Код на дисциплината: 3024
ICTS: 2
З

Политика и етнология

СеместърСедмична заетост
VІІ2 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
603000

Преподавател

Форма на изпит

Курсът завършва с курсова работа.
  • Анотация

    Лекциите са посветени на мястото на етническата проблематика в националната политика на българската държава в исторически план и в съвременността, както и на ролята на държавните институции при оформянето и проявленията на съвременната културна идентичност на малцинствата.

    Тематични кръгове:

    1.Представата за „другия“.на Балканите  – исторически и антроположки обзор.

    2.Политика на българската държава спрямо  различните етнически и религиозни малцинства на нейната територия през различните исторически периоди. Турци, българи –мюсюлмани(помаци), роми, евреи и др.

    3.Българска диаспора на Балканите – българи в Западните покрайнини и Албания  – история и съвременно културно и икономическо състояние

  • Препоръчителна литература

    Данова, Н.  Образът на гърците, сърбите, албанците и румънците в българската книжнина. – В: Връзки на съвместимост и несъвместимост между християни и мюсюлмани в България, С., 1997, МЦПМКВ, 57-124

    Исов, М. Най-различният съсед. Образът на османците (турците) и Османската империя (Турция) в българските учебници по история през втората половина на XX век.С.,2005, IMIR

    Образът на „другия“ в учебниците по история на балканските страни. С., 1998,  фондация Балкански колежи

    Тодорова, М. Балкани, Балканизъм. С., 1999

    Мерджанова, И. Мюсюлманските общности на Балканите. Посткомунистически трансформации. С., 2016

    Представата за “другия” на Балканите. Сб., С., 1995.

    Госийо, Ж.-Фр. Власт и етнос на Балканите. С., 2004

    Брубейкър, Р. Национализмът в нови рамки. С., 2004, изд. Социооптики

    Бюксеншутц, У. Малцинствената политика в България. Политиката на БКП към евреи, роми, помаци и турци 1944 – 1989. С., 2000.

    Иванова, Е. Отхвърлените „приобщени” или процеса, наречен „възродителен” (1912-1989г). С., 2002.

    Иванова, Е. Ислямизирани Балкани. Динамика на разказите. С., 2014г. НБУ

    Етнически и културни пространства на Балканите. Сборник в чест на  проф. Цветана Георгиева. Съст. Светла Иванова. Том 1 и том 2. С., 2008, УИ „Св. Климент Охридски“

    Иванов, Йордан. Българите в Македония. С., 1917

    Иванов, Йордан. Българо-албанската етническа граница. – В: Македонски преглед, т. 1, 1924 – 1925, кн. 4, стр. 41

    Ние и Македония – панел във: Аспекти на етнокултурната ситуация в България и на Балканите. Фондация Фридрих Науман, 1992 г. стр. 120-342

    Стоянов, В. Турското население в България между полюсите на етническата политика. С., 1998.

    Груев, М. Между петолъчката и полумесеца. Българите мюсюлмани и политическият режим (1944 – 1959). С., 2003.

    Груев, М., А. Кальонски. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. С., 2008.

    Етническата картина в България. Проучвания 1992 г. С., 1993.

    Етническият конфликт в България – 1989 г. С., 1992.

    Между адаптацията и носталгията. Българските турци в Турция. Том 3 : Съдбата на мюсюлманските общности на Балканите. С., 1998. С. IMIR

    Кръстева, А. Съст. Общности и идентичности в България. Сб. С., 1998.

    Насилие, политика и памет. Комунистическият режим в Пиринска Македония – рефлексии на съвременника и изследователя. Сборник. С., 2011.

    Насилствената асимилация на турците в България 1984-1989 г.Размисли върху идеологията, историята, последиците. Съст. Румен Аврамов. С., 2019 г. Център за Академични изследвания

    Пампоров, А. Ромското всекидневие в България. С., 2006.

    Стоянова, П. Циганите в годините на социализма. Политиката на българската държава към циганското малцинство (1944-1989). С., 2017.

    Марушиакова, Е., В. Попов. Цигани в Източна Европа. Курс лекции. С., 2012.

    Марушиакова, Е., В. Попов. Studii Romani  том.VII. Избрано. С., 2007

    Балкански идентичности. Част IV. С., 2003. Институт за изследване на интеграцията.

    Желязкова, А. съст. Спешна антропология, том. 3 Проблеми на мултиетничността в Западните Балкани. С., 2004

    Щигер, Ц. Забравените малцинства на Балканите. Вече не знаем кои сме ние. С., 2019, изд. Изток-Запад.

    Мангалакова, Т. Нашенци в Косово и Албания. С., 2008

    Мангалакова, Т. Нашите в Гърция. С., 2011

    Мангалакова, Т. Нашенци в Македоня. С., 2010

    Петров, М. Западните българи. С., 2017, Македонски научен институт

    Маркова, М. Българите в Западна Тракия – граници и идентичност. С., 2021

    Тончева, В. Непознатата Гора. С., 2012

    Тончева, В. Българите от Голо Бърдо, република Албания. Част 1-2  С., 2009-2012 г.

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури