на дисертацията: „Парижкият якобински клуб в години I и II на френската република (1792 – 1794 г.)“

1986 г. – научен сътрудник II ст. в катедрата по Нова и съвременна история в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“

1989 г. – научен сътрудник I ст.

1991 г. – главен асистент

2007 г. – доцент

1984 г. –  Франция, Институт по История на Френската революция в Парижки университет І

1989 г. –  Франция, Институт за изследвания и документалистика по социални науки в университета в Горна Нормандия (град Руан)

Монографии:

Френският абсолютизъм. Основи, теория, принципи. Велико Търново, Фабер, 2007. (452 с.)

Якобинците във Френската революция, 1789 – 1794. С., УИ “Климент Охридски”, 1989. (256 с.)

Статии и студии:

Последната криза на френската абсолютна монархия. – В: Предизвикателството: Съвременна българска история. Сборник с изследвания в чест на проф. д-р Евгения Калинова. УИ “Св. Климент Охридски “, 2020, 413-427.

Аристократичният либерализъм във Франция и Революцията: политическата мисъл на граф д’Антрег. – В: Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Център за славяно-византийски проучвания “проф. Иван Дуйчев, issue:100 (19). УИ “Св. Климент Охридски”, 2019, 174-184.

Луи Филип – “кралят гражданин” и средният път на орлеанизма. – В: С поглед към света и България. Сборник в памет на проф. д-р Костадин Грозев. УИ “Св. Климент Охридски”, 2019, 15-26.

Първата френска десница: Защитниците на Стария режим в парламентарната битка за Франция. – В: Памет и забрава в историята. Кюстендилски четения 24 (2018). УИ “Св. Климент Охридски”, 2019, 124-139.

Еволюция на представите за “революцията” във Франция през XVIII век. – В: Историята между революцията и еволюцията. Кюстендилски четения 23 (2017). УИ “Св. Климент Охридски”, 2018, 78-90.

Поглед към научното дело на проф. д-р Борислав Гаврилов (по повод 60-годишния му юбилей). – История, том 26, брой 5, 2018, 455-460.

За свободата и нейните ограничения: френският опит в края на XVIII – началото на XX в. – В: Държавната идея в модерната епоха, УИ “Св. Климент Охридски”, 2018, 9-19.

Френската революция и българите в края на ХVІІІ – началото на ХІХ век. – В: Послания на историята. Юбилеен сборник в чест на професор Мария Радева, УИ „Св. Климент Охридски”, 2016, 213-222.

Революция, мир или война: полемиките сред френските социалисти в началото на ХХ век. – В: Първата световна война век по-късно, УИ „Св. Климент Охридски”, 2016, 24-34.

Regions and Borders During Revolutionary Transformations: The Example of the Papal Enclaves Avignon and the Comtat Venaissin in the Years of the French Revolution. – In: Bordering Early Modern Europe. Edited by Maria Baramova, Grigor Boykov and Ivan Parvev. Wiesbaden: Otto Harrassowitz, 2015, 149–159.

Jean Jaurès – An Apostle of Peace in Pre-War Europe, 1905-1914. http://www.viaevrasia.com/public/documents/Rossitza%20Tasheva.pdf

The French Republic and the Ottoman Empire: The Citoyen Descorches in Constantinople (1793-1795). – In: Power and Influence in South-Eastern Europe 16th-19th Century. Edited by Maria Baramova, Plamen Mitev, Ivan Parvev and Vania Racheva. Berlin: LIT Verlag, 2013, 339–347.

На кого принадлежи суверенитетът в държавата? Идеологическите спорове между „монархомахи” и „политици” по време на религиозните войни във Франция. – В: Mediaеvalia. Специално издание. Quod Deus Vult! Сборник в чест на професор дин Красимира Гагова. София, 2013, 423–437.

Благородниците срещу абсолютизма във Франция през ХVІІІ век. – История, 2009, № 1–2, 23–42.

Между традиционализма и реформизма: консервативните идейни течения във Франция в епохата на Просвещението. – В: Исторически личности и идеи. Сборник в чест на 60-годишния юбилей на проф. д-р Искра Баева, С.,УИ “Св. Кл. Охридски”, 2011, 227–239.

За Етиен дьо Ла Боеси, свободата и доброволното робство. – В: История в преход. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Драгомир Драганов. С., УИ “Св. Кл. Охридски”, 2008, 75–85.

От суверенитета на разума към суверенитета на краля: новаторство и традиционализъм в политическата философия на френското просвещение. – История, 2007, № 2–3, 31–51.

“Законите на кралството” и конституцията на френската абсолютна монархия. – Историческо бъдеще, 2005, № 1–2, 186–227.

Теорията за “Държавната необходимост” (Raison d’Etat) във Франция през ХVІІ век и принципите на абсолютизма. – История, 2005, № 4, 19–36.

Дефиниции на предреволюционното минало – старият режим и абсолютизмът във Франция. – Историческо бъдеще, 2003, № 1–2, 152–171.

Периодичният печат и свободата на словото в годините на Френската революция (1789–1799). – В: Модерният историк. Въображение, информираност, поколения. Съст. К. Грозев и Т. Попнеделев. С., ИК Даниела Убенова, 1999, 161–170.

Sur certains aspects de l’activité sociale des Jacobins parisiens, 1792–1794. – In: Paris et la Révolution. Actes du Colloque de Paris I, 14–16 avril 1989. Paris, Publications de la Sorbonne, 1989, 135–145.

Парижките якобинци и санкюлотското движение. – Векове, 1989, № 4, 28–37.

Recherches sur les membres du club des Jacobins de Paris (21 septembre 1792–9 thermidor an II). – Etudes balkaniques, 1988, N° 3, 40–53.

Le programme des Jacobins pour sauver la Révolution durant l’été de 1793. – Bulgarian Historical Review, 1987, N° 2, 50–62.

Regards sur l’histoire du Club des Jacobins de Paris (1789–1792). – Bulgarian Historical Review, 1985, N° 4, 32–49.

Учебни помагала

Френската революция в текстове и документи, 1789–1799. (Съставителство и превод). С., УИ “Св. Климент Охридски”, 1992. (232 с.)

История. 8. клас на средното общообразователно училище. (В съавторство) С., Просвета, 1991.

История за 8. клас на единното средно политехническо училище. (В съавторство). С., Държавно изд. “Народна просвета”, 1988.

Градът в историята. Кюстендил през вековете. РИМ „Акад. Йордан Иванов“, Кюстендил, 2019.

Граници, култури, идентичност. СУ “Св. Климент Охридски”, 2018.

Зависимост и независимост в Латинска Америка и света. СУ “Св. Климент Охридски”, 2018.

Памет и забрава в историята. РИМ „Акад. Йордан Иванов“, Кюстендил, 2018.

Първи четения по политическа история, международни отношения и дипломация в памет на проф. д-р Костадин Грозев. СУ “Св. Климент Охридски”, 2017.

Реформи и реформени инициативи в България и света през XX век. СУ “Св. Климент Охридски”, 2017.

Историята – между революцията и еволюцията. РИМ „Акад. Йордан Иванов“, Кюстендил 2017.

Държавната идея в модерната епоха. СУ “Св. Климент Охридски”, 2016.

Първата световна война век по-късно: Кризи, конфликти и дипломация в Голямата война. СУ “Св. Климент Охридски”, 2014.

Rivers and River Spaces in the 18th Century: The Danube and other Examples. СУ “Св. Климент Охридски”, 2014.

The First World War and its impact on the Balkans and Eurasia. СУ “Св. Климент Охридски”, 2013.

Граници и линии на разграничение в Европа, ХVІ-ХVІІІ в. СУ “Св. Климент Охридски”, 2013.

Личности и идеи в глобализиращия се свят. СУ “Св. Климент Охридски”, 2011.

Власт и влияние в Югоизточна Европа, ХVІ-ХІХ век. СУ “Св. Климент Охридски”, 2010.

Франкофонията в Югоизточна Европа. Молдова-Институт, Лайпциг, 2010.

Волтер, славянските и балканските общества. СУ “Св. Климент Охридски”, 1994.

Година 200 от френската ера: проблемът за идеологите. СУ “Св. Климент Охридски”, 1993.

Paris et la Révolution. Парижки университет I, 1989.

L’influence de la Révolution Française dans les Balkans et le rôle de la France dans les relations internationales (IVe colloque des historiens français et bulgares). София, Институт за балканистика, 1987.

Атанас Димитров, „Протекционизъм и обществено–политически движения във Великобритания, 1815 – 1846 г.”

Милен Кънчев, „Френско-британският сблъсък в Северна Америка, 1763 – 1783 г.“

Любомир Кръстев, „Наполеон Бонапарт в британското обществено мнение, 1796 – 1815 г.” (защитил през 2017 г.)

Светослав Маноилов, „Руският консерватизъм през втората половина на XIX – началото на XX век“ (защитил през 2012 г.)

Учебни дисциплини

Календар

Календар

Образци на документи
Често задавани въпроси

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.