Код на дисциплината: F602
ICTS: 4
Ф

Педагогика /теория на възпитанието и дидактика/

СеместърСедмична заетост
ІV3+1
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
1204515

Преподавател

Форма на изпит

Защита на портфолио
  • Анотация

    Дисциплината ПЕДАГОГИКА е базисна за придобиване на учителска правоспособност. Лекционният курс, от позицията на различни подходи в познанието и при конструирането на педагогическата реалност,   представя логически структурирана проблематика от философията на образованието, теорията на възпитанието и дидактиката. Курсът е ориентиран към изграждане на  системата от фундаментални знания за същността на образователния процес, в неговата цялост: обучение и възпитание по профила на специалността. Разглеждат се основните парадигми, направления и школи в педагогиката в контекста на профила на специалността: история, география, философия и чужди езици. Програмата  на обучение по дисциплината „Педагогика“ представя педагогическите подходи, форми и методи  за образование, чрез приложение на  успешни образователни модели в позитивно – ориентирана  подкрепяща интерактивна среда.

    В процеса на обучение се използват разнообразни методи, съобразно целите на курса и учебното съдържание – беседа, дискусия, решаване на казуси, проектно-ориентирано групово изследване, проучване и анализ на документи, презентации и др.

    Програмата има за цел да  формира у студента:

    – пълна и точна представа за параметрите на съвременния образователен процес и предизвикателствата, свързани с промяната в социалния контекст и проекциите му в образователното пространство;

    – знания и умения за проектиране и организиране на обучението и възпитанието, основани на базата на устойчива вътрешна познавателна  мотивация и професионална ориентация.;

    – овладяване на интерактивни техники и технологии  за осъществяване на ценностно – ориентирано и рефлексивно педагогическо взаимодействие.

  • Препоръчителна литература

    Основна:

    Андреев, М. Процесът на обучението. Дидактика. С., 1996.

    Белова М. и  други., Теоретични основи на възпитанието. Веда Словена – ЖГ, С., 1997.

    Бижков, Г. и Н.Попов. Сравнително образование. С., 1994.

    Василев, Д. Педагогика. С., 1992.

    Кузовлев В и др. Педагогика, Университетско издателство „Н.Рилски“, Бл., 2010.

     

    Радев, П., Г. Цоков, П. Лазаров, К. Къндева, Р. Иванова, З. Касандрова, А. Александрова, О. и др. Педагогика. Хермес, Пловдив, 2007.

    Радев, Пл., Кратка дидактика, Пловдив, 2016.

    Радев, Пл., Педагогика на средното училище, Пловдив, 2016.

    Радев, Пл., Езикът на педагогиката, Пловдив, 2017.

    Рангелова Е. Методика на възпитателната дейност в училище. С., 2000.

    Тодорина Д., и др. Педагогика. Университетско издателство „Н.Рилски“, Бл., 2003.

    Чавдарова С., Делибалтова В., Господинов Б., Педагогика. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, С., 2018.

    Чавдарова – Костова, С., Възпитанието в демократичното общество – същност, проявления, перспективи, ISBN:978-954-07-5072-9, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2021

     

    Допълнителна:

    Александров, П. Интелект и обучение. С., 1990.

    Андреев, М. Образование и общество. Педагогическа социология. С., 1998.

    Андреев, М. Оценяването в училище. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, С., 1995.

    Андреев, М. Процесът на обучение. Дидактика. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, С., 1996.

    Антология по теория на възпитанието,съавт. Л.Димитров, С., 1997.

    Белова М.,Г. Димитрова., К.Сапунджиева., Н.Бояджиева., Основи на възпитанието. С., 1993.

    Бижков, Г. Методология и методи на педагогическите изследвания. С., 1994.

    Бижков, Г. Педагогическа диагностика. С., 1999.

    Бижков, Г. и др. Сравнително образование. С., 1999.

    Бижков, Г. Реформаторска педагогика. Просвета, С., 1994.

    Василева, Е. Ученикът, образователното пространство, учебникът, фондация „Просвета”, С. 2008.

    Василева, Е. ,Урокът в началното училище, Свят 2001, С., 2004.

    Господинов, Б. Ефективност на обучението. Същност и отделни аспекти на осъществяване. Пловдив., 1998.

    Гюрова, В. Андрагогия. С., 1998.

    Димитров, Л. и колектив. Теория на възпитанието. С., 1999-2000.

    Европейско гражданско образование (сборник документи с коментар) С., 1999.

    Захариев, З., Стоименова, Б., Легурска, М. Развиване на обществени и граждански компетентности при ученици от прогимназиален етап. Ръководство за учители. УИ, С., 2011

    Кутева  В. Проблеми на семейната педагогика., ВТУ, ВТ., 2000.

    Легурска, М. Гражданско образование в детската градина и в началното училище. УИ, С., 2018

    Легурска, М., Гражданско образование – европейски и национални политики, Осми международен есенен научно-образователен форум „Взаимодействието между средно и висше образование като фактор за повишаване качеството на образованието, УИ, С., 2019.

    Люлюшев, М., Колев, Й., Чавдарова, А., Сачкова, Е. и др. История на педагогиката и българското образование. Изд. “Веда Словена-ЖГ”, С., 1998.

    Мерджанова, Я. Професионално образование и подбор на кадри в Европа. С., 2000.

    Мирчева, В., И. Прокопов, Легурска М., The portfolio – a modern method for formative evaluation. , Trakia Journal of Sciences, issue:Vol. 18, Suppl. 1, 2020.

    Павлов, Д. Образователни технологии. С., 2000, І и ІІ част.

    Попов, Л. Обектът на педагогиката. С., 1997.

    Попов, Н., Г. Бижков. Образователни системи в Европа. С.,1997.

    Тодорова Л., Т. Попкочев., В. Гюрова., Увод в педагогиката., Унив. изд. „Н.Рилски“., Бл., 2007.

    Тодорова Л., Теория и методика на извънкласната и извънучилищната дейност.,Бл.,1993.

    Чавдарова – Костова, С., Възпитанието в структурата на семейните отношения,  Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2017

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар