Исторически факултет

Код на дисциплината: ИС46
ICTS: 3
З

Средновековният университет

СеместърСедмична заетост
IX15 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
9023

Преподавател

Форма на изпит

Курсова работа
  • Анотация

    Лекционният курс проследява възникването на средновековния университет като институция и ролята му в средновековното европейско общество. Обхванати са някои от най-ранните и най-важни средновековни университети – Болоня, Париж, Оксфорд. Представени са техните устави и структурата им.

    Разгледани са учебните планове и системата на бакалариат, магистратура и докторат. Отделено е внимание на преподавателите и студентите като самостоятелни групи; на преподаването като професия и на мястото на преподавателите в средновековното общество; разгледано е възникването и социалната структура на студентите като цяло, представен е и студентският живот в Средновековна Европа. Курсът проследява взаимодействието между университетите и обществото, акцент е поставен и върху програмата на обучение; проследено е и развитието на университетите през Ренесанса

  • Препоръчителна литература

    Льо Гоф, Ж. Интелектуалците през Средновековието, С., 1993.

    Льо Гоф, Ж.  Цивилизацията на Средновековния Запад. С., 1999

    Бояджиева, П. Раждането на Университета, С., 1992.

    A History of the Universities of Europe, v. 1 – Universities in the Middle Ages, 1992,

    Cobban, A. B. The Medieval Universities: their Development and Organization., London, 1975

    Courtenay, W. T. Schools and Scholars in 14th century England. Princeton, 1987.

    D’Irsay. S.  Histoire des universités francaises et etrangeres des origines à nos jours, Paris, 1933,

    Dales, R. C. The Intellectual life of the Western Europe in the Middle Ages,2nd ed., Leiden, New York, Koeln, 1992

    Daly, Lowrie, J.  The Medieval University, 1200 – 1400, New York, Sheed and Ward, 1961

    Denifle, H. Die Entstehung der Universitaeten des Mittelalters bis 1400, Graz, 1956,

    Fuchs, S. Die höheren schulen von Konstantinopel im Mittelalter, Leipzig, 1926,

    Grendler, P. F. Schooling in Renaissance Italy. Literacy and learning 1300 – 1600, London, 1990.

    Hajnal, I. L’enseignement de ‘écriture aux universités médiévales, Budapest, 1954,

    Haskins, C. H. The Rise of the University, New York, 1923

    Ijsewijn, J., J. Paquet. (eds.) University in the Late Middle Ages, Medievalia Lovanensia, series I, studia 6, Louvain, 1978.

    Jehel, Georges, Philippe Racinet. Education et cultures dans L’occident chretien du debut du XIIe siecle au milieu du XVe  siecle, Paris, 1998. ФБ

    Kibre, Pearl.  The Nations in the Medieval Universities, Cambridge, Mass., 1948.

    Learning and Education in Western Europe from 1470 to 1520. In: The New Modern Cambridge History, v. 1, part 1 – The Renaissance, 95 – 126.

    Leff, Gordon. Paris and Oxford Universities in the Thirteenth and Fourteenth Centuries. New York, London, Sydney, 1968.

    Medieval Aspects of Renaissance Learning. Three Essays by P. O. Kristeller. Edited and translated P. Mahoney. Durham, North Carolina, 1974.

    Pederson, Olaf. The First Universities. Studium generale and the Origins of University Education in Europe. Cambridge, 1997.

    Rashdal, H. The Medieval Universities. – in: Cambridge Medieval History, v. 6 – Victory of Papacy, 1964, 559 – 601.

    Rashdal, H. The University of Europe in Middle Ages, 3 v. Oxford, 1936, reprint Oxford, 1988.

    Scwinges, R.C. Deutsche Universitätsbesucher im 14. und 15. Jahrhunderts, Stuttgart, 1986.

    Southern, R. W. The Making of the Middle Ages, London, 1959.

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар