Исторически факултет

Код на дисциплината: ИП/ФП01
ICTS: 3
З

Психология (обща, възрастова и педагогическа)

СеместърСедмична заетост
III2+2 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
903030

Преподавател

Форма на изпит

Тест
  • Анотация

    Дисциплината ПСИХОЛОГИЯ е базисна за придобиване на учителска правоспособност. Целта на дисциплината е да представи базисни познания за психологията като наука, психичните процеси, закономерностите на психичното развитие в детска и юношеска възраст, основни проблеми на възрастовата и педагогическата психология. Акцентира се върху приложните аспекти на психологическото познание в училищната среда. Основните задачи на курса са насочени към овладяване на базови знания в областта на Общата психология, Социалната психология, Възрастовата психология и Педагогическата психология. Основен акцент се поставя върху връзката между психологичните знания и проблемите на обучението по история (философия, география, чужд език)  в училище.

    В процеса на обучение се използват разнообразни методи, съобразно целите на курса и учебното съдържание – беседа, дискусия, решаване на казуси, проектно-ориентирано групово изследване, проучване и анализ на документи, презентации и др.

  • Препоръчителна литература

    Основна:

    Александрова Н., Цоков П., Койчев О. Проблеми на педагогическата психология., ПУ, Пловдив, 1993.

    Алипиева, Д. Обща психология (учебник за студенти от педагогическите специалности), Русе, 2019.

    Бораджиева, Е. Психология – обща, възрастова, педагогическа и спортна. УИ „Св.Св. Кирил и Методий”, ВТ, 2014.

    Десев, Л. Педагогическа психология. Аскони. С., 1996.

    Енциклопедия по психология. Под ред. Р. Корсини. С. 1998.

    Желязкова-Койнова, Ж. Практикум по възрастова психология.. Част І и ІІ. Авангард, С., 2002

    Кентауиц, Б., Х. Родигър, Д. Елмс. Експериментална психология, Изток-Запад. С., 2011.

    Леви, Л., Увод в психологията. С. 2001.

    Минчев, Б., Проблеми на общата психология. С. 1998.

    Минчев, Б., Обща психология. С. 2013.

    Николов, П., Н. Александрова, Л. Кръстев Педагогическа психология. УИ „Неофит Рилски”, Б., 2007.

    Пирьов, Г., Психологията – млада наука. С. 1991.

    Попов, Н. Обща психология. НСА ПРЕС, С., 1999.

    Сиймън, Дж., Д. Кенрик. Психология. София: НБУ, С., 1994.

    Славин Р. Педагогическа психология , София, Наука и изкуство,2004.

    Стърнбърг, Р. Когнитивна психология. Изток-Запад. С., 2012

    Стърнбърг, Р., У. Уилямс. Педагогическа психология. Изток-Запад. С., 2014

    Трифонов, Т., Обща психология. С. 1996.

    Трифонов, Т., Психология на личността. С. 1995.

    Янкулова, Й. Педагогическа психология. Парадигма, С., 2016.

    Дубровина И. В. Практическая психология образования, Москва-Санкт-

    Петербург, 2004.

    Психологическая диагностика. Под ред. на Акимова М. К. И Гуревич К.

    М. , Москва-Санкт Петербург, 2005.

    Реан А. А., Коломински Я. А. Социалная педагогическая психология.Спб., 1999.

    Educational psychology. Ed. Banks, Ch. Thompson, British Library, 1995.

     

    Допълнителна:

    Андреева, Л. Социално познание и междуличностно взаимодействие. УИ, С.,2007.

    Бардов, И., Психологични възгледи за личността. С. 2001.

    Бърк, Л. Изследване на развитието през жизнения цикъл. Дилок, С., 2012.

    Димитров, Ив. Увод в ортодоксалната психоанализа на развитието. Просвета, С., 2001.

    Димитров, Ив. Деца и юноши в криза. Просвета, С., 2007.

    Ериксън, Е. Идентичност: Младост и криза. Наука и изкуство, С., 1996.

    Калчев, Пл. Готовност за обучение в училище. Парадитма, С., 2005.

    Калчев, Пл. Индиректна скала за употреба на психоактивни вещества. Изток-Запад, С., 2008.

    Калчев, Пл. Скали за агресия в юношеска възраст – част 1. София Изток-Запад, С., 2019.

    Калчев, Пл. Скали за агресия в юношеска възраст – част 2. София Изток-Запад, С., 2010.

    Калчев, Пл. Субективно благополучие и взаимоотношения с връстниците в юношеска възраст. Изток-Запад, С., 2010.

    Карагьозов Ив. Психологическа диагностика на отклоненията в развитието и поведението на детето и юношата., Благоевград, 1999.

    Маринова Е. Жан Пиаже – Двата морала. София, 1998.

    Носс И., Н. Психодиагностика. Москва, 2000.

    Ръководство за изследване на на детето. Под ред. на Б. Минчев, София,

    2000.

    Силгиджиян, Х. Аз-концепция и психосоциална идентичност. УИ, С., 1998.

    Станович, К. Нека мислим правилно за психологията. Изток-Запад, С., 2010.

    Стърнбърг, Р. Успешната интелигентност. Наука и изкуство. С., 2002.

    Reynolds, C.R. & Kamphaus, R.W. Handbook of Psychological and Edicational Assessment of Children: Personality, Behavior, and Context (2nd ed.) New York: Guilford., 2003

    Robinson, M. Child development from birth to eight. Open University Press, London, 2008.

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар