Код на дисциплината: 3021
ICTS: 4
З

Имперски и национални етнически модели в Източна и Централна Европа през ХХ в.

СеместърСедмична заетост
2+0 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
1203000
  • Анотация

    Курсът е в рамките на 30 лекционни часа. Той има задачата да запознае студентите със сложната етническа и национална структура на източната част от Централна Европа. Този европейския регион съществува в рамките на империите – най-вече Хабсбургската империя през ХІХ в., което оформя специфичен модел на изграждането на нации в Централна Европа. През ХХ в. се преструкткурира, което предизвиква непрекъснати преобразования – от господстващата имперска система в цяла Източна Европа, към изграждане на национални държави след Първата световна война, през увлеченията по национализма под влияние на фашизма и националсоциализма, през социалистическия експеримент, внесен от Съветския съюз и претендиращ да надживее националното, до мъчителния преход към парламентарна демокрация в края на века. В хода на тези преобразования Централна Европа изпробва различни модели на отношение към и взаимоотношения между етническите групи и националните мнозинства и малцинства. В лекционния курс ще бъде проследена еволюцията на тези отношения.

  • Препоръчителна литература

    Баева, И. Балканската политика на България в началото на 20-те години на ХХ в. – Югославия, но чрез Чехословакия. – В: Мир и конфликти в Югоизточна Европа. ИФ-94, Регионален исторически музей – Кюстендил, 2006.

    Баева, И. Българи в недалечната чужбина (българи в Източна Европа през първите години след Втората световна война). – В: Изследвания в чест на чл.-кор. професор Страшимир Димитров. Studia Balcanica 23, С., 2001, 746–760.

    Баева, И. България и Източна Европа. С., 2010.

    Баева, И. Голямата промяна през 1989 г. – чехословашки и български рефлексии. – Homo Bohemicus, Издание на Бохемия клуб, 2007, кн. 1.

    Баева, И. Евреите в следвоенна Източна Европа – от участие в управлението до противопоставяне на системата. – В: Евреите в Източна Европа и Съветския съюз в годините на Втората световна война и Студената война (1939–1989). УИ „Св. Кл. Охридски”, С., 2013, 199–206.

    Баева, И. Етнически другият в Централна Европа между двете световни войни. В: Другият в историята, Кюстендил, 1996.

    Баева, И. Етническата пъстрота като политически проблем в междувоенна Централна Европа. – В: Етноси и съжителство в европейската история. Кюстендилски четения 2006. ИФ-94, РИМ – Кюстендил, С., 2009.

    Баева, И. Идеята за етническите малцинства и нацията в преподаването на история на бъдеща Европа. – История, кн. 3, 1995.

    Баева, И. Източна Европа през ХХ в. С., 2010.

    Баева, И. Източна Европа след Сталин, 1953–1956. Полша, Унгария, Чехословакия и България. С., 1995.

    Баева, И. Маршът на живите 2005. Българско участие в ХІV международен поход от Аушвиц до Биркенау. – История, кн. 4, 2005.

    Баева, И. Полският март 1968: властта срещу интелигенцията. – В: Модерният историк. Въображение, информираност, поколения. С., 1999.

    Баева, И. Полският март `68 като международен проблем. – Международна политика, кн. 1, 2008; Анамнезис, 2008

    Баева, И. Послание на Димитър Михалчев от Прага през 1924 г. Опит за българска външнополитическа стратегия. – Известия на държавните архиви, Т. 92, 2006.

    Баева, И. Последната година: България и страните от Източния блок през 1989 г. – Исторически преглед, кн. 3–4, 2008.

    Баева, И. Правенето на герои и антигерои в историята на Източна Европа – на примера на Пражката пролет `68. – В: Известия на Българското историческо дружество. Т. 40, ИИ при БАН, С., 2008.

    Баева, И. Президентът на Чехословакия Лудвик Свобода – военният, превърнал се в политик. – Homo Bohemicus, 2006, Кн. 3–4.

    Баева, И. Ролята на етническите малцинства за прехода в Източна Европа от края на 80-те години на ХХ век. – В: Малцинствени и етнорелигиозни проблеми в Югоизточна и Централна Европа между двете световни войни, С., 2005.

    Баева, И. Ролята на “Пражката пролет `68” за еманципацията на българското общество. – В: Чехи в България. Ролята на чешкото присъствие в българското национално възраждане. 19–20 май 2009 г., С. 2009.

    Баева, И. Русия и славянската идея сред западните славяни през ХХ век. – В: Русия в отраженията на историята. В памет на проф. Емил Михайлов. Almanach Via Evrasia, 1, 2012, 183–196.

    Баева, И. Славяните в чужда държава (Поглед към славянските малцинства в Централна Европа през ХХ в.) – Studia Balcanica, 26. Изследвания в памет на Апостолис Христакудис. БАН, Институт по балканистика. С., 2007.

    Баева, И. Спасените и погубените евреи в Източна Европа през 40-те години на ХХ в. Кюстендилски четения, 2003–2004, Кюстендил, 2006.

    Баева, И. Създателят на Чехословашката република Томаш Гарик Масарик – мислител, демократ и държавник. – Минало, 2/1995.

    Баева, И. Томаш Гарик Масарик – идеалистът сред реалностите на историческите поврати – В: “Световност, демокрация, малки народи”. 120 години от рождението на Димитър Михалчев. 150 години от рождението на Томаш Масарик. Материали от научна конференция, 10–11 ноември 2000 г.

    Баева, И. Цивилизационни аспекти на сътрудничеството между славянските държави от СИВ – 1949–1991. – In: Miedzycywilizacyjny dialog w swiecie slowianskim w XX I XXI wieku. Red. Irena Stawowy-Kawka. Krakow, 2012, 315-329.

    Баева, И. Чехите в България – славянската взаимност в действие. – Във: Владимир Сис и България. Сборник статии от Националната научна конференция “Владимир Сис и България”, организирана от Института по история – БАН и проведена на 22–23 ноември 2003 в Хасково. Стигмати-Бохемия клуб, С., 2006.

    Баева, И. Юзеф Пилсудски – националният революционер, който се превръща в авторитарен водач. – В: Историкии, № 12, „Фабер”, В. Търново, 2019, 96–108.

    Двуликият Янус. Предизвикателствата на прехода към демокрация в Унгария. С., 2000.

    Бибо, Ищван. Политика, морал, демокрация. Избрани студии 1942–1957. С., 2003.

    Бобрик, М. Н. Национальный фактор восстановления в 1918 г Польского государства. В: Национнальный вопрос в Восточной Европе. Прошлое и настоящее. М., 1995.

    Владикин, Любомир. Национално-авторитарната словашка държава. Архив за правни науки.1941, №5.

    Готовска–Хенце, Теодоричка. Назад към изгубения трон. Последният хабсбургски император и държавите наследнички 1918–1921 г. С., 1996.

    Готовска-Хенце, Теодоричка. “Нежният развод” и европейската интеграция – Демократически преглед, кн. 36, лято 98.

    Готовска, Теодоричка. “Нежният развод” – развод по сметка. – Международни отношения, № 1, 1998.

    Готовска, Теодоричка. 1993 – Чехословашкият кръстопът. – Международни отношения, № 5-6, 1995.

    Готовска–Хенце, Теодоричка. Общество и власт. Чехословакия 1945 – 1967. С., 2002.

    Гранични и етнонационални конфликти в Средна и Югоизточна Европа. Институт по балканистика. 2008.

    Грас, Гюнтер. По примера на Ходовецки. Поляци и немци: докъде ще стегнете? Изток-Изток, бр. 2, 1991.

    Грънчаров, Димитър. Исторически корени на една съвременна независимост. (Полша от възстановяването на независима държава до майския преврат от 1926 г.). С., 2002.

    Гърдев, Костадин. България и Унгария 1923–1941. С., 1988

    Дамянова, Ечка. България и Полша. 1918–1941. С., 1982

    Желицки, Б. И. Венгерский демократический форум и его программа. В: Политические партии и движения Восточной Европы. Проблемы адаптации к современным условиям. М., 1993. 83-126.

    Замойски, Адам. Полският път. Хилядолетната история на поляците и тяхната култура. Велико Търново – Абагар. 2005

    Кирай, Золтан. Комуникацията между етносите в закона за унгарските малцинства. Проблеми на културата, кн. 2 и 3, 1994.

    Контлер, Ласло. История на Унгария. Хиляда години в Централна Европа. Рива, 2009.

    Коровицына, Н. В. Истоки конфликта: Послевоенная социальная история чехов и словаков. В: Национнальный вопрос…

    Краткая история Чехословакии. С древнейших времен до наших дней. Москва, 1988.

    Линц, Хуан. Национализъм, плурализъм и демокрация: индивидуални и колективни субекти. – Политически изследвания, кн. 4, 1994.

    Международные отношения страны Центральной и Восточной Европы в период фашистской агресии на Балканах и подготовки нападения на СССР (сеньтябрь 1940-июнь 1944). М., 1992.

    Национнальный вопрос в Восточной Европе. Прошлое и настоящее. Москва, 1995.

    Новопашин, Ю. С. Реальньй социализм и самоопределение наций. – Советское славяноведение, № 2, 1990.

    Парсаданова, В. С. Депортация населения из Западной Украины и Западной Белорусии в 1939-1941 г. Новая и новейшая история, кн. 2, 1989.

    Покивайлова, Т. А.. К истории Второго Вьенского арбитража. В: Международные отношения страны Центральной и Восточной Европы..

    Помогач, Бела. В периферията на запада. С., 2001.

    Рихлик, Ян, Вл. Пенчев. История на Чехия. Парадигма, 2010.

    Рихлик, Ян. Разделянето на Чехословакия (1989–1992). Homo Bohemicus, Издание на Бохемия клуб, 2007, кн. 1.

    Рупник, Жак. Възраждането на национализмите в Централна и Източна Европа. Изток-Изток, кн. 2, 1991.

    Тимовски, Михал, Ян Кеневич, Йежи Холцер. История на Полша. В. Търново, 1998.

    Тодорова, Мария. Балкани, балканизъм. С., 1999.

    Унгер, Матиаш, Ото Саболч. История на Унгария. С., 1968.

    Фейтьо, Франсоа. Реквием за една загинала империя. История на разрушаването на Австро-Унгария. С., 2003

    Хуса, Вацлав. История на Чехословакия. С., 1965.

    Brown, J. F. Eastern Europe and the Communist Rule. Duke University Press, Durham and London, 1988.

    Bruegel, J. W. Czechoslovakia before Munich. Cambridge, 1973.

    The Columbia History of Eastern Europe in the Twentieth Century. N. Y. 1992.

    Crampton, R. J. The Balkans since the Second World War. Longman, 2002.

    Crampton, R. J. Eastern Europe in the Twentieth Century. London and New York, Routledge, 1995.

    Eastern Europe in Revolution. ed. by Ivo Banac. Cornell University Press, 1992.

    Eastern European Nationalism in the 20th Century. Еd. by Peter F. Sugar. Washington, 1995.

    Garrison Walters, E. The Other Europe. Eastern Europe to 1945. Syracuse University Press, 1988.

    A History of Eastern Europe. From Warsaw to Sofia, by Henry Bogdan. Pro Libertate Publishing, Santa Fe, New Mexico, 1989.

    Hoensch, Joerg K. A History of Modern Hungary, 1867-1986. Longman, London and New York, 1989.

    Okey, Robin. Eastern Europe 1740-1985. London, 1989.

    Rothschild, Joseph. East Central Europe between the Two World Wars. A History of East Central Europe, London, 1990.

    Rothschild, Joseph. Return to Diversity. A Political History of East Central Europe Since World War II. Oxford, 1989.

    Todorova, Maria N. Ethnicity, nationalism, and the communist legacy in Eastern Europe. – In: The Social Legacy of Communism. Ed. by J. R. Millar and Sh. L. Wolchik. WW Center Press and Cambridge University Press, 1994.

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури