История на Русия
Щ

проф. д-р Дарина Григорова

ЛЕКЦИИ В РУСИЯ: МГИМО (2014, 2016, 2018), МГУ “М.В. Ломоносов (2016), СФУ, Красноярск (2017, 2018, 2019, 2020) КАЗАХСТАН: ЕНУ “Л.Н. Гумильов” (2012) БЕЛАРУС: Беларуския държавен университет, Минск (2014)
Приемно време:

Понеделник: 11-13.00 ч. в каб. 27

Електронна поща:
Телефон:

(02)9308/238

Адрес:
Исторически факултет
бул. “Цар Освободител” 15
1504 София
Научни интереси:
История на Русия XIX – XX век; История на идеите: руски либерализъм, консерватизъм, евразийство, руска идея, руска идентичност; Постсъветска Русия

Дата и място на раждане: 10 декември 1973 г., София

1996

СУ “Св. Климент Охридски”, Исторически факултет, специалност история;

втора специалност френски език и литература, ФКНФ

1998

Докторант по история на Русия в СУ “Св. Климент Охридски”, Исторически факултет

2001

Асистент по нова руска и нова обща история в СУ

2002

Доктор по история

Тема на дисертацията: Руският либерализъм 80-те – 90-те години на ХІХ век.

Старши асистент

2003

Главен асистент

2008

Доцент по история на Русия (ХIХ–ХХ век)

Тема на хабилитацията: Евразийството в Русия


2018

Професор по история на Русия

Тема: Империя феникс

МГУ “М.В. Ломоносов”, Русия:

1999; 2000; 2002; 2004; 2005; 2006; 2008; 2009, 2011, 2012, 2014, 2016;

В редколегията на списание Studia Slavica Et Balcanica Petropolitana (2014 – досега)

http://slavicapetropolitana.spbu.ru/en/editorialboard.html

В редколегията на списание Журнал Сибирского Федерального Университета (2019 – досега)

http://journal.sfukras.ru/series/humanities/editorialboard 

Евразийският център за магистърски, докторантски и постдокторантски изследвания VIA EVRASIA към Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, “Млади учени − 2011” към Фонд “Научни изследвания”, Ръководител, МОН – ФОНД “НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ”

“Русия, България, Балканите. Проблеми на войната и мира ХVIII–ХХI век (митове и действителност)” , Член, МОН – ФОНД “НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ”, Номер на договора:НТС/Русия 02/3/5.10.2017

„От регионални конфликти към епоха на глобални трансформации: гледната точка на българските и руските историци към международните отношения в края на ХIХ и началото на ХХI в.”, Член, МОН – ФОНД “НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ”, КП-06- Русия/24 от 16.12.2020

КНИГИ:

Свобода и самодържавие. Руският либерализъм в края на ХІХ в. С.: Парадигма, 2007, 213 с.

Евразийството в Русия. С.: Парадигма, 2008, 353 с.

ИМПЕРИЯ ФЕНИКС между съветското минало и евразийското бъдеще. С.: Военно издателство, 2015, 192 с.

Русский Феникс. Между советским прошлым и евразийским будущим. Книжный мир: Москва, 2018. 350 с. Науч. ред. и предисловие Е. Г. Пономарева

2021

  1. Секционен доклад, Дарина Григорова, Срещу “призрачните орли на империята”: Георги Федотов и идеологемите на студената война
  2. Секционен доклад, Дарина Григорова, 1917: Студена гражданска война или студен идеологически мир в постсъветска Русия?

2020

  1. Секционен доклад, Дарина Григорова, «Европеизация против солнца. Евразийская историософия русской эммиграции»/СФУ, Красноярск
  2. Секционен доклад, Дарина Григорова, Святой Александр Невский и Освободительная русско-турецкая 1877-1878 годов: вместе в правде/Волгоград
  3. Секционен доклад, Дарина Григорова, 9 мая: великая информационная война после Великой Победой/Балканский Диалог’2020
  4. Секционен доклад, Дарина Григорова, Идеологически демонтаж: информационната война срещу Великата Победа
  5. Секционен доклад, Дарина Григорова, Ядовитые двойники слова – гибридная война за умы/Минск
  6. Секционен доклад, Дарина Григорова, Денят на Победата в съвременна Русия: символика, сакрализация, смисли
  7. Секционен доклад, Дарина Григорова, Русский мир/мiр на Балканах

2019

  1. Секционен доклад, Дарина Григорова, „Разстрелът на Белия дом” и създаването на президентската република в Русия 1993 г. /СУ
  2. Секционен доклад, Дарина Григорова, Как сладостно Россию ненавидеть: русофобия в России/СФУ, Красноярск
  3. Секционен доклад, Дарина Григорова, Российско-болгарские современные отношения/София
  4. Секционен доклад, Дарина Григорова, Русофобията в Русия/ИИИ БАН
  5. Секционен доклад, Дарина Григорова, «Русский мир»: русская идентичность как «мягкая сила» на Балканах/ИНСТИТУТ СЛАВЯНОВЕДЕНИЯ РАН
  6. Секционен доклад, Darina Grigorova, The Post-Yougoslav Balkans in the Ideological War between Russia and the West/Belgrad, Serbia
  7. Присъствие, Дарина Григорова, участие в дискусията на ПРИМАКОВСКИЕ ЧТЕНИЯ‘2019 по покана на организаторите
  8. Секционен доклад, Дарина Григорова, Русский мир на Балканах/РГУ “С.А. Есенин”
  9. Секционен доклад, Дарина Григорова, Голяма Евразия – идеологически и геополитически контури/София
  10. Секционен доклад, Дарина Григорова, Константин Леонтиев за българския въпрос: геополитическа мистика, идеологическа естетика, православна съдба/ВСУ
  11. Секционен доклад, Darina Grigorova, ‘Russkiy mir’ in the Black See Region: geopolitical doctrine and ideology/CENTER FOR BALKAN AND BLACK SEA STUDIES, Yıldız Technical University
  12. Секционен доклад, Дарина Григорова, Большая Евразия между культурными смыслами и геополитической реальностью/Нурсултан, Казахстан
  13. Секционен доклад, Дарина Григорова, Идеологически срез на руската юбилейна памет за 1917 година/София

2018

  1. Секционен доклад, Дарина Григорова, Русская оптика – взгляд России на Балканах/РГУ “С.А. Есенин”
  2. Секционен доклад, Дарина Григорова, 3 октомври 1993 г.: първият постсъветски преврат или последната съветска революция?/СУ
  3. Секционен доклад, Darina Grigorova, Prospects of EU-Russia-Balkan relations in the light of changing global order: opportunities and challenges of political cooperation/University of National and World Economy (UNWE)
  4. Секционен доклад, Дарина Григорова, “Русский мир”: доктрина, медиен образ или прагматична трансформация на “руската идея”? /СУ
  5. Секционен доклад, Дарина Григорова, Константин Леонтиев за Освобождението на България/София
  6. Секционен доклад, Дарина Григорова, “Русский мир” и pax eurasiana: где Балканы на этом идеологическом поле?/Сараево
  7. Секционен доклад, Дарина Григорова, Европобесие: Костантин Леонтиев о болгарской свободе после Второй восточной войны 1877-1878 г./Москва
  8. Секционен доклад, Darina Grigorova, 100 years later: Revolution or Coup d’Etat? The Russian disputes over 1917/Bulgarian Academy of Sciences, Department “Social Theories, Strategies and Prognoses
  9. Секционен доклад, Дарина Григорова, ЕС, США и Россия – санкции: экономическая война надолго/София
  10. Секционен доклад, Дарина Григорова, 1917 – революция, переворот, смута? Русские споры 100 лет спустя/ СФУ, Красноярск
  11. Секционен доклад, Дарина Григорова, Константин Леонтиев за българския въпрос преди и след Втората източна война (1877–1878)/СУ
  12. Секционен доклад, Дарина Григорова, Битва за сознание: сибирская идентичность – небалканский пример формирования общности в XIX в. и ее проекции в XXI в./ИНСТИТУТ СЛАВЯНОВЕДЕНИЯ РАН 

2017

  1. Секционен доклад, Дарина Григорова, Февруари и Октомври 1917 г. – продължава ли гражданската война в Русия и днес?/СУ
  2. Секционен доклад, Дарина Григорова, Электронные образы террора и антитеррора как инструмент информационной войны в поле человеческого сознания/София, IATR
  3. Секционен доклад, Дарина Григорова, Русская мягкая сила в Болгарии: экспертная дипломатия эффективнее народной дипломатии/Москва
  4. Секционен доклад, Дарина Григорова, Съвременна Русия за 1917: между игнорирането без думи и гражданската война на думи /СУ
  5. Секционен доклад, Дарина Григорова, Има ли сибирска идентичност? Идеологии срещу империи/СУ
  6. Секционен доклад, Дарина Григорова, Велика руска, Октомврийска или антируска революция?/ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”
  7. Секционен доклад, Дарина Григорова, Сибирская идентичность или сибирская русскость/СФУ, Красноярск
  8. Секционен доклад, Дарина Григорова, Електронните медии в Русия – между информационния суверенитет и образа на врага в хибридната война/СУ

2016

  1. Секционен доклад, Дарина Григорова, Турция versus Россия, “холодная Восточная война” /идеологический аспект в сфере образования/БашГУ, Русия
  2. Секционен доклад, Дарина Григорова, Спокойно ли е на Шипка? Турция versus Русия: студената Източна война/София

2015

  1. Секционен доклад, Дарина Григорова, Форматирането на украинската национална идея през ХIХ в.: две украински нации в две империи/София
  2. Секционен доклад, Дарина Григорова, Русская идентичность в постсоветской России: в поисках духовного архетипа в новой геополитической реальности/Самара, Русия
  3. Секционен доклад, Дарина Григорова, Постсъветската руска интелигенция за войната в Украйна/СУ
  4. Секционен доклад, Дарина Григорова, Минное поле исторической памяти после 1991 г./Нови Сад, Сърбия

2014

  1. Секционен доклад, Дарина Григорова, Глобализация не пройдет? Евразийски център VIA EVRASIA съвместно със СПбГУ.
  2. Секционен доклад, Дарина Григорова, Конструирането на украинските национални митове след 1991 г./СУ
  3. Секционен доклад, Дарина Григорова, Николай Трубецкой и Георгий Вернадский об украинском вопросе – евразийская точка зрения/Казахстан
  4. Секционен доклад, Дарина Григорова, Велика Отечествена или Първа световна? Руското общество за Голямата война/СУ
  5. Секционен доклад, Дарина Григорова, Восток и русская/российская идентичность в Постсоветской Евразии/БашГУ, Русия
  6. Секционен доклад, Дарина Григорова, Беларусь–Украина: североевропейская стабильность в евразийском проекте против североамериканской африканизации майдана/Минск, Беларус

2013

  1. Секционен доклад, Дарина Григорова, Единният учебник по История на Русия: патриотично образование или кратък курс по история на ВКПб/СУ
  2. Секционен доклад, Дарина Григорова, Региональные проекты России на Балкан/СУ
  3. Секционен доклад, Дарина Григорова, Руската обществена мисъл за българския църковен въпрос/СУ
  4. Секционен доклад, Дарина Григорова, Time Slavophils. The Russian expectations regarding the First World War between irrationalism and pragmatism/Sofia University

2012

  1. Секционен доклад, Дарина Григорова, Уильям Гладстон и русские либералы второй половины ХIХ века: два взгляда на один политический горизонт/Новосибирск, Русия
  2. Секционен доклад, Дарина Григорова, Николай Трубецкой за Хърбърт Уелс, болшевиките и руския въпрос/СУ
  3. Секционен доклад, Дарина Григорова, Типология евразийской историософии/Украйна
  4. Секционен доклад, Дарина Григорова, Нация-феникс – евразийская идея русской национальной идентичности/Казахстан
  5. Секционен доклад, Дарина Григорова, Има ли декабристи в постсъветска Русия?/СУ

2011

  1. Секционен доклад, Дарина Григорова, Никита Михалков и Андрей Кончаловски за прехода в постсъветска Русия/СУ
  2. Секционен доклад, Дарина Григорова, Постсъветска Русия в търсене на евразийската идентичност в ХХI век/ВСУ
  3. Секционен доклад, Дарина Григорова, Егор Гайдар – демонизираният образ на прехода в постсъветска Русия/СУ

2010

  1. Секционен доклад, Дарина Григорова, Руската демокрация и евразийската проекция/СУ

2012

Каспийските перспективи на европейската енергийна сигурност, д-р Пламен Димитров Петров

2016

Руският национализъм като фактор за разпадането на Романовата империя (1905–1917), д-р Бисер Иванов Нушев

Руската колонизация на Кавказ (1785–1864), д-р Цветелина Стефанова Цветкова

2018

СССР и Япония (1945–1960). Ролята на дипломацията за нормализиране на отношенията, д-р Мартин Милчев Димитров

2020

Руска военна емиграция и младежко движение в България и кралство Югославия между двете световни войни, д-р Глория СтойчеваСтоева

2021

Създаване на концепцията за национална сигурност в постсъветска Русия (1991–2015), Ивелина Валентинова Петкова

Научно ръководство на докторанти

Тема на дисертационния труд: Създаване на концепцията за национална сигурност в постсъветска Русия (1991-2015)
Срок на докторантурата: 2021-2024

Календар

Календар

Образци на документи
Често задавани въпроси

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.