Код на дисциплината: З404
ICTS: 2
З

Балканите между Изтока и Запада през ХІV-ХV в. – културна типология

СеместърСедмична заетост
II3 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
6045

Преподавател

Форма на изпит

Курсова работа
  • Анотация

    Курсът има за цел да запознае студентите с типологизация на културните проблеми на границата между Средновековието и Новото време. В сравнителен план ще бъдат разгледани сходствата и спецификите на явления като Палеологов Ренесанс – Италиански Ренесанс, Византийски хуманизъм – Италиански хуманизъм. Друг акцент в курса е типологизация на представите на Запада за Изтока – виждането на Западните пътешественици за Балканите в преломното време на османската инвазия в Европа; биполярното отношение на италианските хуманисти към хората от Изтока – схизматици, но и наследници на елинската Античност; отношението на Запада към османските турци – един нов културен феномен – ислямският културен модел в християнска среда.

    Заниманията включват анализ на писмени свидетеслства и други паметници, свързани с тази тематика.

  • Препоръчителна литература

    Баткин, Л. М. Итальянские гуманисты – стиль жизни и стиль мышления. Москва, 1978.

    Бертрандон де ла Брокиер. Задморско пътешествие. София, 1968.

    Бицили, П. М. Европейската култура и Ренесансът. Избрани студии. С., 1994.

    Боянов, С. Хуманизмът в Западно-европейския Ренесанс. С., 1980.

    Бърк, П. Ренесансът. С., 1996.

    Иналджък, Х. Османската империя. Класическият период 1300 – 1600 г. С., 2002

    Корелин, М. С. Ранный итальянский гуманизъм е его историография, 1 – 2. Москва, 1892.

    Культура и общество Италии накануне нового времени. Москва, 1993.

    Медведев, И. П. Византийский гуманизм ХІV – ХV вв. Ленинград, 1976.

    Шилтбергер, Х. Пътепис. София, 1971.

    Geanakoplos, D. G. Interaction of “Sibling” Byzantine and Western Culture in the Middle Ages and Renaissance (330 – 1600). New Haven – London, 1976.

    Nicol, D. M. Byzantine East and Latin West: Two Words of Christendom in Middle Ages and Renaissance. (Studies in Ecclesiastical and Cultural History). Oxford, 1966.

    Pertusi, A. Storiografia umanistica e mondo bizantino. Palermo, 1967.

    Ruy Gonzales de Clavijo. The Spanish Embassy to Samarkand 1403 – 1406. Original Spanish text with Russian translation and notes by I. Sreznevskj, Foreward by Ivan Dujčev. London, 1971.

    Schwoebel, R. The Schadow of the Crescent: The Renaissance Image of the Turk (1453 – 1517), Nieukoop, 1967.

    Setton, K. M. The Byzantine Background to the Italian Renaissance – In: Europe and the Levant in the Middle Age and Renaissance. London, 1974, I, 1 – 76.

    Southern, R. W. Western View of Islam in the Middle Ages, Cambridge, Mass., 1962.

    Travel in the Byzantine World. Ed. By Ruth Macrides. Ashgate/Variorum, 2002.

    Vassiliev, A. A. Pero Tafur. A Spanish Tracveler of the Fifteenth Century and his visit to Constantinople, Trebizond and Italy. – Byzantion, 7, 1932, 72 – 122.

    Допълнителна литература

    Babinger, Fr. Mahomet II le Conquérant et son temps, 1432 – 1481. Paris, 1954.

    Bodnar, Ed. Cyriacus of Ancona and Athens. Bruxelles, 1960.

    Garin, E. La letteratura degli umanisti. – in: Cecchi, E. – N. Sapegno. Storia della letteratura italiana. V. 3, Milano, 1973.

    Geanakoplos, D. G. Constantinople and the West. Essays on the Late Byzantine (Palaeologan) and Italian Renaissance and Byzantine and Roman Churches. Madison, 1989.

    Van der Vin, J. P. A. Travelers to Greece and Constantinople, v. 1 – 2. Istanbul, 1980.

    Venezia e l’Oriente fra Tardo Medioevo e Rinascimento, a cura di A. Pertusi, Venezia, 1966.

    Yerasimos, St. Les voyageurs dans l’Empire Ottoman (XIVe – XVIe siècles). Bibliographie, itinéraires et inventaire des lieux habités. Ankara, 1991.

  • МОДУЛ IV  “СРЕДНОВЕКОВНИ ОБЩЕСТВА”

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар