Съвременна обща история

докт. Елица Ненова

Научни интереси

Съвременна история, История и съвременно развитие на страните от Източна Азия, История на Русия
Електронна поща:

elinenova22@gmail.com

ОНС Доктор

Направление:
2.2. История и археология
Нова и най-нова обща история
(Съвременна история)
Период на докторантурата: 2019-2022

Тема на дисертациония труд

Дипломатически отношения между Германия и Япония в периода 1936-1941 г.

Статус на докторанта

Отчислен с право на защита
  • Публикации
    1. Ненова, Елица. Ролята на Мейлин Сун за политическото, общественото и културно развитие на Китай и Тайван през 20 век. Сборник от конференцията „Азия и светът – взаимоотношения и взаимодействия – 2016”, София, 2017, с. 306-310.
    2. Ненова, Елица. Формиране и развитие на идеята за японско военно нападение над СССР през 20-те години на ХХ век. Сборник от конференцията „Азия и светът – взаимоотношения и взаимодействия – 2017”, София, 2018, с. 64-67.
    3. Ненова, Елица. Установяване и развитие на съветско японските отношения през 20-те години на ХХ век. Сборник от МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ INTERNATIONAL CONFERENCE „История, промяна, общество – XIX-XX в.“ “History, Change, Society – 19 – 20 cen.” 22-23 November 2019 “St Cyril and St Methodius” University of Veliko Tarnovo. (под печат)
    4. Ненова, Елица. Установяване и развитие на германско-японските отношения в междувоенния период, от Докторантски семинар организиран от Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ 4-6 ноември, в Исторически портал Анамнеза/Anamnesis. ( в процес на публикуване)
    5. Ненова, Елица. Япония, Германия и Антикоминтерновия пакт/Japan, Germany and Anti-comintern pact Сборник от научна конференция „100 години УНСС – 100 години право в УНСС” Организирана по повод 100-годишния юбилей на Университета за национално и световно стопанство 12 ноември 2020 г. (под печат)
    6. Ненова, Елица. Между митовете и реалността – защо Германия избира Япония за свой съюзник? Сборник от Научна конференция „Война-та за историята. 75 години след Втората световна война”, организирана от катедра Нова и съвременна история, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски “2-3 декември 2020 г. (под печат)
    7. Ненова, Елица. По пътя на сближаването – Япония и Германия след Първата световна война. Сборник от IX Мартенски студентски четения в Историческия факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” 2021 г. (под печат)
    8. Ненова, Елица. Между китайския дракон и японския самурай – формиране на германската далекоизточна политика. От Университетски четения посветени на 200-годишнината от рождението на ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ 1821 – 2021 Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Исторически факултет, в Исторически портал Анамнеза/Anamnesis. 2021 г. ( в процес на публикуване)
  • Участия на научни конференции и семинари
    1. Национална научна конференция за азиатски изследвания с международно участие „Азия и светът – взаимоотношения и взаимодействия-2017“ Доклад: Формиране и развитие на идеята за японско военно нападение над СССР през 20-те години на ХХ век.
    2. Кръгла маса Империи срещу идеологии 1917/2017, СУ „Св. Климент Охридски“,, Исторически факултет, 07.11.2017 г. Доклад: Ненова, Елица. Три империи животът на руските емигранти в Харбин.
    3. Докторантски четения 2017 (пре-),(пост-), СУ „Св. Климент Охридски“, Исторически факултет, 14-15 декември 2017, Доклад: Елица Ненова. Някои аспекти от японо-съветските отношения през 20-те години.
    4. International Conference “Japan and the European Southeast –  Over a hundred years of political, economic, cultural and academic interactions” 21 – 22 november 2019 Доклад: NENOVA, Elitsa (Sofia University “St. Kliment Ohridski”): The image of Japan in the Bulgarian periodicals in 1941
    5. Международна научна конференция International Conference „История, промяна, общество – XIX-XX в.“ “History, Change, Society – 19 – 20 cen.” 22-23 November 2019 “St Cyril and St Methodius” University of Veliko Tarnovo. Доклад: Ненова, Елица. Установяване и развитие на съветско-японските отношения през 20-те години на ХХ век. / Elitsa Nenova, PhD Candidate (“St Kliment Ohridski” University of Sofia) – Establishment and Development of the Soviet-Japanese Relations in the 1920s.
    6. Докторантски семинар организиран от Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“  4-6 ноември. Доклад: Елица Ненова. Установяване и развитие на германско-японските отношения в междувоенния период
    7. НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „100 ГОДИНИ УНСС – 100 ГОДИНИ ПРАВО В УНСС” организирана по повод 100-годишния юбилей на Университета за национално и световно стопанство 12 ноември 2020 г. Доклад: Елица Ненова. Япония, Германия и Антикоминтерновия пакт/Japan, Germany and Anti-comintern pact
    8. Научна конференция „Войната за историята. 75 години след Втора-та световна война”, организирана от катедра Нова и съвременна история, Историчес-ки факултет, СУ „Св. Климент Охридски “2-3 декември 2020 г. Доклад: Елица Ненова. Между митовете и реалността – защо Германия избира Япония за свой съюзник?
    9. Международна научна конференция Култури и религии на балканите, в Средиземноморието и изтока/ International Conference Cultures and religions in the Balkans, the Mediterranean and the east 20-21 ноември 2020 г. November 20-21, 2020 Доклад: Елица Ненова. Анти-японска пропаганда в САЩ по време на Втората световна война / Anti-Japanese Propaganda in The USA During the Second World War
    10. IX Мартенски студентски четения в Историческия факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” Доклад: Елица Ненова. По пътя на сближаването – Япония и Германия след Първата световна война. 2021 г.
    11. Университетски четения посветени на 200-годишнината от рождението на ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ 1821 – 2021 Софийски университет  „Св. Климент Охридски“, Исторически факултет Доклад: Елица Ненова. Между китайския дракон и японския самурай – формиране на германската далекоизточна политика. 2021 г. 
  • Заемани административни длъжности
    • 2020 до момента Секретар Катедра Нова и съвременна история
    • 2020 до момента Секретар МП История на Русия, Източна Азия и Евразия

     

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти