Средновековна обща история
Щ
Никола Дюлгеров е роден в гр. Варна през 1978 г. Завършва IV Езикова гимназия „Фредерик-Жолио-Кюри“ във Варна – 1997 г. Завършва Исторически факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ (2002 г.) – специализация „История на Византия и балканските народи“. През 2007 г. защитава докторска дисертация. В периода 2006-2012 г. е учител по история в IX Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“, София От края на 2010 г. е преподавател в Исторически факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“.
Приемно време:

според програмата за учебния семестър в каб. 39

Електронна поща:
Телефон:

(02) 9308/321

Адрес:
Исторически факултет
бул. “Цар Освободител” 15
1504 София
Научни интереси:
Латински държави на Балканите, Средновековна Франция, Венеция, Средиземноморието, Византия, историческа география, военна история
  • Биографични данни

    – магистър по История – 2002 г. СУ “Св. Климент Охридски”

    с магистърска теза „Валона и прилежащите й територии на границата между две епохи (XIV- нач. на XVI век)“

    – доктор по История – 2007 с докторска дисертация „Владения на Анжуйската династия на Балканите (XIII-XIV век)“

    – ноември 2010 г. – главен асистент в Исторически факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“

  • Специализации

    Янински университет, Гърция, 2004

  • Членство в научни организации
    1. Асоциация на византинистите и медиевистите в България
    2. Медиевалиа: Асоциация за европейски и средиземноморски средновековни изследвания
    3. Международна асоциация по Българистика
  • Проекти

    – “Български нумизматични четения: История и общество в перспективата на нумизматиката” 2020, ФНИ към ИФ

    – „Западната експанзия на Балканите: военно-монашеските ордени и италианските морски републики XII-XV век“ – 2014-2017, Университетски комплекс по хуманитаристика „Алма Матер”

    – Латинското присъствие в днешна Южна България (Тракия и Родопите) през Средновековието – 2017, ФНИ към ИФ

    – „Европейският поглед върху регионите на Видин, Пловдив и Варна през Средновековието“ – 2015, ФНИ към ИФ

    – „Обучение на педагогически специалисти за формиране на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда“, „Квалификация на педагогическите специалисти“ – 2013-2014

    – „Подобряване на достъпа до образование и обучение за студентите в магистърските програми на ИФ на СУ „Св. Кл. Охридски“ чрез развитие на електронни форми на дистанционно обучение“ – 2007-2014

  • Избрани публикации

    – Бонифас дьо Монфера и действията му на Балканите – в: История, кн.1, 2021 с. 60-82

    – Clarence – la ville principale de Morée angevine – в: Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, 2019, с. 68-75

    – Установяване на венецианска власт на остров Крит – в: Кюстендилски четения. Памет и забрава в историята, 2019, т. 24, с. 44-55.

    – Войската в Ахейското княжество (XIII – XIV век) – в: История, год. 23, кн. 3, 2015, с. 244-264.

    – Договорите от Витербо (1267 г.) и съдбата на княжество Морея – в: Realia Byzantino-balcanica, Сборник в чест на 60 годишнината на проф. Христо Матанов, София, 2014, с. 404-422

    – Феодалната йерархия в Анжуйска Морея и Албания (XIII-XIV век) – в: Mediaevalia, Quod Deus vult, Сборник в чест на проф. дин Красимира Гагова, София, 2013, с. 279-295

    – Отношенията между Венеция и Византия и влиянието им върху латинските държави и владения на Балканите (XIII – XV век) – в: сборник “Collegium Historicum”, съст. Драганов, Д.; Попнеделев, т. 2, София, 2012, с. 208-235

    – Каталаните и франкска Морея. В: Кюстендилски четения. Мир и конфликти в югоизточна Европа, Велико Търново, 2007, с. 58-72.

  • Участие в научни конференции

    – 25-ти Кюстендилски четения 07.06-09.06. 2019 с доклад „Венецианската колония в Константинопол (XII-XIII век)“

    – Кюстендилски четения. Коварство и предателство в историята 03/06-05/06 2016 с доклад „Създаване на Морейското княжество“

    – 11th Congress of South-East European Studies 31.08-04.09. 2015 с доклад „Quelques mots sur l’intégration des Grecs en principauté de Morée“

    – Трети международен конгрес по Българистика 23/05-26/06 2013 с доклад „Валонското княжество XIV-XV век“

  • Заемани административни длъжности

    Секретар на специалност История и география в периода 2011-2015 г.

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури