Исторически факултет

Прием
Търсене

Повече...

Generic filters

Исторически факултет

Нова обща история
Щ

гл. ас. д-р Любомир Кръстев

Катедра Нова и съвременна история
Авторите
Academia.edu
ResearchGate
Историк и преподавател по Нова история в Софийски Университет с научни интереси в европейската история през XIX в. Изследванията му са посветени главно на миналото на Великобритания и нейното място в международните отношения през XIX и нач. на XX в.
Приемно време:

вторник 10:00-12:00 в каб. 29

Електронна поща:

lckrustev@uni-sofia.bg

Телефон:

(02) 9308/ 231

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
История на Великобритания през XIX в., Британска колониална империя; Международни отношения в Новото време; Британският мандат в Палестина; Първа и Втора френска империя; история на обществените нагласи в Западна Европа през XIX в.

2007 г. – Средно образование: Частна английска гимназия „Проф. Иван Апостолов“, гр. София.

2011 г. – бакалавър по история в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“ (специализация по Нова история).

2013 г. – магистър по история в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“, МП „Кризи, конфликти и дипломация в световната политика XVI-XXI в.“

2014-2017 г. – хоноруван асистент към катедра „Нова и съвременна история“

2017 г. – доктор по история, тема на дисертация: „Наполеон Бонапарт в британското обществено мнение, 1796-1815 г.“ с научен ръководител доц. д-р Росица Ташева

2017 г. – главен асистент към катедра „Нова и съвременна история“

2015 г. специализация в Лондон и Оксфорд

2018 г. специализация в Майнц

Член на Кралското историческо дружество

  1. Зависимост и независимост в Латинска Америка и света. (Вътрешен) Номер на договора: 80-10-227 от 4.5.2018 г. – член
  2. Войната за историята – 75 години след края на Втората световна война. (Вътрешен) Номер на проекта: 80-10-203 от 28.04.2020 г. – член.
  3. Ранномодерна Европа. Граници и противоречия. (Вътрешен) Номер на договора: 80-10-70/25.03.2021 г. – ръководител
  4.  От Черната смърт до Холерата. Борбата срещу епидемиите в историческа перспектива, XIV-XIX в. (ФНИ) Номер на договора: КП-06-М50/2 от 30.11.2020 г. – ръководител

Статия в научно списание:

  1. Любомир Кръстев, КОНФЛИКТЪТ МЕЖДУ КАТОЛИЦИ И ПРАВОСЛАВНИ ЗА ПОКРОВИТЕЛСТВО НА СВЕТИТЕ МЕСТА В ПАЛЕСТИНА В НАВЕЧЕРИЕТО НА КРИМСКАТА ВОЙНА, История, брой:4, 2019, стр.:355-371, ISSN (print):0861 – 3710, ISSN (online):1314 – 8524, Ref, 2019
  2. Любомир Кръстев, Престъпление или Просвещение? За творчеството на маркиз Дьо Сад., История, брой:3, 2018, стр.:239-246, ISSN (print):0861 – 3710, ISSN (online):1314 – 8524, Ref, Web of Science, 2018
  3. Любомир Кръстев, Коварното свидетелство на Мери Ан Кларк и аферата с Йоркския херцог през 1809 г., История, брой:4, 2016, стр.:421-428, ISSN (print):0861 – 3710, ISSN (online):1314 – 8524, Ref, Web of Science, 2016
  4. Любомир Кръстев, Наполеон Бонапарт в британската преса., История, 2011, стр.:11-22, ISSN (print):0861 – 3710, Ref, Web of Science, 2011

Статия в сборник (от конференция и др.):

  1. Любомир Кръстев, Британското обществено мнение и Кримската война, 1854–1856 г., ИМПЕРИИ И ИМПЕРСКО НАСЛЕДСТВО НА БАЛКАНИТЕ, редактор/и:Димитър В. Димитров, Симеон Кацаров, Русалена Пенджекова-Христева, Дамян Борисов, 2019, стр.:1-14, ISBN:978–954–8536–33–2, Ref, 2019
  2. Любомир Кръстев, Британските радикали срещу държавната доктрина на Уилям Пит-младши(1799-1815), Държавната идея в модерната епоха, редактор/и:Искра Баева, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2018, стр.:36-49, ISBN:ISBN 978-954-07-4559-6, 2018
  3. Lubomir Krastev, Napoleon, British Public Opinion, and the Abolition of the Slave Trade., Slavery. Past, Present and Future. Oxford, 2016, стр.:13-21, ISBN:978-1-84888-399-4, Ref, 2016
  4. Любомир Кръстев, Между „Суданската машина“ и „Ефективният реформатор“. Назначаването на британски държавен секретар по войната през август 1914 г., Първата световна война век по-късно., 2016, стр.:61-67, ISBN:ISBN 978-954-07-4205-2, Ref, 2016

Студия в научно списание:

  1. Любомир Кръстев, Епидемията от едра шарка и Френско-пруската война (1870-1871), Годишник на Софийския Университет “Св. Климент Охридски”, том:104, 2019, стр.:73-126, ISSN (print):1312-9406, 2019

Съставителска дейност:

Светослав Живков, Любомир Кръстев, Памет и забрава в историята, ISBN:978-954-07-4812-2, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, Рецензирано, 2019

1          Секционен доклад, Любомир Кръстев, Сътрудничество между радикалния ционизъм и Третия райх в годините на Втората световна война София, 2020

2          Секционен доклад, Любомир Кръстев, Обсадата на Севастопол през погледа на британците в годините на Кримската война, Кюстендил, 2019

3          Секционен доклад, Любомир Кръстев, Британското обществено мнение и Кримската война, 1854-1856 г. Пловдив, 2019

4          Секционен доклад, Любомир Кръстев, Памет и забрава за либертинството, Кюстендил, 2018

5          Секционен доклад, Любомир Кръстев, Сексът през Просвещението, Благоевград, 2018

6          Секционен доклад, Любомир Кръстев, Френската интервенция в Мексико, 1861-1867 г. София, 2018

7          Секционен доклад, Любомир Кръстев, Законите в Новото време, София, 2018

8          Секционен доклад, Любомир Кръстев, Нелоялни поданици или национални герои. Ирландските въстания и бунтовници през XIX в., София, 2017

9          Секционен доклад, Любомир Кръстев, Коварното свидетелство на Мери Ан Кларк и аферата с Йоркския херцог през 1809 г., Кюстендил, 2016

10        Секционен доклад, Любомир Кръстев, Британските радикали срещу държавната доктрина на Уилям Пит-младши, 1799-1815 г., София, 2016

11        Секционен доклад, Любомир Кръстев, London Secret Societies. Decency and Disorder on the Two Sides of the Old River, 1789-1815. Виена, 2016

12        Секционен доклад, Любомир Кръстев, Образът на Наполеон Бонапарт във Великобритания след края на Амиенския мир, София, 2015

13        Секционен доклад, Любомир Кръстев, Napoleon, British Public Opinion, and the Abolition of the Slave Trade, Oxford, 2015

14        Секционен доклад, Любомир Кръстев, Британското обществено мнение и Амиенският мир, Велико Търново, 2015

15        Секционен доклад, Любомир Кръстев, The British Public Opinion about Napoleon Bonaparte. Forgotten First Impressions. Грац, 2015

16        Секционен доклад, Любомир Кръстев, Между „Суданската машина“ и „Ефективният реформатор“. Назначаването на британски държавен секретар по войната през август 1914 г. София, 2014

17        Секционен доклад, Любомир Кръстев, The Failed Peace Negotiations. The Anglo-French Peace Talks of 1806. София, 2014

18        Секционен доклад, Любомир Кръстев, Първата френска империя като фактор за развитието на германския национализъм, София, 2014

19        Секционен доклад, Любомир Кръстев, Британското обществено мнение и мирните преговори между Лондон и Париж през 1806 г., Кюстендил, 2014

20        Секционен доклад, Любомир Кръстев, Британското обществено мнение и кампанията на генерал Бонапарт в Египет. София, 2014

21        Секционен доклад, Любомир Кръстев, Влиянието на Континенталната блокада върху британската икономика, 1806-1814 г. Кюстендил, 2013

22        Секционен доклад, Любомир Кръстев, The smallpox pandemic in Europe after the Franco-Prussian war, 1870-1871, Марбург, 2013

23        Секционен доклад, Любомир Кръстев, Едрата шарка и Френско-пруската война от 1870-1871 г. Гьолечица, 2012

24        Секционен доклад, Любомир Кръстев, Наполеон Бонапарт в британската преса, София, 2011

Учебни дисциплини

Календар

Календар

Образци на документи
Често задавани въпроси

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

Подробни указания за разработването на всички видове студентски разбаротки в хода на обучението в ИФ можете да откриете тук: Указания за разработване на писмена работа в Историческия факултет / Образователна дейност / Исторически факултет / Факултети / Университетът / Начало – Софийски университет “Св. Климент Охридски” (uni-sofia.bg)

По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Търсене

Повече...

Generic filters

Исторически факултет

Образование
Процедури
Структура
Видео