Исторически факултет

Прием

Повече...

Исторически факултет

Средновековна българска история
Щ

гл. ас. д-р Кирил Господинов

Катедра История на България
Авторите
Academia.edu
Д-р Кирил Господинов Господинов е главен асистент в катедра История на България, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски”. Професионалните му интереси са в областта на историята на средновековната българска държава, властта и институциите през втората половина на ХІІІ в.

Ръководител

МП “Българско средновековие: държава, общество, култура”
Приемно време:

вторник 16.00-18.00 ч. в каб. 285

Електронна поща:

kiril.gospodinov@uni-sofia.bg

kiril.gospodinov@gmail.com

Телефон:

(02) 9308/ 305

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
История на средновековна България; политическа история, изворознание, византийска историография, власт и иституции ХІІІ–ХІV в.

Творчески отпуск

Работа върху хабилитационен труд
  • Биографични данни
    • 1998 – магистър по история. Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“
    • 2009 – доктор по история. Тема на дисертационния труд: „Легитимизъм и узурпация. Власт и политически взаимоотношения в Българското царство: 1241–1279 г.“
    • 2011 – Главен асистент по Средновековна българска история към катедра „История на България“, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“
    • 2018 – Ръководител на МП “Българско средновековие: държава, общество, култура”, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“
  • Специализации
    • Ягелонски университет, Краков (Полша) 2017 г.
    • Университет Ориентале, Неапол (Италия) 2018 г.
  • Членство в научни организации
    • Асоциация на византинистите и медиевистите в България. (София, България)
  • Проекти
    • Е-Medievalia (Електронни ресурси за дистанционно обучение по медиевистика). Проект BG 051РО001-4.3.04-0004/2012, реализиран с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз, 2012-2014 г.
    • „Търново като православен център през XIII–XIV в. в светлината на най-новите проучвания ” по договор с НИС № 150 от 12.04.2016 г.
    • „Води и биоразнообразие – основни предпоставки за устойчиво развитие на човешкото общество от древността до днес“, Кюстендил 17–19 май 2019 г., – Изнесен обучителен интердисциплинарен семинар, организиран от Исторически факултет, Геолого-географски факултет и Биологически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ по проект „Докторантски център“  BG05M2ОР001-2.009-0013
  • Избрани публикации

    Статии в сборници (на конференция и др.)

    • К. Господинов, Доц. д-р Анна Б. Николова. Библиография (1969-2019), А. Б. Николова. STUDIA. Сборник с изследвания на доц. д-р Анна Б. Николова, посветен на нейната 80-годишнина, редактор/и:К. Господинов, Цв. Василев, В. Герджикова, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2021, стр.:25-34, ISBN:978-954-07-5184-9
    • К. Господинов, Предговор, А. Б. Николова. STUDIA. Сборник с изследвания на доц. д-р Анна Б. Николова, посветен на нейната 80-годишнина, редактор/и:К. Господинов, Цв. Василев, В. Герджикова, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2021, стр.:13-14, ISBN:978-954-07-5184-9
    • К. Господинов, Георги Н. Николов и неговият път в попрището на медиевистиката. Биографични бележки, Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Н. Николов, редактор/и:Ангел Николов, издателство:Университетско издателство СУ “Св. Климент Охридски”, 2018, стр.:15-17, ISSN (print):978-954-07-4490-2, doi:978-954-07-4490-2
    • К. Господинов, Къде е избухнал бунтът на Лаханас? Неизползвани данни за локализиране на събитието., Българско средновековие: общество, власт, история. Сборник в чест на проф. д-р Милияна Каймакамова., редактор/и:Георги Н. Николов, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2013, стр.:363-372, ISBN:978-954-07-3464-4, doi:978-954-07-3464-4

    Студии в научни списания

    • К. Господинов, Свърлижката приписка като исторически извор, Исторически преглед, брой:3-4, 2005, стр.:151-175, ISSN (print):0323-9748

    Студии в сборници (на конференция и др.)

    • К. Господинов, Георги Пахимер, Пиер Пусин и хронологията на събитията в България през 1277-1279 г., Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Н. Николов, редактор/и:Ангел Николов, издателство:Университетско издателство СУ “Св. Климент Охридски”, 2018, стр.:621-653, ISBN:978-954-07-4490-2, doi:978-954-07-4490-2
    • К. Господинов, Известията на Акрополит и Пахимер за българската история от 1256–1257 г.: анализ и съпоставка, Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев, редактор/и:Милияна Каймакамова, Христо Темелски, Илия Илиев, Лиляна Симеонова, Георги Николов, издателство:Университетско издателство СУ “Св. Климент Охридски”, 2006, стр.:105-123, doi:978-954-07-2435-5
  • Участие на научни конференции
    • Together against the Common Enemy. The Bulgarian-Neapolitan Alliance in the 1270s – “I rapporti politici e culturali tra Napoli e i Balcani dal Medioevo a oggi”, Napoli (Italia) , 12-14 декември 2018 г.
    • Позицията на българската държава към Лионската уния (1274 г.): извори и политически предпоставки – Религиозен разцвет. България XIII–XV век. София, 2019 г.
    • „Теоретическата матрица“ за въстанието на „Ивайло“ в марксистката историография. – „ИСТОРИЯТА – МЕЖДУ РЕВОЛЮЦИЯТА И ЕВОЛЮЦИЯТА”, Кюстендил, 2017 г.
    • Дионисополис, 544/5 г. – „Води и биоразнообразие – основни предпоставки за устойчиво развитие на човешкото общество от древността до днес“. Изнесен обучителен интердисциплинарен семинар. СУ „Св. Климент Охридски“, проект „Докторантски център“BG05M2ОР001-2.009-0013, Кюстендил, 2019 г.
    • Възможностите на електронното обучение в семинарите по средновековна българска история. -ДЕН НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ – ПРОЕКТ BG051PO001-3.3.06-0045 „Развитие на капацитета на специализанти, постдокторанти и млади учени за преподаване на академични курсове по и на чужд език със съвременни методи и информационни и компютърни технологии”, София, 2015
    • Била ли е Ирина Комнина регент на сина си Михаил? – „Средновековна България в контекста на балканската и европейската история и култура“. В чест на 90 годишнината на проф. д-р Василка Тъпкова-Заимова, СУ “Св. Климент Охридски”, София, 2014
    • Практическата работа с електронната система e-Medievalia в реалната учебна среда: параметри, проблеми, резултати. – Заключителна конференция по проект E-Мedievalia, София 2014
    • Кой ще владее Цепена? Борбата за хегемония на Балканите през 50-те години на ХІІІ в. – „Война и мир“, Кюстендил, 2014
    • Лаханàс и Константин Асен. Образите на „героя“ и „антигероя“ в светлината на едно пренебрегнато сведение от Бориловия синодик. – Фаталното в историята, Кюстендил, 2013
    • Неусвоени данни в „Историята“ на Пахимер за локализацията на Диавена. – Трети международен конгрес по българистика, София, 2013
    • Кога се е възцарил Георги І Тертер или защо е важно да познаваме пътя на идеите в историческите изследвания? – Миналото в криза, Гюлечица, 2012
    • „Стълб и бранител на Православието“. Българската държава и Лионската уния (1274 г.) – пропаганда или политически прагматизъм. – Традиции и преход в българската историческа наука, Кюстендил, 2012
    • Позицията на българската държава към Лионската уния (1274 г. ) в контекста на взаимоотношенията между Рим и Константинопол. – 22 Международен конгрес за византийски изследвания, София, 2011
  • Заемани административни длъжности
    • Ръководител на МП “Българско средновековие: държава, общество, култура”

Учебни дисциплини

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Повече...

Исторически факултет

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар