Тържествено връчване на наградите на Националния ученически конкурс „Моите родови корени от Македония и Одринска Тракия“

На 26 май 2025 г., понеделник, 14:00 ч. в зала № 1 на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“ се проведе тържествената церемония по награждаване на Третия национален ученически конкурс „Моите родови корени от Македония и Одринска Тракия“ 2025. Събитието бе организирано от Българското сдружение на родовете от Македония в партньорство с Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Македонския научен институт.

Церемонията води доц. д-р Наум Кайчев, а началото бе отбелязано с приветствени слова от изтъкнати представители на академичните среди и държавните институции. Доц. д-р Първан Първанов, заместник-ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ изрази искреното си удоволствие от общуването с учениците, участници в конкурса – с онези, които мислят, творят и олицетворяват бъдещето на нашата страна. Той подчерта, че сред изтъкнатите учени, включително и сред ректорите на университета, има немалко личности с македонски и одрински произход.

Вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова изрази своята благодарност към организаторите на конкурса и подчерта неговото значение в свят на дезинформация и размиването на понятия като патриотизъм, родолюбие, памет и родова памет. Тя поздрави и участниците в конкурса за труда и старанието, които са вложили в изследването на исторически документи, снимки и родови предания: „Прочетох изключително зрели есета. В тях няма само сухите исторически факти и само описание. В тези текстове, които аз видях има много образи, много емоции, има вложено много душа и много сърце… това, което най-много личи, е гордостта от тази памет, която вие сте написали в тези редове и това наистина е много завладяващо и лично аз го приех много емоционално“

Проф. д-р Мира Маркова, декан на Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ сподели своето възхищение от старанието и усилието на учениците взели участие тази година в конкурса: „Видяхме изключителни разработки. Доставяха ни удоволствие, затрудниха ни, заради това всички са победители. Много зрели разработки, голяма част от съдържанието, сте го направили в подкрепа с вашите учители, затова поклон пред вашите учители, които ви запалиха за историята, за своя род, за своя език, за своята родова памет.“ Тя посочи, че не е била лесна съдбата на предците ни. „Бурните исторически събития на Балканите са принудили мнозина от Македония, от Одринска Тракия, от други части наистина да потърсят убежище в своята татковина, България тогава. Не е било лесно, защото както вие пишете те тръгват буквално с дрехите на гърба си, но те знаят, че ще срещнат подадена ръка. Затова вие, като представители на бежански родове, на бежански краища, вие сте едни чувствителни хора, вие знаете съдбата на бежанеца“.

Елисавета Шапкарева, председател на Българското сдружение на родовете от Македония поздрави организаторите и участниците, Тя се обърна към тях с емоционално послание: „Все така съхранявайте вашата родова памет. Вие сте тези, които я наследиха, ще я наследят и ще я предадете на децата си“.

Наградите във възрастова група от ІХ до ХІІ клас бяха връчени от вицепрезидента г-жа Илияна Йотова, тези във възрастова група от V до VІІІ клас от г-жа Елисавета Шапкарева и от г-н Димитър Христов, писател и член на Българското сдружение на родовете от Македония. Бяха обявени и специалните награди на Държавна агенция „Архиви“, Българското сдружение на родовете от Македония, Македонския научен институт и Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. В церемонията взеха участие и специалните награди на своите институции връчиха  проф. д-р Георги Николов, председател на МНИ и доц. д-р Милена Петкова – Роберг, заместник-декан на ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“.

В конкурса, организиран със съдействието на Министерството на образованието и науката, участваха няколко десетки ученици от всички краища на България.  Те изследват и представят неповторими родови истории за живота на българите в Македония и Одринска Тракия, тяхното преселение и адаптация в държавната територия на България.  Показват родолюбието на населението на Македония и Одринска Тракия и приноса му към българската нация по време на Възраждането, Илинденско-Преображенското въстание и войните за национално обединение.

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар