Исторически факултет

Код на дисциплината: З029
ICTS: 4
З

Етнопсихология

СеместърСедмична заетост
4 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
12060

Преподавател

  • Анотация

    Програмата  на обучение по дисциплината “Етнопсихология „  представя анализ и прогноза на  спецификата на етнопсихологическите подходи, съществуващи в интегралното поле на социалната психология,етнологията и културологията.  Маркират се пътищата за развитие на етнопсихологията , представена от класическите и съвременни постижения на нейните основни школи  и направления  в процеса на изследване на личността , видовете общуване  и междуличностни взаимоотношения, регулация на социалното поведение на личността в контекста на културата.

    Представя се рефлексивна картина на  социално – психологическите и личностните аспекти на етническата идентичност, междуетническите взаимоотношения и процеса на адаптация в инокултурна среда.

    Основната цел на програмата е избор от студента на етнопсихологически подходи и методи съобразно етническия, езиковия,  социокултурния и географски маркер на  мултиетническата среда.

    Програмата завършва с  дискусия по  портфолио, разработено и апробирано от студентите,  чрез  авторска карта за самооценка  с  седем  вида дейности за рефлексия на получените знания.

  • Предварителни изисквания

    Студентите трябва да знаят и да могат:

    • да познават български  и европейски   стандарти за етническите общности и групи  у  нас.
    • да притежават познавателна мотивация и мотивация за постижение за приложение на  специфични етнопсихологически  подходи и методи в мултиетническа среда .
    • да познават етнопсихологическите особености   на субекти  от  трите етнически общности у нас  и някои представителни етнически групи;
    • да притежават мотивационна  рефлексия.
  • Очаквани резултати

    Компетентности:

     

    Успешно завършилите обучението по тази учебна дисциплина :

     

    1. 1. ще познават :
    • етнопсихологически подходи и методи в процеса на междукултурна комуникация в мултиетническа среда;
    • основни направления и школи в етнопсихологическите изследвания.
    • процесите на социализация на личността в контекста на културата и етноса.
    • психологията на междуетнически взаимоотношения

    1. 2. ще могат:
    • да владеят техники на социално – психологическо общуване в условията на мултиетническа среда..
    • да разпознават процесите на развитие и трансформация на етническата идентичност.;
    • да разпознават и прогнозират механизмите на междугрупово възприятие в процеса на междуетнически взаимоотношения.;
    • да владеят методите за адаптация на субекта в нова  етнокултурна  среда.;
    • да ориентират своите компетентности  в  европейски контекст;
    • да диагностират етнически конфликти и противоречия : причините за тяхното възникване и начините за тяхното регулиране.
  • Учебно съдържание
    Тема: Хорариум
    1 Eтнопсихологията , като междудисциплинарна област от знания.

     

          10
    2 История ,възникване и развитие на етнопсихологията.       15
    3 Ролята на личността в междуетническа среда.       15
    4. Психология на междуетническите отношения       20
  • Конспект за изпит
    Въпрос
    1

    Психологически причини на ръста на етническа идентичност в съвремения свят. Етническата идентичност в ситуация на социална нестабилност.

     

    2 Цел и задачи на етнопсихологията, като интегрална наука. .Културата , като психологическо понятие.

     

    3 Етнопсихологическите идеи  в  контекста на европейското научно пространство: гещалт психологията на  В. Вунд, като една от първите форми на социално – психологическото знание. Г. Шпет за предмета на етнопсихологията и други.

     

    4. Психологически направления в американското научно пространство: конфигурация на културите, характеристика на базовата и моделна личност, предмет и задачи на психологическата антропология
    5. Сравнително – културният подход за развитие на общопсихологическото знание.

    Основни направления и школи в етнопсихологическите изследвания.

    6. Етнокултурна вариативност и процеса на социализация на личността : Социализация, инкултурация и културна трансмисия.
    7. Етнопсихология  на детството. Сравнително – културно изследване на процесите на социализация на личността в мултиетническа среда.

     

    8. Етнопсихологически проблеми за изследване на личността: типология на личностните характеристики на субекта, проблемата за норма и патология , като понятия детерминирани от развитието на културните процеси
    9. Универсални и културно – специфични аспекти на процеса на общуване: сравнително – културният подход в социалната психология, зависимост на процесите на комуникация от културният контекст, експресивно поведение и култура, междукултурните различия в казуалната атрибуция.

     

    10. Културна  вариативност на личността, като регулатор на социалното поведение
    11. Междуетнически отношения и когнитивни процеси.: междугрупови и междуличностни взаимоотношения в мултиетническа среда : психологически детерминанти на междуетническите взаимоотношения: социална и етническа идентичност: когнитивни и афективни компоненти на етническата идентичност.
    12. Развитие и трансформация на етническата идентичност : влияние на социално – психологическият маркер за  формиране на етническата идентичност. Проблема за промяна на етническата идентичност. Модел на двете измерения на етническата идентичност.

     

    13. Механизми на междугрупово възприятие в процеса на междуетнически взаимоотношения в мултиетническа среда.

     

    14. Етническа конфликти и противоречия: – причини за тяхното възникване и начини за тяхното регулиране.

     

    15. Адаптация на субекта в нова културна среда:  процесите на адаптация, акултурация и приспособяване: културен шок и етапите на междукултурна адаптация : фактори, влияещи на процеса на адаптация в нова културна среда: същност и специфика на процеса на междуетническо и междукултурно  взаимодействие.
  • Препоръчителна литература

    Основна:

     

    • Современная  этнопсихология., Минск.,2003
    • Популярная  этнопсихология . под. ред. на Нежурина Н.Ю.,М., Харвест., 2004
    • Белик А.А. Психологическая антропология: История и теория, М., Институт етнологии и антропологии РАН.,1993.
    • Бороноев А.О., Повланко В.Н., Этническая психология., Изд. Санкт Петербургского университета., 1994.
    • Бърн Ерик., Игрите, които хората играят., С., Наука и изкуство., 2007.
    • Введение в этническую психологию.,  под.ред.  Ю. П.Платонова: изд. Санкт Петербургского университета., 1995.
    • Генкова П., Идентичност и просоциално поведение., С., 2001.
    • Ериксон Ерик., Идентичност: юношество и кризис., С., 2005.

     

    Допълнителна:

    • Александрова Н., Типологични характеристика на личността и специфика на интеркултурния диалог.,с. 13 -33/ В сборник „Мрежа за интеркултурен диалог и образование“., наръчник за студенти., С., ФВ., .,2010.
    • Грекова М., М. Косева и др., Дискриминацията, като социална практика.,С., МЦИМКВ.,2010.
    • Колева И. Етнопсихологически модел на взаимодействието в мултиетническа среда., С., Г., 2010.
    • Колева И. Етнопсихологопедагогика на говора .,С.,СУ., 2001.
    • Колева И. Етнопсихологически модел на процеса на образователно взаимодействие., / рефлексивни аспекти/ ., с. 57- 67 .1 сп. Съвременна хуманитаристика., БСУ., 2011 / бр.2
    • Колева И.., Г. Хаджийски., Ж. Иванова., Етнопсихопедагогика на детето., С., 2012.-, с. 4- 52.
    • Коул. М., Социокултурна психология – наука на бъдещето., С., Дилок., 2000.
    • Морено Дж., Основи на психодрамата., С., фондация „Отворено общество”.,1994.
    • Назърска Ж., М.Манчева и др., Миграции, пол и междукултурни взаимодействия в България., МЦИМКВ.,2011.
    • INTERFAX, Циганчетата в Европа, С. Костарели, 2000.
    • Kennedy, A. (1994).Personality and psychological adjustment during cross – cultural transitions : A study of the cultural fit proposition. Unpublihed master,s thesis, University of Canterbury, New Zeland.
    • Kenrik D.S., “Romanies in the Middle East”, Roma, 2001.
    • Liegeois J.P., Roma, Gypsies, Travellers, St: Council of Europe, 2002.
    • The Image of the Other. Analysis of the High – School Textbooks in History from the Balkan Countries. Balkan Colleges Foundation, 1998.
    • Manea, M. ( Ed.) We and Our Neighbours. The Majority and the Minorities in the Recent History Textbooks in Romania, Bulgaria and Hungary. With a Case Study: Republic of Moldova. Center Education 2000 +, Bucharest, 2004.

     

    Електронни източници :

     

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар