-
Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?
Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут. В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.
-
Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?
Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”. -
Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?
Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.
Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.
-
Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?
По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя
-
Каква е структурата на ИФ?
Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.
-
Какво е ФСС?
Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.
-
Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?
ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.
-
Кога започва изпитната сесия?
Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.
-
Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
Подробни указания за разработването на всички видове студентски разбаротки в хода на обучението в ИФ можете да откриете тук: Указания за разработване на писмена работа в Историческия факултет / Образователна дейност / Исторически факултет / Факултети / Университетът / Начало – Софийски университет “Св. Климент Охридски” (uni-sofia.bg)
-
Какви са профилите на специалностите в ИФ?
По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.
-
Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?
Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.
-
Държавни изпити или дипломна работа?
Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.
Историческият факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” отбеляза четири важни годишнини
Историческият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ отбеляза четири важни годишнини от историята си: 134 години университетско преподаване на история, 102 години Катедра „Археология“; 50 години самостоятелен Исторически факултет; 20 години Специалност „Архивистика и документалистика“.
В рамките на два дни се проведоха няколко събития, които отбелязаха годишнините: тържествено връчване на дипломите на завършили студенти на факултета и удостояване със синя лента на проф. дин. Константин Рабаджиев и доц. д-р Георги Николов; откриване на документална изложба, посветена на знакови моменти от миналото на Историческия факултет „Един факултет – четири годишнини“, концерт в Аулата на Ректората и тържествена научна международна сесия на тема „Минало и перспективи пред историческата наука през 21 век“.
Конференцията, която се проведе в Аулата, бе открита от проф. д-р Надя Манолова, заместник-декан на Историческия факултет, която заяви, че преди много години е избран 21 май, денят, посветен на Константин и Елена, за празник на факултета, с оглед и бъдещите поколения да отбелязват в този ден както развитието на Историческия факултет, така и на историческата наука. „Този ден обаче е малко по-специален, защото отбелязваме 134 години от началото на университетското преподаване по история, което е част от първия факултет на нашия университет – Историко-филологическия факултет“, отбеляза проф. Манолова и допълни, че от 1972 година досега имаме щастието историческата наука да се развива самостоятелно в самостоятелен Исторически факултет. Проф. Манолова призова присъстващите в Аулата с едноминутно мълчание да отдадат почит към хората, които през тези 134 години са дали своя живот, своя ум, своя труд в полза на историческата наука.
Деканът на Историческия факултет доц. д-р Мира Маркова поздрави присъстващите на събитието. В своето слово тя припомни, че раждането на специалността „История“ е пряко свързано с това на Алма матер. По думите й историята като наука е в основата на висшето образование у нас. Първото и единствено отделение на Висшия педагогически курс, отворил врати на първи октомври 1888 г., поставил основите на университетското образование у нас, е историко-филологическото.
Доц. Маркова припомни първите изучавани предмети, имената на първите преподаватели и първите стъпки на висшето образование у нас. Тя акцентира на въведените закони, на първите жени-студенти, като отбеляза, че от учебната 1902-1903 в специалност „История“ са записани първите 24 студентки.
Доц. Маркова припомни още, че през 1909 г. чрез Закона за народното просвещение историческото познание е трансформирано чрез създаването на специалност по история и археология, които до ден-днешен са в едно професионално направление. Припомни още, че като първи преподавател по българска история е назначен Васил Златарски.
Деканът на Историческия факултет се спря накратко на ключови моменти от развитието на днешния факултет и отбеляза големите имена, преподавали в него. Накрая на словото си тя подчерта убедено, че онзи, който е бил част от Историческия факултет, остава свързан с него завинаги.
Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. дфн Анастас Герджиков отправи своя поздрав от свое име и от името на академичната общност на университета. Той заяви, че отбелязването на годишнината на първия Исторически факултет в следосвобожденска България винаги е празник, на който отдаваме дължимата почит към първите български умове, доказали необходимостта от университетското преподаване по история.
В празничния ден Историческият факултет бе поздравен от представители на факултетите на Софийския университет, от различни университети, институти на БАН, музеи и институции.
Международната научна конференция продължи с доклада „Несериозно за историята и Исторически факултет на СУ“ от чл.-кор. проф. д.и.н Иван Илчев. Участваха още проф. Харолд Хепнер, проф. Петер Шрайнер и други.
В рамките на честванията на Историческия факултет в Централното фоайе бе открита документална изложба, посветена на знакови моменти от миналото на Историческия факултет „Един факултет – четири годишнини“. В рамките на честванията на четирите годишнини на Историческия факултет, в Аулата се проведе и празничен фолклорен концерт.
Галерия
