Уважаеми колеги,
На 10 декември 2025 от 17:30 часа в Заседателна зала 2 в Ректората на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ се проведе представянето на новата монография на д-р Зозан Тархан на тема “Authority and Ideology in the Early Neo-Assyrian Empire (934–745 B.C.)”. Събитието беше реализирано по програма “SUMMIT” и организирано от Катедра „Стара история, тракология и средновековна история“, Исторически факултет.
Доц. д-р Юлия Цветкова, ръководител на Катедра „Стара история, тракология и средновековна история“, приветства всички колеги и поздрави д-р Зозан Тархан за книгата.
Монографията “Authority and Ideology in the Early Neo-Assyrian Empire (934–745 B.C.)” беше представена от д-р Микко Луукко (Foundation for Finnish Assyriological Research). Книгата е публикувана в престижната серия State Archives of Assyria Studies (SAAS) на издателството the Neo-Assyrian Text Corpus Project и издадена и рапространявана от Penn State University Press. Тъй като SAAS и останалите издания на the Neo-Assyrian Text Corpus Project започват развитието си във Финландия, д-р Луукко направи кратко въведение за развитието на финладската асириология и огромния принос на проф. д-р Симо Парпола за асириологията в световен мащаб, изразяващ се в (но и не само) установявенето на the Neo-Assyrian Text Corpus Project и конкретните издания, в които се публикуват множество първични извори и задълбочени изследвания. След въведението М. Луукко започна с представянето на монографията на З. Тархан. Той посочи, че З. Тархан надхърля заложените в монографията филологически, исторически и културологичен анализ и че книгата е много по-комплексно изследване, съчетаващо поне девет изследователски полета (по азбучен ред) – археология, архитектура, география, идеология, имперски изследвания, история, история на изкуството, литература/филология и религия/теология. Според д-р Луукко монографията предлага отдавна чакан задълбочен анализ и синтез на външната и вътрешната политика на асирийските царе от периода и асирийската царска идеология. М. Луукко определи, че З. Тархан представя мъдри решения и убедителни предложения за различни дискусионни въпроси, включително за конкретни хронологически предизвикателства, периода от последната четвърт на IX в. пр.Хр. до 745 г. пр.Хр., различните ролите на асирийския цар и релефа на Ашурназирпал II, поставен зад трона в Тронната зала на Северозападния дворец в Калах. В заключение д-р М. Луукко изрази мнението, че “Authority and Ideology in the Early Neo-Assyrian Empire (934–745 B.C.)” е книга, която трябва да се прочете.
В началото на презентацията си проф. д-р Диляна Ботева (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) посочи, че е изключителен случай, че учен от полето на хуманитаристиката, а именно д-р З. Тархан, успява да публикува само в рамките на три години след защитата на докторската си дисертация изследването по темата на дисертацията както на български, така и на английски език. След това проф. дин Диляна Ботева разгледа важен аспект от монографията – семиотичния подход на д-р З. Тархан при изследването на асирийските релефи. Д. Ботева се спря на конкретен релеф – поставения зад трона в Северозападния дворец в Калах релеф на Ашурназирпал II. Тя обърна внимание на това, че З. Тархан отхвърля традиционното мнение на асириолозите, че върху релефа е изобразен Ашурназирпал II два пъти. Д. Ботева определи, че в семиотичния подход на З. Тархан се разграничават трите необходими стъпки за анализа – синтаксис, семантика и прагматика. З. Тархан обръща внимание на различните одежди и накити, носени от двата персонажа, както и на жестовете на ръцете, които погрешно са тълкувани като молитвен или поздравителен жест, правейки паралел с начина, по който тези жестове се представят във визуалните паметници. Според проф. Ботева изразеното становище на д-р Тархан е изключително убедително – левият персонаж се явява предходният владетел (респективно Тукулти-Нинурта II) – спуснал ръката, в която държи прибрания жезъл, тъй като следва той да бъде връчен на неговия наследник, посочен с пръст от него. Това е и волята на бог Ашур – гледащ към новия цар – Ашурназирпал II, поради което последният протяга ръката си към бога – в знак да поеме атрибутите на властта. Обяснението според З. Тархан за приликата между двата персонажа е, че това е асирийският канон за представяне на асирийския цар.
Д-р Зозан Тархан сподели някои от впечатленията си по време на изследването на темата и писането на английската версия на книгата, която се явява обновена версия на българското издание. З. Тархан изрази благодарността си към рецензентите и членовете на редакторския комитет за одобрението монографията ѝ да бъде публикувана в серията State Archives of Assyria Studies, а именно – проф. д-р Симо Парпола, д-р Микко Луукко и д-р Раийа Маттила. З. Тархан изрази още признанието си към всички колеги, които са допринесли за усъвършенстването ѝ по професионалния път (най-вече към проф. дин Диляна Ботева и проф. д-р Клаус Амбос (Вюрцбургски университет „Юлий Максимилиан“), и оказали техническа помощ по време на процеса на публикуване на английското издание на монографията (проф. д-р Джон Ръсел, Стивън Донован и доц. д-р Себастиан Финк). На своите родители, Зина и Мехмед Тархан, тя благодари за житейските уроци и подкрепата. Към баща си З. Тархан изрази още признателността си за разказите за Месопотамия и страните от региона, които са провокирали интереса ѝ към древните близкоизточни цивилизации още в детските ѝ години.
Монографията предизвика силния интерес на колегите, който пролича в задълбочената дискусия, проведена в неформална обстановка.
