Исторически факултет

Код на дисциплината: 3026
ICTS: 2
З

Преходът в Югоизточна Европа

СеместърСедмична заетост
VІІ2+0 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
603000

Преподаватели

Форма на изпит

Устен изпит
  • Анотация

    Курсът е в рамките на 30 лекционни часа. Той има задачата да запознае студентите от специалност ИГБ с дълбоките трансформации, които настъпват в края на 80-те и началото на 90-те години в Югоизточна Европа в рамките на по-общите процеси на преодоляване на Студената война, разпадане на Източния блок и преминаването на страните от него към парламентарна демокрация и пазарна икономика с последвала преориентация към западните интеграционни структури. В центъра на вниманието ще бъдат процесите на промени, които настъпват първо в страните от Източния блок – Румъния и България, а впоследствие и в социалистическите страни, които са извън блока – Югославия и Албания. Контекстът на прехода в Югоизточна Европа ще бъдат историческите процеси по същото време в Съветския съюз и другите страни от Източния блок.

  • Препоръчителна литература
    •  Баева, И. България и Източна Европа. С., 2010.
    • Баева, И. България и Румъния в Източния блок: как се решават споровете между съюзници? – В: България и Балканите през ХХ век: външна политика и публична дипломация, УИ „Св. Кирил и Методий”, С., 2021, с. 211–226.
    • Баева, И. Голямата промяна през 1989 г. – чехословашки и български рефлексии. – Homo Bohemicus, Издание на Бохемия клуб, 2007, кн. 1.
    • Баева, И. Източна Европа през ХХ в. С., 2010.
    • Баева, И. Последната година: България и страните от Източния блок през 1989 г. – Исторически преглед, кн. 3–4, 2008.
    • Баева, И. Правенето на герои и антигерои в историята на Източна Европа – на примера на Пражката пролет `68. – В: Известия на Българското историческо дружество. Т. 40, ИИ при БАН, С., 2008.
    • Баева, И. Ролята на етническите малцинства за прехода в Източна Европа от края на 80-те години на ХХ век. – В: Малцинствени и етнорелигиозни проблеми в Югоизточна и Централна Европа между двете световни войни, С., 2005.
    • Баева, И. Румъния и България между Изтока и Запада през 80-те години на ХХ в. – В: България, Балканите и Русия ХVІІІ-ХХІ век. Българо-руски научни дискусии. Сборник статии под ред. на акад. Г. Марков, Институт за исторически изследвания – БАН, С., 2011.
    • Бобев, Боби. Албания: контрастните десетилетия в края на ХХ и началото на ХХI век. – В: Балканите през първото десетилетие на ХХI век, С., 2012.
    • Бобев, Боби, Тома Кацори. Близката и непознатата Албания. С., 1998.
    • Везенков, А. Систематизацията в Румъния при режима на Чаушеску. – Историческо бъдеще, № 1-2, 2000.
    • Гранични и етнонационални конфликти в Средна и Югоизточна Европа. Институт по балканистика. 2008.
    • Захова, С. Черна гора след Югославия: динамика на идентичностите. София: Парадигма, 2011.
    • Йелавич, Барбара. История на Балканите през 20 век. Т. 2. С., 2003.
    • Костов, Ал., Ек. Никова (съст.). Балканите през първото десетилетие на ХХІ век. София: Парадигма, 2012.
    • Костов, Ал. (съст.). Балканите през второто десетилетие на ХХІ век. София: Парадигма, 2015.
    • Краткая история Румынии. С древнейших времен до наших дней. Москва, 1987.
    • Кузманова, А., Р. Станчева, В. Алексова. Румъния. С., 1999.
    • Линц, Хуан. Национализъм, плурализъм и демокрация: индивидуални и колективни субекти. – Политически изследвания, кн. 4, 1994.
    • Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Т. 4, 1945–1990. С.:Парадигма, 2006.
    • Марчева, И. Българо-румънски паралели: Тодор Живков и Николае Чаушеску. –В: Призвание и всеотдайност. В чест на 70-годишния юбилей и 40-години научна дейност на проф. дин Витка Тошкова, Акад. Изд. „Проф. М. Дринов”, 106-124.
    • Марчева, И. Българо-румънски отношения в края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ в. –В: Проблемът Изток-Запад. България на Балканите. София: Клио-96, 2006, 252-275.
    • Мете, С. История на албанците. С., 2007.
    • Национнальный вопрос в Восточной Европе. Прошлое и настоящее. Москва, 1995.
    • Рупник, Жак. Възраждането на национализмите в Централна и Източна Европа. – Изток-Изток, кн. 2, 1991.
    • Санду, Тр. История на Румъния. Рива. 2010.
    • Чавдарова, М. Държавно управление на балканските страни. УИ Стопанство. С., 2011.
    • Bobev, Bobi. Albania: Two decades on the road to European Integration (1991-2011). In: European perspective and regional cooperation in Southeastern Europe. Sofia, 2011, 141–164.
    •             Brown, J. F. Eastern Europe and the Communist Rule. Duke University Press, Durham and London, 1988.
    •             Bugajski, Janusz (ed.). Western Balkans Policy Review 2010. Washington, 2010.
    • https://csis.org/files/publication/100917_Bugajski_WesternBalkans_WEB.pdf
    • Burakowski, A. Geniusz Karpat. Dyktatura Nicolae Ceausesku 1965–1989. Instytut Studiow politycznych PAN, Wydawnictwo TRIO, Warszawa 2008.
    • Burakowski, A., A. Gubrynowicz, P.l Ukielski. 1989 – Jesien Narodow. Collegium Civitas, Instytut Studiow Politycznych PAN, Wydawnictwo TRIO. Warszawa 2009.
    • The Columbia History of Eastern Europe in the Twentieth Century. N. Y. 1992.
    • The Continent of Romania. The Romanian Cultural Institute Plural, 2006.
    • Crampton, R. J. The Balkans since the Second World War. Longman, 2002.
    • Crampton, R. J. Eastern Europe in the Twentieth Century. London and New York, Routledge, 1995.
    • Eastern Europe in Revolution. ed. by Ivo Banac. Cornell University Press, 1992.
    • Eastern European Nationalism in the 20th Century. Еd. by Peter F. Sugar. Washington, 1995.
    • Marcheva, I. Les relations bulgaro-romaines des ans 1948-1989. Le coup d’œil de Sofia (sur la base des archives bulgares). –Bulgarian Historical Review, № 1-2, 2010, 102-135.
    • Rothschild, Joseph. Return to Diversity. A Political History of East Central Europe Since World War II. Oxford, 1989.
    • Stahl, Bernhard. Another ”strategic accession”? The EU and Serbia (2000–2010) – Nationalities papers, 41 (2013) No.3, 447–468.
    • Todorova, Maria N. Ethnicity, nationalism, and the communist legacy in Eastern Europe. – In: The Social Legacy of Communism. Ed. by J. R. Millar and Sh. L. Wolchik. WW Center Press and Cambridge University Press, 1994.
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар