Код на дисциплината: З170
ICTS: 8
З

Нова обща история

СеместърСедмична заетост
V3+2 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
2404530

Преподавател

Форма на изпит

Устен изпит
  • Анотация

    Новата история представлява необятна и предизвикателна материя. Разглежда се обстойно промяната на културата, икономиката и политическата мисъл в Европа в края на средните векове. Пътят на Новата история започва от късните години на Ренасанса и приключва с Първата световна война. Проследяват се най-важните политически събития и техният социален и културен отзвук. Сред важните теми могат да се откроят появата на реализма в политиката през XVI в., Реформацията и Контрареформацията, Религиозните войни и най-вече Тридесетгодишната война. Общата криза на XVII в. в политически, икономически и социален аспект е важен проблем, който се разглежда през призмата на климатичните предизвикателства на тази епоха, трансформацията на икономиката, породена от инфлацията на среброто и религиозните сътресения и суеверия, кулминиращи в гоненията на вещици и магьосници. От Вестфалския мир насетне,  курсът по Нова история разглежда епохата на абсолютизма и неговите ярки проявления в лицето на Луи XIV, Мария Терезия и Фридрих Велики. През XVIII в. се обръща задълбочено внимание на Просвещението и идеите на изтъкнати дейци на епохата като Русо, Монтескьо, Волтер и редица други. Анализират се причините за революциите в САЩ и Франция и се разглеждат техните последици. Централно място, в края на ранномодерната епоха, заема Първата френска империя на Наполеон и Виенският конгрес. Повече от една трета от курса е посветен на XIX в. Включени са специални теми от особена важност за Новото време (а и за съвременността) като появата и развитието на модерните политически идеологии: консерватизъм, национализъм, либерализъм и социализъм. Задълбочено са представени проблеми като Революциите от 1848-1849 г., Кримската война, Обединителните движения на Италия и Германия, международните отношения по пътя към Голямата война. Курсът приключва с изясняване на причините за избухването и развитието на Първата световна война до примирието на 11 ноември 1918 г.

  • Препоръчителна литература

    Блек, Дж., История на Британските острови. С. 2008.

    Блек, Дж., Военното дело, 1660–1975. С. 2010

    Воцелка, К., История на Австрия. Култура, общество, политика. С. 2008.

    Гаврилов, Б., С желязо и кръв (Английското обществено мнение и войните за обединението на Германия, 1862–1871), С. 1995.

    Гаврилов, Б., Държавата – това съм аз. Франция в епохата на краля – слънце, 1638–1715, С. 2002.

    Гаврилов, Б, Европа на кръстопът. Конфликти и дипломация в епохата на религиозните и меркантилистките войни 1579-1678, София, 2013.

    Гаврилов, Б, Разделянето на Европа. Кризи, конфликти и дипломация в епохата на Стария режим., София, 2010.

    Керотре, М., История на Прусия. С. 2006.

    Кенеди, П., Възход и падение на великите сили. С. 1997.

    Кортасар, Ф. Д и Хосе Мануел Весга, Кратка история на Испания. С. 2005.

    Милза, П., История на Италия. С. 2007.

    Пантев, А., Европа между две революции 1799–1848: Сходности, паралели, различия. С. 1989.

    Пантев, А., Революции и реформи в Западна Европа и Северна Америка XVII – XVIII век, С., 1988.

    Пантев, А., Рицар или чудовище: Из историческите пътища на модерния национализъм. С. 2000.

    Стивънсън, Д., Историята на Първата световна война. С. 2008.

    Ташева, Р. Якобинците във Френската революция, С., 1989.

    Ташева, Р., Френският абсолютизъм. С. 2007

    Феро, М., История на Франция. С. 2008.

    Anderson, M.S. War and Society in Europe of the Old Regime, 1618–1789 (Leicester, 1988).

    Beales, D. From Castlereagh  to Gladstone, 1815–85 (London, 1969).

    Beales, D. The Risorgimento and the Unification of Italy (London, 1971).

    Benecke, G. Germany in the Thirty Years War (1978).

    Berghahn, V. Germany and the Approach of War in 1914 (London, 1973).

    Best, Geoffrey, War and Society in Revolutionary Europe, 1770–1870 (London, 1982).

    Black, J.A. A Military Revolution? Military Change and European Society, 1550–1800 (London, 1991).

    Böhme, H. An Introduction to the Economic and Social History of Germany (Oxford, 1979).

    Bond, B. War and Society in Europe, 1870–1970 (London, 1983).

    Bourne, K. The Foreign Policy of Victorian England, 1830–1902 (Oxford, 1970).

    Braudel, F. The Mediterranean and the Mediterranean World in the Age of Philip II, 2 vols, London 1972–3.

    Brewer, J. The Sinews of Power: War, Money and the English State,1688–1783 (1989).

    Bridge, F. R. and Bullen, Roger, The Great Powers and the European States System, 1815–1914 (London, 1980).

    Bridge, F. R. From Sadowa to Sarajevo: The Foreign Policy of Austria-Hungary, 1866–1914 (London, 1972).

    Burke, P. Popular Culture in Early Modern Europe, London 1978.

    Bush, M. L. (ed.), Social Order and Social Classes in Europe since 1500 (London, 1992).

    Cipolla, C. M.  (ed.), The Fontana Economic History of Europe, iv: The Emergence of Industrial Societies (London,1978)

    Clark, Kenneth, The Romantic Rebellion: Romantic Versus Classical Art (London, 1973).

    Corvisier, A. Armies and Societies in Europe, 1494–1789 (Bloomington, 1979).

    Crafts, N. R. F. The Industrial Revolution and British Economic Growth (Oxford, 1985).

    Craig, Gordon A. Germany, 1866–1945 (Oxford, 1978).

    Delumeau, J. Catholicism Between Luther and Voltaire, London 1977.

    Dewald, J. The European Nobility 1400–1800, Cambridge 1996.

    Doyle, William, The Oxford History of the French Revolution (Oxford, 1989).

    Ellis, Geoffrey, The Napoleonic Empire (London, 1990).

    Evans, E. The Forging of the Modern State: Early Industrial Britain, 1783–1870 (London, 1983).

    Flinn, M.W. The European Demographic System 1500–1820, London 1981.

    Foster, J. Class Struggle and the Industrial Revolution (London, 1974).

    Friedrichs, Ch. The Early Modern City 1450–1750, London 1995.

    Furet, François, Revolutionary France, 1770–1880 (Oxford, 1992).

    Gash, Norman, Aristocracy and People, 1815–65 (London, 1979).

    Gattrell, P. The Development of the Tsarist Economy,1850–1917 (London, 1986).

    Gildea, R. Barricades and Borders: Europe, 1800–1914 (Oxford, 1987).

    Gooch, John, Armies in Europe (London, 1979).

    Goubert, P. The Ancien Regime, London 1973.

    Grigg, D. Population Growth and Agrarian Change, Cambridge 1980.

    Habermas, Jürgen, The Structural Transformation of the Public Sphere: An Inquiry into a Category of Bourgeois Society (Cambridge, 1989).

    Hale, J.R. War and Society in Renaissance Europe, 1450–1620 (1985).

    Hauser, A. The Social History of Art, ii (London, 1962).

    Hearder, H. Italy in the Age of the Risorgimento, 1790–1870 (London, 1983).

    Howard, M. War in European History (Oxford, 1976).

    Kennedy, Paul, The Rise and Fall of British Naval Mastery (London, 1976).

    Langer, H. The Thirty Years War (1982).

    Lieven, D. C. B. Russia and the Origins of the First World War (London, 1983).

    Mack Smith, Denis, The Making of Italy, 1796–1870 (London, 1968).

    Mack Smith, Mazzini (New Haven, 1994).

    May, Arthur J. The Habsburg Monarchy, 1867–1914 (Cambridge, Mass. 1965).

    Mayeur, J. M. and Réberioux, M. The Third Republic from its Origins to the Great War, 1871–1914 (Cambridge, 1984).

    McMillan, James F. Napoleon III (London, 1991).

    McNeill, William H. The Pursuit of Power (Oxford, 1983).

    Morris, R. J. Class and Class Consciousness in the Industrial Revolution, 1780–1850 (London, 1979).

    Perkin, H. The Origins of Modern English Society, 1780–1880 (London, 1972).

    Perrot, M. Histoire de la vie privée, iv: De la révolution à la grande guerre, ed. P. Aries and G. Duby (Paris, 1987).

    Pilbeam, P. The Middle Classes in Europe 1789–1914: France, Germany, Italy and Russia (London, 1990).

    Pipes, Richard, Russia under the Old Regime (London, 1974).

    Roberts, J. M. Europe, 1880–1945 (2nd edn. London, 1989).

    Schama, Simon, Citizens (New York, 1989).

    Schulze, Hagen, The Course of German Nationalism: From Frederick the Great to Bismarck 1763–1867 (Cambridge, 1991).

    Sheehan, James J. German History, 1770–1866 (Oxford, 1990).

    Shubert, A. A Social History of Modern Spain (London, 1990).

    Sked, Alan, The Decline and Fall of the Habsburg Empire, 1815–1918 (London, 1989).

    Sperber, Jonathan, The European Revolutions, 1848–1851(Cambridge, 1994).

    Stearns, P. N. The Industrial Revolution in World History (Boulder, Col. 1993).

    Stone, Norman, Europe Transformed, 1878–1919 (London, 1983).

    Strachan, Hew, European Armies and the Conduct of War (London, 1983).

    Taylor, A. J. P. The Habsburg Monarchy, 1809–1918 (London, 1951).

    Taylor, A. J. P. The Struggle for Mastery in Europe, 1848–1918 (Oxford, 1954).

    Tilly, C. The Formation of National States in Western Europe (Princeton, 1975).

    Tranter, N. L. Population and Society, 1750–1940 (London, 1985).

    Venturi, Franco, Roots of Revolution: A History of the Populist and Socialist Movements in Nineteenth Century Russia (London, 1960).

    Weber, Eugen, France, fin de siècle (Cambridge, Mass. 1986).

    Wehler, Hans-Ulrich, The German Empire, 1871–1918 (Leamington Spa, 1985).

    Westwood, J. N. Endurance and Endeavour: Russian History, 1812–1992 (4th edn. Oxford, 1993).

    Williamson, Samuel R. Austria-Hungary and the Origins of the First World War (London, 1991).

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар