Код на дисциплината: ИС55
ICTS: 3
И

Политически идеи и движения в новата история

СеместърСедмична заетост
X23 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
9023

Преподавател

Форма на изпит

Устен и/или писмен изпит

Курсът е посветен на една от най-мащабните промени, настъпили в политическата сфера в епохата на новото време – преходът от суверенитета на монарха към суверенитета на нацията. Този трансфер на политическата власт се осъществява в особено радикална и драматична форма във Франция в годините на революцията в края на XVIII век. Лекционният курс разглежда еволюцията на френския абсолютизъм и неговата доктрина, представя възхода на новите идеи за организация на обществото и властта, разкрива етапите на политическата и социалната промяна във Франция, като обръща специално внимание и на някои проблеми, свързани с историята на революционния манталитет (ролята на чувствата в революцията, начина на мислене и поведение на тълпите, прехода от насилието към терора, новите форми на социално общуване).

Гаврилов, Б. Държавата – това съм аз. Франция в епохата на краля слънце, 1638-1715. С., 2002.

Глушков, Х. Френската революция. С., Народна просвета, 1989.

Льобон, Г. Психология на тълпите. С., 1995.

Льобон, Г. Психология на революцията. Френската революция: причини, развитие, последствия. Асеневци, 2021.

Микел, П. История на Франция. С., 1999.

Сийес, Е.-Ж. Що е това Третото съсловие? С., Сиела, 2004.

Собул, А. Очерк по история на Френската революция. С., 1978.

Ташева, Р. Якобинците във Френската революция, 1789–1794. С., 1989.

Ташева, Р. Френският абсолютизъм. Основи, теория, принципи. В. Търново, 2007.

Ташева, Р. Дефиниции на предреволюционното минало – старият режим и абсолютизмът във Франция. — Историческо бъдеще, 2003, № 1–2, 152–171.

Ташева, Р. Първата френска десница: Защитниците на Стария режим в парламентарната битка за Франция (1789-1791). – Кюстендилски четения 24 [2018]. Памет и забрава в историята. С., УИ “Св. Кл. Охридски“, 2019, 124-139.

Токвил, А. Бившият режим и революцията. С., 1992.

Френската революция в текстове и документи, 1789–1799. Съст. Р. Ташева. С., 1992.

Фюре, Ф., Д. Рише. Френската революция. ИК “Кама”, 1995.

Фюре, Ф. Да мислим Френската революция. С., 1994.

Doyle, W. The Oxford History of the French Revolution. Oxford University Press, 2002.

Hampson, N. A Social History of the French Revolution. London, New York: Routledge, 1963.

Lefebvre, G. The Great Fear of 1789. Translated from French. Vintage Books, 1973.

McPhee, P. The French Revolution, 1789-1799. Oxford University Press, 2002.

Rudé, G. The Crowd in the French Revolution. Oxford University Press, 1959.

Rewriting the French Revolution. The A. Browning Lectures, 1989. Ed. by C. Lucas. Oxford, 1991.

The French Revolution and the Creation of Modern Political Culture. T. 1. The Political Culture of the Old Regime. Ed. by K. M. Baker. Oxford, Pergamon Press, 1987. T. 2. The Political Culture of the French Revolution. Ed. by C. Lucas. Oxford, 1988.

Календар

Календар

Често задавани въпроси

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури