140 години

Съединение на България

Съвместна инициатива за отбелязване на 140 г. от Съединението на Княжество България и Източна Румелия

През 2025 г. се навършват 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Това е едно от най-величавите събития в новата българска история – първа успешна стъпка по пътя към жадуваното национално обединение.

Предстоящата годишнина дава чудесна възможност съвременното българско общество да покаже своята признателност и уважение към усилията и саможертвата на предците ни за изграждане на свободна, обединена и модерна България.

В тази връзка студентите и преподавателите от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ имат благородната идея да бъде отбелязано по достойнство това значимо събитие и личностите, участвали в него.

Тъй като Съединението е общонародно дело, е редно честването на юбилейната годишнина също да бъде обществена инициатива, в която да се включат ученици, студенти, изследователи, публични личности от страната и от чужбина и целокупното гражданство. За тази цел бе учреден един Национален комитет. Разчита, разбира се, на подкрепата на официалните институции в лицето на Столичната община, Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Министерството на външните работи.

Изразяване на почит и признателност към делото на Съединението и към паметта на първия български княз

На 4-5 септември 2025 г. в Аулата на Софийския университет Св. Климент Охридски“ ще бъде проведена международна научна конференция, която ще представи нови факти и интерпретации на Съединението, както и съвременния поглед за неговия смисъл и значение.

С удоволствие каним всички желаещи да посетят Тържествената сесия в Софийския университет и да проследят достиженията на видни български и чуждестранни учени!

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегляне [1.17 MB]

Като част от честването, уреденият Инициативен комитет предлага:

В столицата София да бъде отредено място и да започне изграждането на паметен знак на Съединението и на княз Александър I.

Традиционно Съединението се свързва с Пловдив, като на втори план остават огромните заслуги на политическите и обществените дейци от Княжество България, на т. нар. Македонски комитети, на Българската армия и хилядите доброволци, участвали в и защитили съединисткия акт, както и на първия български княз. Освен Мавзолея-гробница на княз Александър I, в София отсъства всякакъв друг белег, свидетелстващ за това събитие и за огромните заслуги на първия след Освобождението български държавен глава.

Княз Александър I ревностно отстоява българската независимост и подкрепя усилията за завършване на националното освобождение и обединение. От встъпването си на българския престол той подкрепя съединисткото движение и в крайна сметка се превръща в негово лице и знаме. Рискувайки престола си, Александър I застава начело на съединената държава, пряко командва българската войска в защита на Съединението и е последният коронован глава в Европа, който лично участва в бойни действия. Тази негова позиция предизвиква недоволството на част от Великите сили и той се превръща в изкупителна жертва на чужди имперски интереси. След организиран от тях военен преврат, той е принуден да абдикира и напуска страната, убеден, че това е саможертва в името на превръщането на България във „велика, сила, щастлива, целокупна и независима държава“. До края на своя кратък живот, Александър I остава свързан със своето второ Отечество и винаги в молбите си призовава: „Бог да пази България!“.

Считаме, че с тази инициатива българското общество ще изпълни своя дълг и ще изрази своята почит и признателност както към делото на Съединението, така и към паметта на първия български княз!

Разчитаме този паметен знак да се превърне в символно място на ежегодните тържества на 6 септември в столицата и да бъде израз на почитта и признателността на съвременните българи както към делото на Съединението и на техния първи княз!

Берлинският конгрес през 1878 г. разпокъсва българските земи и българската нация. Но българите нямат никакво намерение да се подчинят на диктата на великите сили. Националното обединение се превръща в завет за няколко български поколения, приеман като свято знаме от княза до обикновения селянин. Скоро всички политически фактори в Европа осъзнават, че съединението поне на Княжеството и Източна Румелия е неизбежно и няма как да бъде спряно. За българите то е само един етап от жадуваното национално обединение.

На 6 септември 1885 г., само седем години след Берлинския конгрес, единението на управляващи и народ води до най-големия успех в Новата българска история – въпреки неблагоприятните обстоятелства и волята на великите сили. Войска, обикновени хора и властимащи заедно отблъскват вражеско нахлуване от съседна страна, целящо да унищожи делото на Съединението и да унизи България. Тези величави дни в нашето минало показват, че когато всички гледат в една посока, успехът е неминуем.

ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ: проф. д-р Георги Вълчев, президент Петър Стоянов; проф. дн Климент Найденов, проф. д-р Мира Маркова, проф. дн Веселин Янчев, проф. дн Милко Палангурски, проф. дн Петър Стоянович, проф. д-р Румяна Прешленова; проф. д-р Даниел Вачков; доц. д-р Георги Бърдаров, доц. д-р Михаил Груев, доц. д-р Димитър Желев, доц. д-р Борис Стоянов, доц. д-р Николай Попов, доц. д-р Владимир Станев, д-р Елисавета Шапкарева, Милена Бордън, Любомир Талев