Уважаеми колеги,

На 25 май 2026 г., понеделник, 13:00 ч. в зала № 1 на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“ се проведе тържествената церемония по награждаване на Четвъртия национален ученически конкурс „Моите родови корени от Македония и Одринска Тракия“. Събитието бе организирано от Българското сдружение на родовете от Македония в партньорство с Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Македонския научен институт.
Церемонията води доц. д-р Наум Кайчев, преподавател в Историческия факултет на Софийския университет, заместник-председател на Македонския научен институт и член на ръководството на Българското сдружение на родовете от Македония, а началото бе отбелязано с приветствени слова от изтъкнати представители на академичните среди и държавните институции.

Проф. д.н. Соня Милева-Божанова, заместник-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, поздрави присъстващите и акцентира върху важността на родовата памет като основа за запазването на българската идентичност. Тя отбеляза, че словото и писмеността са средствата, чрез които обществото съхранява връзката си с миналото и историческото си наследство. Според нея мисията на Софийския университет още от създаването му е свързана с опазването на българския език, култура и национална памет. В изказването си проф. Милева-Божанова подчерта още, че корените и паметта за предците са в основата на съществуването и устойчивостта на всеки народ.

Деканът на Историческия факултет проф. д-р Мира Маркова определи конкурса като ценна инициатива, която дава възможност на младите хора да осъзнаят по-добре своя произход и национална принадлежност. Тя подчерта, че в днешния свят е особено важно човек да познава своите корени и да разбира своята идентичност. По думите ѝ всички участници заслужават признание, защото допринасят за съхраняването на паметта за българските бежанци от Македония и Одринска Тракия. Проф. Маркова отбеляза още, че темата за бежанците продължава да бъде актуална и днес, а родовите истории на участниците разкриват как хората са успели да намерят нов дом и да се приспособят към новите условия, без да изгубят своята културна и национална идентичност. Тя изказа и своята благодарност към президента Илияна Йотова, която през годините като вицепрезидент и сега като президент винаги е била неизменно съпричастна и подкрепяща провеждането на конкурса. В четвъртото издание на конкурса тя бе представена от президентския секретар по образование, култура, и българите в чужбина г-жа Милена Димитрова, която заяви, че приема като своя отговорност да продължи добрите отношения и взаимното уважение, изградени през годините между Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Македонския научен институт и президента Илияна Йотова. Милена Димитрова подчерта, че инициативите, посветени на родовата памет и историческото наследство, помагат живият спомен за миналото да бъде предаван на следващите поколения.

Тя прочете приветствен адрес от г-жа Йотова, в който бе подчертано, че жертвите и страданията, свързани с разделението на българските земи задължават обществото да съхранява паметта за трагичните човешки съдби. Акцент бе поставен и върху значението на конкурса като израз на родолюбие и приемственост между поколенията. Президентът Йотова поздрави организаторите за усилията им да поддържат жив духа на българската историческа памет и да насърчават младите хора да продължат да изследват, описват и разказват семейните и родовите истории.

Председателят на Българско сдружение на родовете от Македония г-жа Елисавета Шапкарева, правнучка на многозаслужилия български възрожденец от Охрид Кузман Шапкарев, изрази благодарност към институциите, преподавателите, родителите и учениците, включили се в конкурса. Тя сподели своята надежда, че младите хора ще продължат да пазят спомена за своите родове и да предават семейните истории на идните поколения.

Наградите бяха разделени в две възрастови групи, като в първата прогимназиална от V–VII клас те бяха връчени от проф. д.н. Соня Милева-Божанова в съответния ред: трета награда получи Христо Петров от VІІ клас на Природо-математическата гимназия „Атанас Радев“, гр. Ямбол; втора награда бе присъдена на Ивет Генова от V клас на Средно училище за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“- гр. Варна; първа награда получи Александър Манолов от VI клас на Средно училище „Петко Росен“ – гр. Бургас.

Във втората, гимназиална възрастова група от VIII–XII клас трета награда получи Вяра Караджова от Х клас на Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“ – София, втора награда бе присъдена на Ирен Генова от ІХ клас на Средно училище за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“- гр. Варна, първа награда получи Васил-Георги Дуриданов от ХІ клас на Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“.

Бяха раздадени и три специални награди. Тази на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе връчена от декана проф. д-р Мира Маркова, която връчи отличието на Кристиян Георгиев от Китен, ученик в VІІ клас от Средното училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. Приморско. Специалната награда на Македонския научен институт бе присъдена на Светлозара Валериева от Х клас на Средното училище с изучаване на чужди езици „Св. Климент Охридски“ – Благоевград и бе връчена от доц. д-р Милен Михов, председател на Македонския научен институт. Той поздрави наградените участници и им пожела да продължават да възраждат родовата памет, паметта на нашите отци. Специалната награда на Международната фондация за сътрудничество и културно съревнование „Гоце Делчев“ получи Любен Николов от Х клас на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, която бе връчена лично от маестро Христо Христов, председател на фондацията и правнук на Гоце Делчев.

В конкурса организиран със съдействието на Министерство на образованието и науката, участваха десетки ученици от всички краища на България. Със своите разработки те показаха не само познания за историческото минало, но и уважение към родовата памет и съдбата на предците си. Конкурсът за пореден път доказа, че интересът на младите хора към българската история и националната идентичност остава жив, а съхраняването на семейната памет продължава да бъде важна връзка между поколенията.