Исторически факултет

Код на дисциплината: И034
ICTS: 3
И

Култура на Палеологова Византия

СеместърСедмична заетост
I/II3 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
9045

Преподавател

Форма на изпит

Курсова работа
  • Анотация

    Курсът има за цел да запознае студентите с проблемите на културата на Византийската империя през епохата на Палеолозите. Ще бъдат изследвани спецификите в културното развитие на Византия през посочения период, ще се търсят причините за  този културен разцвет;  ще се обърне внимание на хуманизма в т. нар. Палеологов ренесанс; ще бъдат разгледани влиянията, които търпи културата при Палелозите; ще се проучват отделните паметници на Палеологова Византия – Мистра, църквата Хора в Константинопол, и др.; ще се проследи ролята и значението на византийската култура за развитието на Хуманизма и Ренесанса в Италия.

    Заниманията включват анализ на писмени свидетелства и други паметници, свързани с тази тематика.

  • Препоръчителна литература

    Культура Византии, XIIIXV вв.,  т. 3, M., 1991.

    Медведев, И. П. Византийский гуманизм ХІV – ХV вв. Ленинград, 1976.

    Медведев, И. П. Мистра, Ленинград, 1973.

    Попова, Ив. Византия – Италия. Аспекти на културните взаимодействия през ХІV – ХV век. В. Търново, 2004.

    Barker, J. Manuel II Palaeologus (1391 – 1425), 1969.

    Constantinides, C. N. Higher Education in Byzantium in the 13th and Early 14th Century (1204 – ca. 1310), Nicosia, 1982.

    Geanakoplos, D. G. Constantinople and the West. Essays on the Late Byzantine (Palaeologan) and Italian Renaissance and Byzantine and Roman Churches. Madison, 1989.

    Nicol, D. M. Byzantine East and Latin West: Two Words of Christendom in Middle Ages and Renaissance. (Studies in Ecclesiastical and Cultural History). Oxford, 1966.

    Nicol, D. M. The Last Centuries of Byzantium. Cambridge University Press, 1993

    Nicol, D. M., Byzantium and Venice: A Study in Diplomatic and Cultural Relations, New York, 1988

    Popova, I. Some Aspects of the Intellectual Interaction between Byzantium and Italy 14th – 15th Century.  – Études Balkaniques, 2000, 2, 127 – 131.

    Runciman, St. Mistra: Byzantine Capital of the Peloponnese, 1980. (2009 reprint: The Lost Capital of Byzantium: The History of Mistra and the Peloponnese)

    Допълнителна:

    Культура Византии, XIIIXV вв.,  т. 3, M., 1991.

    Медведев, И. П. Мистра, Ленинград, 1973.

    Попова, Ив. Приносът на Мануил Хризолорас в италианския хуманизъм – История, 1998, 2 – 3, 1 – 13.

    Попова, Ив. Латинофилският кръг на късно-византийските интелектуалци. Кръстопът на идеи – Изток – Запад. – В: Средновековните Балкани. Политика, религия, култура. София, 1999, 151 – 156.

    Попова, Ив. Полихисторът Максим Планудис и ролята му в културата на Палеологова Византия – В: JUBILAEUS IV. Сборник в памет на чл. кор. Веселин Бешевлиев. София, 2000, 83 – 93.

    Попова, Ив. Византийското културно наследство и италианският хуманизъм. – В: Сборник Международна конференция “Византийското културно наследство и Балканите” 6 – 8 септември, 2001. Пловдив, 2001, 130 – 139.

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар