7 СОУ „Св. Седмочисленици“ – София;
1997 г. – СУ „Св. Климент Охридски“ – магистър по Археология (Праистория);
2017 г. – образователна и научна степен „доктор“
Тема: „Керамичните комплекси от финала на халколита в Родопите и долината на Места“
2007 г. – редовен асистент Катедра Археология;
От 1993 г. – участие и ръководство на спасителни и редовни археологически разкопки и теренни практики на специалност Археология на СУ “Св. Климент Охридски”, на обекти от Праисторията, Античността Средновековието като член на археологически екип, заместник ръководител от 1999 г. и като ръководител от 2011 г.
От 1997 г. – член на екипи, участие в подготовка на Доклади по ОВОС;
Асоциация на българските археолози
2020
В. Петрова, Н. Тодорова, Ж. Узунов, Обект А4/5020 край Орловец, община Полски Тръмбеш, Поток през Времето. Спасителни археологически проучвания по разширението на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД, Хр. Попов и др. (ред.), 312-322.
2019
M. Spataro, G. Katsarov, N. Todorova, A. Tsurev, N. Nikolova, M. Yaneva, K. Bacvarov, The chaîne opératoire of 6th millennium BC pottery making in the Maritsa Valley, Bulgaria: ceramics from Nova Nadezhda, Praehistorische Zeitschrift, 94, 1, 1-30.
2017 Н. Тодорова, От Егея и понтийските степи до… Мътница. Микрорегионални специфики и надрегионални елементи в керамичния стил от финала на халколита. Данните от Илинден-Клисура, ΚΡΑΤΙΣΤΟΣ. Сборник в чест на професор Петър Делев, – Х. Попов, Ю. Цветкова (ред.),183-214.
2016
K. Leshtakov, N. Todorova, V. Petrova, Late Chalcolithic Tatul. – The Human Face of Radiocarbon. Reassessing Chronology in prehistoric Greece and Bulgaria, 5000-3000 cal BC, – Z. Tsirtsoni (ed.), Maison de l’Orient et de la Méditerranée. Lyon, 187-207.
K. Bacvarov, N. Todorova, G. Katsarov, V. Petrova, K. McSweeney, The Dead and the Nested Pots: An Early Neolithic Dithch Burial at Nova Nadezhda, Bulgarian Thrace, Southeast Europe and Anatolia in prehistory, Essays in honor of Vassil Nikolov on his 65th anniversary, Universitätsforschungen zur prähistorischen Archäologie, Band 293, K. Bacvarov and R. Gleser (eds.), 149-158.
N. Todorova, The Final Chalcolithic site in the “Gradishteto” locality near the village of Dolno Dryanovo, Southwest Bulgaria. – The Human face of Radiocarbon: Reassessing Chronology in prehistoric Greece and Bulgaria, 5000-3000 cal BC, TMO 69, Z. Tsirtsoni (ed), Maison de l’Orient et de la Méditerranée, Lyon, 169-186.
N. Todorova, M. Avramova, The Yagodina cave and the final stages of the Chalcolithic in the Western Rhodope mountains. – The human face of Radiocarbon: chronology in prehistoric Greece and Bulgaria, 5000-3000 cal BC, TMO 69, Z. Tsirtsoni (ed.), Maison de l’Orient et de la Méditerranée, Lyon , 2016, 249-268.
2014
Р. Иванова, Н. Тодорова, Спасителни археологически проучвания на обект от късната бронзова епоха в м. „Запортите саи”, Чирпанско. (Някои аспекти на селищните модели в Горнотракийската низина XV-XII в. пр. Хр.), Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, 4, 25-87.
Alpaslan Roodenberg, S, N. Todorova, V. Petrova, The Early Neolithic burials: an overview – Chapter VIII. In: Roodenberg, J., K. Leshtakov, V. Petrova (eds) Yabalkovо – vol 1, Sofia.
Alpaslan-Roodenberg, S., N. Todorova, V. Petrova, The Human Burials of Yabalkovo, Praehistorische Zeitschrift, 88, 1-2, 23-37
N. Todorova, I. Hadzhipetkov , Early Neolithic pits – Chapter VII. In: Roodenberg, J., K. Leshtakov, V. Petrova (eds) Yabalkovo – vol 1 , Sofia
2007
K. Leshtakov, N. Todorova, V. Petrova, R. Zlateva-Uzunowa, O. Ozbek, Preliminary Report on the Salvage Archaeological Excavations at the Early Neolithic Site Yabalkovo in the Maritsa valley, 2000 – 2005 Field seasons, Anatolica, 33, 2007, 185-234.
2006
Н. Тодорова, Керамичните комплекси на Юнаците и Ситагри III и културните взаимодействия между Горна Тракия и Беломорската област през късния халколит, ГСУ – Катедра Археология, 3, 95-141.
К. Лещаков, Н. Тодорова, В. Петрова, Основни данни за раннонеолитната керамика от разкопките в Ябълково, Известия на РИМ Хасково, т. 3, 9-29.
2004
Н. Тодорова, Някои аспекти на селищните модели през късния халколит в източните части на Горнотракийската низина, Праисторическа Тракия, Докалди от межународния симпозиум в Стара Загора. В. Николов, К. Бъчваров, П. Калчев (ред.), 334-348.
2003
N. Todorova, P. Leshtakov, T. Kanceva-Ruseva, Late Chalcolithic Pottery from Sadievo Tell, Nova Zagora District (Towards the Characteristics of Karanovo VI Ceramic Style in Eastern Upper Thrace), BAR Int. Series 1139 – Early Symbolic Systems for Communication in Southeast Europe, L. Nikolova (ed.), Oxford, 241-291.
N. Todorova, The Ornamentation of the Late Chalcolithic Pottery from Yunatsite Tell, Pazardzhik District. Systematization and Analysis, BAR Int. Series 1139 – Early Symbolic Systems for Communication in Southeast Europe, L. Nikolova (ed.), Oxford, 291-313.
2002
К. Лещаков, П. Калчев, С. Саватинов, Н. Тодорова, К. Костова, В. Петрова, Спасителни разкопки на светилището “Черна гора 1”. Предварителни резултати, Годишник на Музея в Стара Загора, т. 1, 19-44.
N. Todorova, V. Matsanova, Late Chalkolithic Ceramic Style at Yunatsite Tell (Approach to the Systematization of the Ceramic from the Newly Excavations Levels, BAR Int. Series 854, Technology, Style and Society. Contributions to the Innovations between the Alps and the Black Sea in Prehistory, L. Nikolova (ed.), Oxford, 331-361.
2019
Фиали, кантароси, киатоси…. Халколитната предистория на съдовете за пиене – Научна конференция в чест на 65-годишнината на проф. д-р Тотко Стоянов
2018
Известният и неизвестен османски некропол край Драз махала. Нови данни от археологическите и антропологични проучвания през 2017 г – Национална конференция „90 години музеят на София“ гр. София (в съавторство с В. Петрова и Н. Атанасова)
2015
Constructions and Destructions: a Case Study on Construction Practices Dated Back to the Final Chalcolithic – Праисторическото жилище на Балканите през VІ и V хил. пр. Хр. в профанен и сакрален контекст (в съавторство с Г. Кацаров)
Проучвания на праисторически обекти в долината на Средна Места – LIV Национална археологическа конференция
2014
Final Chalcolithic Pottery from the Valley of Mesta, Southwest Bulgaria- poster – 20th Annual Meetıng of the European Assocıatıon of Archaeologısts
2006
Къснохалколитната керамика от Ягодинската пещера. Някои аспекти на проучванията на халколитната култура в Родопите -ІV Международен семинар “Университетски четения и изследвания по българска история” организиран от Исторически факултет на СУ “Св. Климент Охридски”
2005
Керамичният комплекс от къснонеолитното селище Крушака. – XXIV среща на музеите от Югоизточна България
2003
Ornamentation of the Late Chalcolithic Pottery from – Early Symbolic Systems for Communication in Southeast EuropeYunatsite Tell
Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут. В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.
Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.
Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.
Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.
По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя
Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.
Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.
ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.
Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.
Подробни указания за разработването на всички видове студентски разбаротки в хода на обучението в ИФ можете да откриете тук: Указания за разработване на писмена работа в Историческия факултет / Образователна дейност / Исторически факултет / Факултети / Университетът / Начало – Софийски университет “Св. Климент Охридски” (uni-sofia.bg)
По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.
Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.
Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.