Съвременна обща история
Х
Професор доктор Искра Баева е историк и преподавател в Софийски университет “Свети Климент Охридски”. Автор е на множество научни трудове в различни области. Научните ѝ интереси са свързани със съвременната световна история, история на Централна и Източна Европа.
Приемно време:

Петък – 9:00–11:00 ч., каб. 29

Електронна поща:
Телефон:

(02) 9308/ 231

Научни интереси:
Съвременна световна история, История на Източна Европа, История на Полша, История на Чехословакия (Чехия и Словакия), История на Унгария, История на Студената война, История на България през ХХ в., История на прехода в Източна Европа в края на ХХ и началото на ХХІ в. Етническите малцинства в Централна и Източна Европа.
  • Биографични данни
    • Завършила история в ИФ на СУ «Св. Климент Охридски» през 1974 г. с дипломна работа «Николо Макиавели като историк»
    • Аспирантка (докторантка) в катедрата по нова и най-нова история на ИФ на СУ «Св. Климент Охридски» от 1976 до 1980 г.
    • Дисертация «Полската селска партия на Станислав Миколайчик в периода на народната демокрация, 1944–1948 г.», защитена през 1982 г.
    • Старши асистент в ИФ на СУ, 1982 г.
    • Главен асистент в ИФ на СУ, 1985 г.
    • Хабилитация «Източна Европа след Сталин 1953–1956 г.», 1994 г.
    • Доцент, 1995 г.
    • Професор, 2011 г.
  • Специализации
    • Стипендиантка на ЮНЕСКО в Историческия институт на Варшавския университет, Полша, 1977–1978 г.; Департамент по политически науки на Варшавсикя университет, 1985 г.; Исторически интитут на Варшавския университет, 1987 г.; Програма за изследване на Студената война на «Удроу Уилсън» Център, Вашингтон, САЩ, 1994 г.

     

     

  • Членство в научни организации
    • Българското историческо дружество
    • Българо-американската научна асоциация (BASA)
    • Дружество за българо-чешко и словашко приятелство
    • Тракийски научен институт
    • Дружество на ООН за Българи
  • Проекти
    • Искра Баева, Реформи в България и света през ХХ век, Член,
    • Искра Баева, Европейски интеграционни процеси през 90-те години на ХХ век, Член, ФНИ
    • Искра Баева, Отношения на страните от Източния блок с Латинска Америка през Студената война, Член,
    • Искра Баева, Европейски интеграционни процеси през 80-те години на ХХ в, Член, СУ
    • Искра Баева, Европейски интеграционни процеси през 70-те години на ХХ век, Член, СУ
    • Искра Баева, „Европейски интеграционни проекти през 60-те години на ХХ в.”, Ръководител,
    • Искра Баева, Study on how the memory of crimes committed by totalitarian regimes in Europe is dealt with in the Member States, Член, Европейската комисия
    • Искра Баева, Нови документи за “възродителния процес”, Ръководител,
    • Искра Баева, Университетски център за трансгранични българистични изследвания, Член, МОН
    • Искра Баева, Въвеждане в научна и образователна употреба на нови документални извори за съвременната българска история, Ръководител, СУ
    • Искра Баева, Въвеждане на нови архивни масиви и други извори в университетското преподаване по съвременна българска и световна история, Ръководител,
    • Искра Баева, Образи от годините на социализма (1944-1989 г.), Ръководител, СУ
    • Искра Баева, “Спомени, образи и звуци от годините на социализма 1944-1989”, Ръководител,
    • Искра Баева, Remembering Communism , Член,
    • Искра Баева, Исторически предпоставки, бариери и шансове за европейската интеграция на България. Руският вектор в българската история, Член, МОН
  • Избрани публикации

    Книги и учебни помагала

    • Източна Европа след Сталин 1953–1956. Полша, Унгария, Чехословакия и България. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 1995.
    • България и Източна Европа. „Парадигма”, С., 2001.
    • Тодор Живков. „Кама”, С., 2006.
    • Източна Европа през ХХ век. Идеи, конфликти, митове. „Парадигма”, С., 2010.
    • Утопия и реалност. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 1991. В съавторство с Димитър Луджев и Бойка Василева.
    • История на съобщенията в България. Факти, събития, личности, проблеми. „Ракла”, С., 1997. В съавторство с Илияна Марчева и Евгения Калинова.
    • Външната политика на България след 10. ХI. 1989 г. С., 1997. В съавторство с Евгени Александров, Красимира Стоянова, Александър Рангелов, Катинка Христова.
    • Евреите в международната политика. Една българска гледна точка. С., 1998. В съавторство с Евгени Александров, Бойка Василева, Красимира Стоянова и Елина Александрова.
    • Преди и след „желязната завеса”, С., 1998. В съавторство със Зоя Иванова, Христина Мирчева, Костадин Грозев, Драгомир Драганов.
    • Българските преходи 1944–1999. С., 2000. В съавторство с Евгения Калинова.
    • Evguenia Kalinova. Iskra Baeva. La Bulgarie contemporaine entre l’Est et l’Ouest. L’Harmattan, Paris, 2001.
    • Следвоенното десетилетие на българската външна политика (1944–1955). „Полис”, С., 2003. В съавторство с Евгения Калинова. Второ допълнено издание от 2013 г.
    • Българските преходи 1939–2005. „Парадигма”, С., 2006. В съавторство с Евгения Калинова. Следващо допълнено издание: Българските преходи 1939–2010. „Парадигма”, С., 2010.
    • Vademecum. Contemporary History Bulgaria. A Guide to archives, research institutions, associations, museums and sites of memory. Ed. By Iskra Baeva and Stefan Troebst. Sofia, Berlin. 2007.
    • Историjа Бугарске. Clio-Клио, Београд, 2008. В съавторство.
    • Iskra Baeva, Evgenia Kalinova. Bulgarien von Ost nach West. Zeitgeschichte ab 1939. Braumueller, Wien, 2009.
    • Iskra Baeva, Evgenia Kalinova. SUGCRONH BOULGARIA. Apo to Anatoliko Mplok sthu Eurwpaikh Enwsp. EPIKNTRO A. E. Qessalonikh. 2011.
    • Социализмът в огледалото на прехода. „Изток–Запад”, С., 2011. В съавторство с Евгения Калинова.
    • University of Sofia St. Kliment Ohridski. The First 125 Years. Sofia, 2013, St. Kliment Ohridski University Press. В съавторство с Иван Илчев, Валери Колев, Евгения Калинова.
    • Христоматия по най-нова обща история. „Народна просвета”, С. 1988. В съавторство с Христина Мирчева.
    • История на България от древността до наши дни. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 1998. В съавторство с Илиана марчева и Евгения Калинова.
    • История на България за ХІ клас. „Отворено общество”, С., 1996. В съавторство.
    • История на България за ХI клас. Книга за учителя. „Отворено общество”. С., 1996.
    • История на България от древността до наши дни. Учебник за 11 клас. „Планета 3”, С., 2001. В съавторство.
    • История и цивилизация, 11 клас, Профилирана подготовка. „Планета 3”, С., 2002. В съавторство.
    • История и цивилизация. История на света ХХ век. Учебник за 10 клас. „Планета 3”, С., 2002.
    • История на България в дати. Изток–Запад, С., 2017. в Съавторство с. Валери Кацунов, Пламен Митев, Валери Колев и Евгения Калинова.
    • Illustrated History of Bulgaria. Scorpio, 2017 (with Evgenia Kalinova)
    • 16-а република ли? Изследвания и документи за българо-съветските отношения след Втората световна война. Изток–Запад, 2017, Съвместно с Евгения Калинова, 700 с.
    • История и цивилизации за 9 клас. Булвест, 2018, 228 с.
    • Софийският университет „Св. Климент Охридски”. Първите 130 години. УИ „Св. Кл. Охридски”, 2018. В съавторство с Иман Илчев, Валери Колен и Евгения Калинова.
    • История и цивилизации за 10 клас. Булвест, Klett, 2019. Съавт. с Диляна Ботева, Петър Ангелов, Иван Тютюнджиев, Пламен Митев, Николиай Поппетров, Евгения Калинова, Надка Васева, Валентина Павлова, Веселина Иванова.
    • Комплект Работни листове. Итория и цивилизации за 10 клас. Клет България, 2019. (Съавт. с Евгения Калинова, Диляна Ботева)

     

    Съставителство

    • Модерна България – сборник по случай 65-годишнината на проф. д-р Величко Георгиев и акад. Илчо Димитров. УИ „Св. Кл. Охридски”, С., 1999.
    • Сб. Иронията на историка. В памет на историка и приятеля проф. Милчо Лалков. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2004.
    • Сб. Предизвикателствата на прехода. Национална научна конференция, 10-11 ноември 2004 г. УИ “Св. Кл. Охридски”, С., 2006.
    • Сб. док. Przed i po 13 grudnia. Panstwa bloku wshodniego wobec kryzysu w PRL 1980-1982. T. 1. Warszawa, 2006.
    • Homо Bohemicus “Обратно към Европа”, Издание на Бохемия клуб, № 1, 2007.
    • Сб. док. Prager frueling. Das internationale Kriesenjahr 1968. 2. Dokumente. Boehlau Verlag Koeln Weimar Wien. 2008.
    • Сб. Университетски четения и изследвания по българска история. ІV международен семинар, Смолян, 11-13 май 2006, УИ “Св. Кл. Охридски”. С., 2008.
    • Сб. Толерантният националист – паметен сборник от приятелите на Стайко Трифонов. „Парадигма”, С., 2009.
    • Сб. док. “Възродителният процес”. Българската държава и българските турци (средата на 30-те – началото на 90-те години на ХХ век). Съст. И. Баева, Е. Калинова. Т. І, Държавна агенция “Архиви”, Т. 55, С., 2009.
    • Сб. док. “Възродителният процес”. Международни измерения (1984–1989). Съст. И. Баева, Е. Калинова. Т. ІІ. Архивите говорят, Т. 61. ДА “Архиви”, С., 2009.
    • Сб. Русия и България – между “филството” и “фобството”. Материали от научните конференции “Русия и Европа през ХХ век” и “Русия в българската история”. CD. Изд. “ИФ-94”, Сдружение “Анамнезис”, С., 2009.
    • Сб. Светът на българина през ХХ век. Сборник с доклади от национална научна конференция. Парадигма, 2011.
    • Сб. Русия, Европа и светът. Сборник с материали от международна научна конференция, София, 28–29 септември 2009. С., УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2012.
    • История на ОФ/ОС в България. Т. 1 и 2. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2012.
    • Сб. Културното отваряне на България към света. Материали от международната научна конференция по повод 70 години от рождението на Людмила Живкова. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2013.
    • Сб. Интеграционните процеси през 60-те години на ХХ век. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2013.
    • Сб. Интеграционните процеси през 70-те години на ХХ век. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2014.
    • Интеграция и дезинтеграция в Европа през 80-те години на ХХ век, УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2016, 415 с.
    • Първата световна война век по-късно. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2016, 324 с.

     

    Статии

    • Създаване на Полската селска партия. – Известия на Българското историческо дружество, кн. ХХХIV, С. 1982, 251–279.
    • Кризата в Полската селска партия и нейното преодоляване (1945–1949 г.). – Исторически преглед, № 2, 1984, 12–34.
    • Изграждане на партийната система в Полската народна република (фактори, етапи, принципи). – В: Развитие на политическата система на социализма, С., 1984, 128–137.
    • Оформяне на конституционното устройство на народнодемократичните държави в Централна Европа. – В: Нормативна система на обществото, С., 1986, 205–213.
    • Политическите партии в Полша 1944–1950 г. – Векове, № 4, 1986, 40–49.
    • Антихитлеристката коалиция и полският въпрос от Кримската конференция до създаването на временно правителство на националното единство. – В: Проблемът за мира в международните отношения 1919–1980 г. „Наука и изкуство”, С. 1987, 64–98.
    • Университетската младеж в условията на социализма. – История на Софийския университет „Климент Охридски”. Университетско издателство. С. 1988, 419–451.
    • За народната демокрация – полемично (Из историческия опит на Полша, Чехословакия и Унгария). – Векове, № 6, 1989, 36–46.
    • Проблеми от развитието на европейските социалистически страни в периода 1945–1956 г. – Историческата наука и преустройството, С. 1990, 225–245.
    • Интелигенцията в обществено-политическите кризи на социализма след Втората световна война (Полша, Чехословакия и Унгария) – Философска мисъл, № 5, 1990, 35–42.
    • Монархизмът в Източна Европа. – Ново време, № 3. 1991, 31–39.
    • Почеркът на Вълко Червенков в „братското сътрудничество” между БКП и БЗНС. – Земя и хора, № 2, 1991, 5–6.
    • Най-новата история пред съвременниците. – История–Общество–Философия, № 1, 1991, 17–26.
    • Нужен ли е нов подход към Втората световна война. – История–Общество–Философия, № 2, 1991, 7–15.
    • За някои понятия в историческата наука. – История–общество–философия, № 3, 1991, 5–14.
    • На какво ни учи следвоенната история на Източна Европа. – История–общество–философия, № 5, 1991.
    • „Източна Европа” – минало и настояще. – Bulgarian Quarterly, № 3, 1991, 33–43.
    • Криза в политическата система на социализма (из историческия опит на Полша, Чехословакия и Унгария 1948–1953 г.). – В: Кризата в историческото развитие, С., 1991, 140–153.
    • Йежи Тополски – едно от големите имена в полската история. – История, № 1, 1992, 53–54.
    • Централна Европа – а сега какво? – Ново време, № 3, 1992, 15–23.
    • Аграризмът – реформистка идеология за преустройството на света. – История, № 5–6, 1992, 97–103.
    • Динамиката на прехода към демократично общество и пазарна икономика в бившите социалистически страни на Балканите. – В: Балканите пред избор. Мир или война. Европеизация или ребалканизация. С., 1993.
    • България и „Пражката пролет” 1968 година. – Политически изследвания, № 1, 1993, 78–89.
    • За историята в сегашно време. – История, № 2, 1993, 17–21.
    • Към деидеологизация на историческите понятия при преподаване на най-нова обща история. – В: Промените в историческото съзнание на съвременните поколения, Варна, 1993, 129–136.
    • „Сближението” между България и Съветския съюз (1963–1973 г.) – Ново време, № 1, 1993, 89–111.
    • Източна Европа – алтернативите на прехода. – Ново време, № 3, 1993 г., 14–22.
    • Le „Printemps de Prague” de 1968 et la „Révolution de velours” de 1989, vus depuis la Bulgarie. – Revue d’Europe Centrale, Т. I, № 2, 1993, 197–212.
    • Понятието „личност” при социализма. – В: Личността в историческото развитие. Алтернативата в историята. С., 1995, 85–89.
    • Съществувала ли е алтернатива в следвоенното развитие на Източна Европа? Доколко и кога? – В: Личността в историческото развитие. Алтернативата в историята. С., 1995, 221–230.
    • Идеята за етническите малцинства и нацията в преподаването на история на бъдеща Европа. – История, № 3, 1995, 14–18.
    • Създателят на Чехословашката република Томаш Гарик Масарик – мислител, демократ и държавник. – Минало, № 2, 1995, 73–78.
    • Българският преход към демокрация след 1989 г. – революция или еволюция. – Минало, № 4, 1995, 86–89.
    • Българският преход след 1989 г. в исторически контекст – Исторически преглед, № 1, 1996, 90–113.
    • Президентските избори в Полша – прагматизъм срещу антикомунизъм. – Ново време, № 6, 1995, 69–76.
    • Държавност и анархия в българската история. – В: Българистични студии, С., 1995, 445–450.
    • Stalin’s Death and Some Aspects of US Policy Towards Eastern Europe in the 1950s. – In: The Balkans After the Second World War. Beograd, 1996, 92–97.
    • Българският преход в контекста на източноевропейската история. – Ново време, № 2, 1996, 37–44.
    • Българската външна политика в рамките на Източния блок – поуки за настоящето. – В: Българската външна политика вчера, днес и утре. С., 1996.
    • Етнически другият в Централна Европа между двете световни войни. – В: Другият в историята, Кюстендил, 1996, 146–156.
    • Периферия и център в Източна Европа през ХХ век. – В: Периферията в историята, С., 1996, 86–95.
    • Смяна на елита и кадрите в България и Източна Европа (1944–1948 г.) – В: Лица на времето, ЦИПИ, Т. 1, 1996, С., 1996, 65–90.
    • Априлският пленум на ЦК на БКП от 1956 г. в контекста на източноевропейската десталинизация. – В: Между истината и лъжата. Априлският пленум (1956 г.). С., 1996, 45–49.
    • La transition Bulgare 1989–1995 dans le contexte historique. – Revue d’Europe Centrale, tome IV, numéro 3, 3-e semestre 1996.
    • Западные славяне и европейская культура. – Интеграция ХХI век. Научно-публицистический бюллетень, № 3, 1996, 29–30.
    • Постсоциалистическите балкански страни в търсене на ново място в Източна Европа. – Международни отношения, № 3, 1996, 59–62.
    • Интелигенцията винаги е пред избор. – Ново време, № 4, 1996, 3–10.
    • Отвореното общество 50 години по-късно – погледът на историка. – Философия, история, хуманизъм, София, 1996, 45–50.
    • Фашизмите в България и по света, анкета на сп. „Демократически преглед”: Имало ли е фашизъм в България? – Демократически преглед, № 4–5, 1996, 369–381.
    • Българската пропаганда в Източна Европа от края на Втората световна война до смъртта на Сталин 1953 г. – Balkanistic Forum, № 1–2, 1996, 115–126.
    • Засиленият диалог с НАТО – исторически и политически аспекти. –Международни отношения, № 6, 1996, 15–19.
    • Българската република на 50 години. – Ново време, № 4, 1996.
    • Bulgarian Transition to Democracy after 1989 – Revolution or Evolution. – In: Actes de Deux Journées de Travail sur la Transition „Les Mécanismes de la Transition dans l’Europe des Transformations”. Editions Ant. N. Sakkoulas. Athènes, 1996, 153–158.
    • Модели на политическа култура в следвоенна Полша и България. – Епохи, № 4, 1996, 118–124.
    • Участието на БСП в управлението – трудна равносметка. – Ново време, № 2–3, 1997, 13–18.
    • Крахът на либерализма в междувоенна Централна Европа. – Международни отношения, № 2, 1997, 71–78.
    • Днешните проекции на делото на първия президент на Чехословакия Томаш Г. Масарик. – Ново време, № 5, 1997, 111–118.
    • Градът в политическата история на Източна Европа през ХХ в. – Балканистичен форум, № 2, 1997, 73–81.
    • Международни предпоставки на първия опит за десталинизация в България (1953–1956 г.). – В: Лица на времето. Т. 2, С., 1997. 173–200.
    • Еволюция на идеите на левицата за националната държава през ХХ век. – В: Българската левица за националната държава в ХХI век – историческо развитие и перспективи”. Национална теоретична конференция, Велико Търново, 29 и 30 ноември 1997 г., 85–89.
    • Социалистическият печат – ляв или партиен. – В: Левицата. Дискусии, портрети, реферати. № 3, 1998, 11–14.
    • Новата левица в Източна Европа пред предизвикателствата на прехода. – Понеделник, 1998, № 6–7, 129–142.
    • Българо-съветските отношения в годините на „перестройката”. – В: България в сферата на съветските интереси (българо-руски научни дискусии). С., 1998, 118–127.
    • БРП (к) и другите в Коминформбюро. – В: България в сферата на съветските интереси (българо-руски научни дискусии). С., 1998, 360–368.
    • Дойде времето на левите и в Чехия. – Ново време, 1998. кн. 1–2, 99–107.
    • Циклите–граници в съвременната история на Чехословакия. – Балканистичен форум, № 1–2–3, 1998, 46–56.
    • Втората световна война и славянското единство – плюсове и минуси. – Във: Втората световна война и славянският свят. Славянски летописи, Т. IV, С., 1998, 147–160.
    • Късното българско дисидентство – Обществен комитет за екологична защита на Русе. – Епохи, № 1, 1998, 104–117.
    • Българската външна пропаганда в началния период на живковизма. – Епохи, № 2, 1998, 88–110.
    • Аграризмът като идеология на селските движения в България и Полша до Втората световна война. – Год. на СУ „Св. Климент Охридски”, ИФ, Т. 84–85, 1992, С., 1999, 183–210.
    • Полският март 1968: властта срещу интелигенцията. – В: Модерният историк. Въображение, информираност, поколения. С., 1999, 147–160.
    • Стари и нови митове за „социализма”. – В: История и митове, С., 1999, 145–154.
    • Бъдещето на славянството през 21 век – единни или разделени. – В: Славянските култури и модерната цивилизация * Славянството – съвременни предизвикателства. Славянски летописи. Т. 5 и 6. С., 1999, 128–135.
    • България от 50-те години през погледа на ЦРУ. – В: Модерна България. Сб. по случай 65-годишнината на проф. д-р Величко Георгиев и акад. Илчо Димитров. С., 1999, 338–365.
    • Българските преходи през ХХ в. – Ново време, 1999, 97–104.
    • Източноевропейският социализъм – обществото, от което излязохме. – В: Отвъд прехода – модернизацията. С., 2000, 65–98.
    • България и Съветският съюз след Втората световна война – прагматизмът на българската позиция. – В: България и Русия през ХХ век. Българо-руски научни дискусии. С., 2000, 425–433.
    • Българската равносметка на ХХ век – между носталгията и безнадеждността. – В: Краят на хилядолетието, носталгии, раздели и надежди. С., 2000, 11–16.
    • Десетгодишният път на една социалистическа партия. – Ново време, № 1–2, 2000, 23–44.
    • Из историята на българското дисидентство – Общественият комитет за екологична защита на Русе и властта. – Известия на държавните архиви, бр. 76, 2000, 33–53.
    • Граждански ли са днешните граждански движения в България? – Понеделник, № 9–10, 2000, 123–128.
    • Основни тенденции в прехода на бившите социалистически страни от Източна и Средна Европа. – В: Защо рухна реалният социализъм. С., 2001, 276–294.
    • Отношението на БСП към властта в годините на прехода. – Ново време, № 12, 2000, 41–57.
    • Европейско и неевропейско в източноевропейския социализъм. Българският случай. – Исторически преглед, 2000, 5–6, 72–90.
    • Томаш Гарик Масарик – идеалистът сред реалностите на историческите поврати – В: „Световност, демокрация, малки народи”. 120 години от рождението на Димитър Михалчев. 150 години от рождението на Томаш Масарик. Материали от научна конференция, 10–11 ноември 2000 г.
    • Променящото се възприемане на българските поврати. – В: Историкът гражданин и учен. Сборник в чест на академик Илчо Димитров. УИ „Св. Климент Охридски „, С., 2001, 402–417.
    • Полското политическо махало отново върви наляво. – Ново време, № 9, 2001, 72–85.
    • Българи в недалечната чужбина (българи в Източна Европа през първите години след Втората световна война). – В: Изследвания в чест на чл.-кор. професор Страшимир Димитров. Studia Balcanica 23, С., 2001, 746–760.
    • Пораженията в Източна Европа през ХХ век и техните последици. – Балканистичен форум, № 1–2–3, 2001, 170–179.
    • The United States Notion of Eastern Europe from the 1950s till the 1990s – Adequacy and Inadequacy. – In: America Imagined. Selected Conference Papers, October 18–21, 2001. American University in Bulgaria. Bulgarian-American Studies Association, 178–184.
    • Аграрното законодателство в Чехословакия, Полша и България след Първата световна война. – История, № 1, 2002, 11–21.
    • Трудната победа на унгарските социалисти на парламентарните избори. – Ново време, май 2002, бр. 5, 81–96.
    • Монархия – република в Източна Европа през ХХ в. – Исторически преглед, № 1–2, 2002, 95–115.
    • Изборите в Чехословашката република – социалдемократите продължават да управляват. – Ново време, № 7–8, 2002, 149–163.
    • Николай Генчев – интелектуалецът в българския преход. – В: Търсене на истината. Юбилейно издание по случай 70 години от рождението на професор Николай Генчев. С., 2002, 41–51.
    • Георги Димитров – поглед от началото на 21 век. – В: Георги Димитров – между възхвалата и отрицанието. С., 2003, 149–158.
    • Източна Европа през 2002 година – новата левица пред нови предизвикателства. – Понеделник, № 3/4, 2003, 67–82.
    • Modele kultury politycznej w powojеnnеj Polski i Bulgarii. – In: Polska–Bulgaria w Europie Srodkowej i Polunocno–Wschodniej w wiekach XVII–XX. Podobienstwa, roznice, uwarunkowania. Pod red. Wieslawa Balceraka. Warszawa–Lowicz, 2003, 288–296.
    • Имперският принцип в Източния блок след Втората световна война. – История, 2003, кн. 3–4, 101–109.
    • Студената война – война и/или мир. – В: Двадесетият век. Опит за равносметка. УИ „Св. Кл. Охридски”, С., 2003, 182–193.
    • Отношенията (българо–американските) в годините на студената война. – Международни отношения, № 4, 2003, 83–95.
    • Политическата култура на българското дисидентство. – Collegium Germania 4, Sofia, 2003, 278–294.
    • Изток или Запад е Източна Европа? – В: Проблемът Изток–Запад. Историческа перспектива, Парадигма, С., 2003, 346–354.
    • 80-те години – десетилетие на пропуснатите реформи в България. – Ново време, № 11, 2003, 115–127.
    • Защо е била слаба българската социалдемокрация? – Ново време, № 12, 2003, 103–107.
    • R. Genov, I. Baeva. „Incomprehension of the Nature of the Race Question”: Saving the Bulgarian Jews from the Holocaust. – In: Racial Discrimination and Ethnicity in European History.ed. by Gudmundur Halfdanarson. Edizioni Plus. Universita di Pisa. 2003, 153–176.
    • Полските работнически вълнения през декември 1970 г. – предизвикателство срещу системата. – В: Иронията на историка. В памет на историка и приятеля проф. Милчо Лалков. С., 2004, 385–412.
    • Насилието в България в годините на прехода – 1989–2003 г. – История, № 3, 2004, 42–51.
    • България и Русия в края на ХХ и началото на ХХI век – от филство и фобство към нормализация. – Международни отношения, № 3, 2004, 61–70.
    • ?Constituye el socialismo de Estado una interrupcion historica en Bulgaria y en la Europa Oriental – Lamusa: Pensamiento, Universidad y Red, № 2, 2003–2004, 247–251.
    • Създаване на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и ролята му за началото на прехода – 1988–1989 г. – Известия на държавните архиви, т. 87, 2004, 3–32.
    • Идеите на Димитър Благоев – поглед от началото на ХХІ в. – Ново време, № 9, 2004, 77–90.
    • Варшавското въстание от 1944 г. в историята. – Ново време, № 12, 2004, 159–164.
    • Идеологията на Александър Стамболийски в рамките на източноевропейския аграризъм. – В: Земеделското движение в България. История, развитие, личности. Национална научна конференция. Пазарджик, 2004, 17–22.
    • Разширяването на Европейския съюз и предефинирането на Изтока. – В: Проблемът Изток–Запад. Съвременни измерения. Доклади от конференцията “Проблемът Изток–Запад. Съвременни измерения”, София, 8 октомври 2004 г., С., 2004, 104–113.
    • Балканите, България и Русия – заедно или поотделно по пътя към Европейския съюз. – Международна политика, № 1, 2004, 39–43.
    • Ролята на българския печат в Пражката пролет 1968 г. – Homo Bohemicus. № 2, 2004, 5–17.
    • Втората световна война и последиците ѝ за славянския свят. – Ново време, № 4, 2005, 99–114.
    • От професионален революционер до държавник – Антон Югов. – В: Български държавници 1944–1989.Скорпио ви, С., 2005, 142–155.
    • Българският “идеал за щастие” – Георги Трайков. – В: Български държавници 1944–1989. Скорпио ви, С., 2005, 156–169.
    • Прагматикът, управлявал България 35 години – Тодор Живков. – В: Български държавници 1944–1989. Скорпио ви, С., 2005, 184–204.
    • Дясната ръка на Тодор Живков – Станко Тодоров. – В: Български държавници 1944–1989. Скорпио ви, С., 2005, 205–218.
    • Най-дългогодишният външен министър – Петър Младенов. – В: Български държавници 1944–1989. Скорпио ви, С., 2005, 219–233.
    • Комунистът от трето поколение, който започва да възстановява капитализма – Андрей Луканов. – В: Български държавници 1944–1989. Скорпио ви, С., 2005, 234–254.
    • Поуки от Втората световна война – за Източна Европа, за Европа и за света. – Международни отношения, 2005, кн. 2–3, 75–80.
    • Трудната европейска съдба на поляците. – В: Адам Замойски. Полският път. Хилядолетната история на поляците и тяхната култура. Велико Търново – Абагар. 2005, 6–12.
    • Централноевропейската левица пред политическата есен на 2005 г. – Ново време, № 9, 2005, 91–104.
    • Маршът на живите 2005. Българско участие в ХІV международен поход от Аушвиц до Биркенау. – История, кн. 4, 2005, 37–45.
    • Последиците от Втората световна война – поглед от ХХІ век. – Във: Втората световна война, България и следвоенният свят. Военно издателство, 2005, 29–40.
    • Мястото на българския социализъм в световния сблъсък на идеи през ХХ в. – В: Следвоенна България между Изтока и Запада. С., 2005, 10–19.
    • Криза на европейската левица (Размисли след парламентарните избори в Полша и Германия). – Понеделник, № 9–10, 2005, 41–53.
    • Ролята на етническите малцинства за прехода в Източна Европа от края на 80-те години на ХХ век. – В: Малцинствени и етнорелигиозни проблеми в Югоизточна и Централна Европа между двете световни войни, С., 2005, Институт по балканистика, 151–166.
    • БСП пред предизвикателствата на управлението. – Ново време, № 12, 2005, 11–28.
    • Тодор Живков – политик и държавник, прагматик и хитрец или всичко това заедно? – В: Боян Кастелов „Тодор Живков. Мит и истина”. ИК „Труд”, С., 2005, 779–807.
    • Моралът на старите (до 1989) и новите (след 1989) политици – опит за сравнение. – В: Моралът в българската политика. Фабер, 2005, 62–72.
    • Съвременното българско национално съзнание – от нов национализъм към нов интернационализъм. – В: Европейските национализми и европейската интеграция. ИД “Христо Ботев”, С., 2006, 148–153.
    • Криза в Източния блок – балканските измерения на 60-те години на ХХ в. – В: Проблемът Изток – Запад. България и Балканите. Асоциация Клио-96. С., 2006, 205–223.
    • Историческите рефлексии на българския преход. – В: Историческата наука в България. Състояние и перспективи. ИИ при БАН, С., 2006, 265–276. В съавторство с Е. Калинова.
    • Спасените и погубените евреи в Източна Европа през 40-те години на ХХ в. – В: Кюстендилски четения, 2003–2004, С., 2006, 137–147.
    • Българският социализъм в следвоенния свят – идеи и проблеми. – В: Сборник в чест на доц. д-р Минчо Минчев. УИ “Св. Св. Кирил и Методий”, Велико Търново, 2006, 51–63.
    • Априлският пленум – предпоставки, проблеми, последствия. – Ново време, 2006, № 6–7, 137–146.
    • Пътят като фактор за ускоряване на световната история през ХХ век. – В: Учител на учителите. Юбилеен сборник в чест на проф. Йордан Шопов. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2006, 115–123.
    • Идеите на Димитър Благоев – новото в отминалото време. – Понеделник, № 7/8, 2006, 46–51.
    • Iskra Baeva, Evgenia Kalinova. Is State Socialism in Bulgaria and Eastern Europe a Historical Interruption? – In: Spaces, Gaps, Borders. Proceedings of the 8th International Conference of the Bulgarian Society for British Studies, 2003. Volume I. Sofia, 2006, St Kliment Ohridski University Press. p. 69–74.
    • Втората световна война и цивилните българи. – Във: Втората световна война и България, 1939–1947. ИК “Жажда”, Сливен, 2006, 19–25.
    • От какви исторически митове се нуждаем и от какви не? – В: Ще оцелее ли българският народ през ХХІ век. Изд. “Захарий Стоянов”, УИ “Св. Кл. Охридски”, 2006, 202–214.
    • 1968 година – кризисна за Източния блок. – Bulgarian Historical Review. Studia In Honorem Professoris Virginiae Paskaleva., 2006, 1–2, 94–112.
    • 1956 in Bulgaria – A Year of Reforms and Adjustment. –In: Lagarul communist sub impactul destalinizarii. 1956. Academia Romana. Institul national pentru studiul totalitarismului. Bucuresti 2006, 64–85.
    • Историческата наука за следвоенна България – в търсене на модела. – В: Предизвикателствата на промяната. Национална научна конференция, 10–11 ноември 2004 г. УИ “Св. Кл. Охридски”, С., 2006, 250–261.
    • Раждането на полската “Солидарност” 1980 г. като международен проблем. – В: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на професор Любомир Огнянов. УИ “Св. Кл. Охридски”, С., 2006, 817–839.
    • Президентът на Чехословакия Лудвик Свобода – военният, превърнал се в политик. – Homo Bohemicus, № 3–4, 2006, 81-95.
    • Чехите в България – славянската взаимност в действие. – Във: Владимир Сис и България. Сборник статии от Националната научна конференция “Владимир Сис и България”, организирана от Института по история – БАН и проведена на 22–23 ноември 2003 в Хасково. Стигмати-Бохемия клуб, С., 2006, 233–249.
    • Българската интерпретация на “ляво” и “дясно” през ХХ в. – прилики и разлики с европейската. – В: Политическата мисъл на ХХ век – поуки за България. Научна конференция, София, 27–28 октомври 2006 г. Авангард Прима, С., 2006, 65–73.
    • The Year of the `Palace Coup or a New Start in Bulgarian History. – In: Miscellanea Bulgarica, 18, Der Transformationsprozess in Bulgarian und der Weg in die EU. Wien, 2006, 45–52.
    • Послание на Димитър Михалчев от Прага през 1924 г. Опит за българска външнополитическа стратегия. – Известия на държавните архиви, Т. 92, 2006, 105–130.
    • Балканската политика на България в началото на 20-те години на ХХ в. – Югославия, но чрез Чехословакия. – В: Мир и конфликти в Югоизточна Европа. ИФ-94, Регионален исторически музей–Кюстендил, 2006, 190–203.
    • Българският преход в контекста на източноевропейския – регионални и глобални фактори. – В: Университетски четения и изследвания по българска история. ІV международен семинар, Смолян, 11–13 май 2006, УИ “Св. Кл. Охридски”, 720–738.
    • Политическите конфликти в годините на българския преход и ролята на външните фактори за тяхното преодоляване. – В: Диалог и толерантност в политиката. С., 2007, 128-139.
    • Политическата (зло) употреба с архивите на Държавна сигурност в Източна Европа. – Понеделник, 2007, кн. 3–4, 51–61.
    • “Австрия – в сърцето на Европа, България – в сърцето на Балканите”. – В: Австрия–България: традиции с бъдеще. С., 2006–7, 21–30.
    • Историческият път на България. – България: Интеграция, трансформация, модернизация. РИК “Славяни” ООД, С., 2007, 159–245.
    • Предизвикателства пред българската външна политика в края на държавния социализъм. – Международна политика, 2007, кн. 1, 105-121.
    • Lata szesciesiate – krysys tozsamosci narodowek w Europie Wschodniej. – In: Integracja i tozsamosc narodowa w Europje Srodkowo-Wschodniej na przestrzeni dziejow. Red. Naukowa Elzbieta Znamierowska-Rakk. Wydawnictwo Neriton Instytut Historii PAN, Warszawa 2007, 187–202.
    • Голямата промяна през 1989 г. – чехословашки и български рефлексии. – Homo Bohemicus, № 1, 2007, 67–87.
    • Тодор Живков и властта. – Историята, 2007, бр. 2, 5–8.
    • Луканов, който свали Живков. – Историята, 2007, бр. 2, 20–22.
    • Социалистическая модернизация Болгарии: плюсы и минусы. – Восточноевропейские исследования, № 6, 2007, 5–18. (Същото на български: Социалистическата модернизация в България – плюсове и минуси. –Ново време, № 5–6, 2007, 153–170)
    • Anticomunismul în Bulgaria. – Magazin istoric, № 6, 2007.
    • Образът на сърбите в българската историография през призмата на конфликтите от ХІХ и ХХ век. – In: Obraz konfliktow meidzy narodami slowianskimi w XIX i XX wieku w historiografii. Wydawnictwo Uniwersytetu Jegiellonskiego, Krakow, 2007, 177–188.
    • Между Сцила и Харибда Тодор Живков при последната си среща с Горбачов. – Ново време, № 11, 2007, 101–112.
    • Mukotrpnosti procesa tranzicije. – Hrvatska Revia, Т VII, № 3, 2007, 38–45.
    • Интеграционните процеси в Западна и Източна Европа – намерения и резултати. – В: Заедно в Европа. С., 2007, 57–67. Integration Processes in Western and Eastern Europe. – In: Together in Europe. S. 2007, 55–65.
    • Славяните в чужда държава (Поглед към славянските малцинства в Централна Европа през ХХ в.) – Studia Balcanica, 26. Изследвания в памет на Апостолис Христакудис. БАН, Институт по балканистика. С., 2007, 223–232.
    • Намаляващата държавност в Европа след Втората световна война. – Историкии. Научни изследвания в чест на доц. Д-р Стоян Танев по случай неговата 70-годишнина. УИ “Епископ Константин Преславски”, Шумен, 2007, 491–508.
    • Славянската култура през 20 в. и българският принос. – В: Приносът на българската култура за интеркултурата на 21 в. С., 2007, 10–14.
    • Балканите след Студената война – от разединение към обединение. – В: Национално, балканско, европейско, конвергентност и дивергентност. ИК ИФИ–БАН, С., 2008, 157–163.
    • Русия и Източна Европа като част от Европейския съюз: опит за периодизация и систематизиране. – Международни отношения, № 1, 2008, 21–26.
    • “Възродителният процес” в България като национален и регионален конфликт (Причини за възникване и начини на преодоляване). – В: Гранични и етнонационални конфликти в Средна и Югоизточна Европа. БАН, Институт по балканистика, 2008, 99–121.
    • Благовест Сендов – математикът, общественик и участник в българските политически поврати. – Понеделник, № 1–2, 2008, 102–110.
    • Разделянето на “Източна Европа”. – В: Историята в международната журналистика: употреби и злоупотреби. С., 2008, 95–122.
    • Bulgarien – der treue Vasall des Kreml. – In: Stefan Karner, Natalia Tomilina, Aleksander Tschubarjan. Prаger Fruehling. Das internationale Krisenjahr 1968. 1. Beitrage. Kriegfolgen-Forschung, Boehlau Verlag Koeln Weimar Wien, 2008, 461–479.
    • Гражданските характеристики на Отечествения фронт. – В: 65 години Отечествен фронт – съюз. Изд. “Захарий Стоянов”, С., 2008, 34–43.
    • 1968 година – повратна за Източна Европа. – В: 1968 – четрдесет година после. Београд, 2008, 27–50.
    • Полският март `68 като международен проблем. – Международна политика, № 1, 2008, 89–103.
    • Митовете за и около “Пражката пролет `68”. – В: История в преход. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Драгомир Драганов. УИ “Св. Кл. Охридски”, С., 2008, 181–193.
    • Болгария в 60-е годы ХХ нека: ответ на вызовы меняющегося мира. – В: 1956 год. Росийско-болгарские дискусии. Москва, 2008, 436–453.
    • Александър Лилов – предизвикателството да си политик в интересни времена. – В: Стратегът на промяната. Сборник по случай 75-годишния юбилей на Александър Лилов. Фонд. Арете–Фол, УИ “Св. Кл. Охридски”, 2008, 177–206. (същото в: Александър Лилов. Преходът, Социалистическа библиотека № 9, С., 2012, 9–38).
    • Правенето на герои и антигерои в историята на Източна Европа – на примера на Пражката пролет `68. – Известия на Българското историческо дружество, Т. 40, ИИ при БАН, С., 2008, 247–262.
    • “Силата на безсилните” и безсилието на силните – източноевропейците пред изкушенията на властта. – В: Етнически и културни пространства на Балканите. Сборник в чест на проф. Цветана Георгиева. Ч. І. Миналото – исторически ракурси. Изд. на СУ, 2008, 707–723.
    • Чешкият принос в модернизацията на нова и съвременна България. – В: Ролята на чешката интелигенция в обществения живот на следосвобожденска България. Посолство на Република България в Чешката република. Прага, 2008, 20–31.
    • Историческият облик на Балканите – между предубежденията от миналото и надеждите за бъдещето. – В: Имиджът на Балканите: исторически подходи и комуникационни перспективи. Съст. Минка Златева. С., 2008, 115–119.
    • България и Съветският съюз/Руската федерация пред предизвикателствата на новия световен ред след 1989 г. – В: България и Русия между признателността и прагматизма. Форум “България-Русия”, ИИ – БАН, Институт по славяноведение – РАН, ДА “Архиви”, София, март 2008, 722–732.
    • Размисли за жените през ХІХ и ХХ век. – Във: В света на човека. Сборник в чест на проф. дин Иваничка Георгиева . съст.. и н. ред. Джени Маджаров и Красимир Стоилов. С., 2008, УИ “Св. Кл. Охридски”, Т. 2, 363–374.
    • Университетски преподавания и изследвания по историческа бохемистика. – В: История и историография. Сборник в чест на проф. д-р Мария Велева. Съст. Елка Дроснева. УИ “Св. Кл. Охридски”, 2008, 342–353.
    • Значението на Унгарската революция от 1956 г. за Източна Европа. – В: “Прекрасният повод”. С., Свят. Наука, 2008, 7–13; Az 1956-os Magyar forradalom kelet-Europaj jelentosege. – In: Kivalo alkalom II, Sofia, 2008, 183–188.
    • Ostatni rok: Bulgaria i kraje Bloku sovietskiego w 1989 roku. – Studia z Dziejow Rosji i Europy Srodkowo-Wschodniej, tom XLIV, Warszawa, Wydawnictwo Naukowe, 2009, 199–214. (Същото: Последната година: България и страните от Източния блок през 1989 г. – Исторически преглед, № 3–4, 2008, 90–108).
    • Балканите и европейската политика през ХХ и ХХІ век – борба за равноправно участие. – В: Национално, балканско, европейско – тенденции на равенство и неравенство. ИФИ–БАН, София, 2009, 114–122.
    • Стайко Трифонов – толерантният националист. – В: Толерантният националист. Паметен сборник от приятелите на Стайко Трифонов. С., 2009, 9–14.
    • Българските турци в годините на прехода. – В: Толерантният националист. Паметен сборник от приятелите на Стайко Трифонов. С., 2009, 393–416.
    • Мястото на „Пражката пролет `68” в международните отношения. – Минало, № 1, 2009, 82–95.
    • Съветският фактор в Източна Европа след Втората световна война. – В: Русия и България – между “филството” и “фобството”. – В: Материали от научните конференции “Русия и Европа през ХХ век” и “Русия в българската история”. CD. Изд. “ИФ-94”, Сдружение “Анамнезис”, 2009, 411–421.
    • Прилики и разлики между българското преустройство и съветската перестройка. – В: Русия и България – между “филството” и “фобството”. Материали от научните конференции “Русия и Европа през ХХ век” и “Русия в българската история”. CD. Изд. “ИФ-94”, Сдружение “Анамнезис”, 2009, 422–436.
    • Несъстоялата се модернизация на съветския и европейския социализъм. – Понеделник, № 1-2, 2009, 8–24.
    • Българският министър на външните работи Иван Башев и българо-турското сближение. – В: Общите граници на разбирателството. България и Турция партньори в ХХІ век. Съст. Д-р Дарина Петрова. Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия. С., 2009, 111-118; `The Bulgarian Minister of Foreign Affairs Ivan Bashev and the Bulgarian–Turkish Rapprochement`. – In: Common Borders of Understanding. Bulgaria and Turkey – Partners in the 21st Century. Ed. Dr. Darina Petrova, IMIR 2009, 119–126.
    • Куба в българската политика (1960–1989 г.). – Ново време, № 4, 2009, 101–108.
    • Rola Solidarnosci w upadku socjalizmu w Bulgarii (1980–1989) / The Role of the Solidarity in the demise of socialism in Bulgaria (1980–1989). – In: Solidarnosc i upadek komunizmu / Solidarity and the Fall of Communism. Warszawa-Gdansk, 3–4 june 2009, 20–29.
    • Етническата пъстрота като политически проблем в междувоенна Централна Европа. – В: Етноси и съжителство в европейската история. Кюстендилски четения 2006. ИФ-94, РИМ – Кюстендил, С., 2009, 188–196.
    • Изборите за европейски парламент – тревожни тенденции. – Ново време, № 7–8, 2009, 5–13.
    • Още веднъж за Девети септември 1944 г. – Понеделник, № 7–8, 2009, 97–110.
    • Девети септември – поглед от началото на 21-и век. – В: Истината за 9 септември 1944 г. Шуменски сборник. 2009, 37–48.
    • България и Русия – от миналото към бъдещето. – В: България и Русия – в миналото, настоящето и бъдещето. “Интеркултура 21 век”, С., 2009, 16–26.
    • Успехи и неуспехи на 20-годишния български преход. – Международна политика, № 3, 2009, 22–33.
    • Българската външна политика при Иван Башев – стремеж към независимост. – В: 100 години независима България: стълбовете на държавността. Военно издателство, 2009, 10–17.
    • Равносметката на българския преход. – Ново време, бр. 11, 2009, 21–34.
    • Хроника на събитията в България в годините на прехода 1989–2009. – В: 1989/2009. Размисли за прехода в България, ПИК, В. Търново, 2009, 99–111. Bulgarien in der Periode der Transformation 1989-2009, Eine Chronik der Ereignisse. 1989/2009. Reflexionen ueber die Wende in Bulgarien.
    • Ролята на “Пражката пролет `68” за еманципацията на българското общество. – В: Чехи в България. Ролята на чешкото присъствие в българското национално възраждане. 19–20 май 2009 г., София, Изд. Валентин Траянов, 23–40.
    • Политикът интелектуалец. – В: Иван Башев политик, държавник, дипломат. УИ “Св. Климент Охридски”, С., 2009, 41–59. В съавторство с Е. Калинова.
    • “Възродителния процес” като международен проблем. Българската държава и “възродителният процес” на международната арена. – Във: “Възродителният процес”. Международни измерения (1984–1989). Т. ІІ. Архивите говорят, т. 61. ДА “Архиви”, С., 2009, 5–13.
    • Мястото на 10 ноември 1989 г. в общите процеси на промени в Източна Европа. – Понеделник, № 11/12, 2009, 68–83.
    • Поредното голямо изпитание за българския народ през ХХ век. Историците си спомнят и разказват. – Homo Bohemicus, № 2–3, 2009, 63–73.
    • Последиците от Втората световна война – 65 години след края ѝ (95–106). Последствия Второй мировой войны – 65 лет после ее окончания. (202–211). – В: 65 години от победата над фашизма. 65 лет победы над фашизмом. С., 2010.
    • Ведущие теденции в болгарской внешней политике в 70-80-е годы ХХ века. – Славяноведение, № 3, 2010, 29–35.
    • Защо са слаби опозиционните нагласи сред българската интелигенция. – Ново време, № 1, 2010, 127–144.
    • Bulgarian-Turkish Relations in the Context of Bulgaria’s Balkan Policy in the 1960-70`s. – In: Turkish-Bulgarian Relations. Past and Present. Ed. Prof. Dr. Mustafa Turkesh. Istanbul, 2010.
    • Роль Советского Союза в распаде Восточното блока. – В: Studia Balkanica, К юбилею Р. П. Гришинной. Москва, 2010, 339–348.
    • Bulgarian Transition and the Memory of the Socialist Past. (co-author E. Kalinova) – In: Remembering Communism. Genres of Representation. Ed. by Maria Todorova. Social Science research Council, New York. 2010, 57–94.
    • Последиците от Втората световна война – 65 години след нейния край. – Понеделник, № 3–4, 2010, 61–71.
    • Study on how the memory of crimes committed by totalitarian regimes in Europe is dealt with in the Member States. Submitted by Prof. Dr. Carlos Closa Montero. Institute for Public Goods and Policy. Centre of Human and Social Science. Madrid, Spain. January 2010. Bulgarian Report.
    • Die Kommunistische Aera im kollektiven Gedaechnisder Bulgarien. In: Postdiktatorische Geschichtskulturen im Sueden und Osten Europas. Bestandsaufnahme und Forschungsperspektiven. Herausgegeben von Stefan Troebst und Susan Baumgartl. Wallstei Verlag (2010), 405–501. В съавторство с Евгения Калинова и Николай Поппетров.
    • Образ СССР/Росии в Болгарии на закате «государственного социализма» и в годы перехода к новой общественной модели (1985–2009 гг.). – В: Россия-Болгария: векторы взаимопонимания. ХVІІІ-ХХІ вв. Российско-болгарские начные дискуссии. Москва, 2010, 328–342.
    • Българският социализъм след Втората световна война като изследователски проблем. – В: Изследвания по история на социализма в България 1944–1989. ЦИПИ, Т. 2, С., 2010, 7–24.
    • Идеите за изграждане на социалистическата държавно-политическа система. – В: Изследвания по история на социализма в България 1944–1989. ЦИПИ, Т. 2, С., 2010, 25–63.
    • Етнически и религиозни общности в следвоенна България. – В: Изследвания по история на социализма в България 1944–1989. ЦИПИ, Т. 2, С., 2010, 517–559. В съавторство с Евгения Калинова.
    • България и социалистическите страни от Източния блок. – В: Изследвания по история на социализма в България 1944–1989. ЦИПИ, Т. 2, С., 2010, 662–711.
    • Слуховете като „заместваща” информация в годините на социализма в България и в Източна Европа. – В: България и Европа през съвременната епоха. Сборник в чест на 80-годишнината на проф. дин Димитър Сирков. „Фабер”, 2010, 362–380.
    • Политическата равносметка на българския преход. – В: Модерната социална държава. България `2020. Равносметката на прехода и перспективата за левицата. С., 2010, 41–46.
    • Как оценяваме Нюрнбергския трибунал в началото на ХХІ в. – Ново време, № 12, 2010, 5–12.
    • Bulgarian Turks During the Transition Period. – In: Bulgaria and Europe. Shifting Identities. Ed. Stefanos Katsikas. Anthem Press, London-New York-Delhi. 2010, Chapter Four. 63–78.
    • “Болгария – преданный васал Кремля”. – В: “Пражская весна”. Международный кризис 1968 года. Исследования. Международный фонд Демократия. “Россия ХХ век”, Москва, 2010, 191–206.
    • Източна Европа през ХХ век – геополитически регион или преходна зона? – В: Научни известия на Югозападния университет „Неофит Рилски”. Правно-исторически факултет. Т. VІ, кн. 1–2, Благоевград, 2010, 282–293.
    • Употреба на масите при осъществяване на поврати / преврати в социалистическа Източна Европа. – В: Заговори и преврати в историята. ХV юбилейни Кюстендилски четения 2008. ИФ–94, РИМ–Кюстендил, 2010, 177–187.
    • България и Куба (1960-1989) – сътрудничество и противоречия. – Понеделник, № 1–2, 2011, 84–91.
    • Участието на български военни части в интервенцията в Чехословакия през 1968 г. – военна или политическа операция? – Военноисторически сборник, № 1, 2011, 101–110.
    • Днешните проекции на националната политика на социалистическа България. – В: Националната идентичност. Съвременен социалeн контекст и етични рамки. Институт за изследване на обществото и знанието, БАН, 2011, 128–141.
    • Последиците от „възродителния процес” и „българският етнически модел” днес. – В: Българският етнически модел – политическа митологема или проблемна реалност? Балкански институт по труда и социалната политика, С., 2011, 65–80.
    • Bulgaria po II wojnie swiatowej. Od periferii bloku wschodniego do centrum Balkanow. – In: Centrum i peryferie Europy Srodkowo-Wschodniej. Ksztaltowanie sie terytoriow i graniz panstw og sredniowecza do wspolczesnosci. Pod red. E. Znamierowskiej-Rakk. Instytut Historii PAN, Warszawa, 2011, 159–172.
    • Митът за България като република на СССР или: Щяхме ли да станем 16-а република? – В: Политологията като наука и академична дисциплина. УИ „Стопанство”, С., 2011, 203–211.
    • Човешките измерения на „възродителния процес”. – В: Нови извори за „възродителния процес”. Парадигма, С., 2011, 83–94.
    • Тодор Живков – селянинът, превърнал се в държавник. – Ново време, № 9–10, 2011, 161–180. (Същото в: Исторически личности и идеи. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2011, 121–138).
    • Две десетилетия български преход – предпоставки, проблеми, равносметка. – В: Дриновски сборник, Т. ІV, Харкiв-София, 2011, 330-341
    • Политическият императив при създаването на новата българска Конституция. – В: Двадесет години от приемането на конституцията на Република България. Съст. Златимир Орсов, Софи-Р, 2011, 159–174.
    • Bulgarisch-sowietische Wirtschaftsbeziehungen nach dem Zweiten Weltkrieg. – In: Stalins Wirtscaftspolitik an der sowietiscen Peripherie. Walter M. Iber, Peter Ruggenthaler (Hg.). Studien Verlag, Kriegsfolgen-Gorschung, Innsbruck, Wien, Bozen. 2011, 153–174.
    • БСП на власт и в опозиция в годините на прехода. – В: Изследвания по история на социализма в България. Т. 3, Преходът, С., 2011, 248–287.
    • Светът на българина през ХХ век. – В: Светът на българина през ХХ век. Сборник с доклади от национална научна конференция. Парадигма, С., 2011, 16–21.
    • Българската външна пропаганда в епохата на социализма – институтицонални и съдържателни проблеми. – В: Известия на Българското историческо дружество, Т. 41, С., 2011, 380–392.
    • Румъния и България между Изтока и Запада през 80-те години на ХХ в. – В: България, Балканите и Русия ХVІІІ-ХХІ век. Българо-руски научни дискусии. Институт за исторически изследвания – БАН, С., 2011, 11–29.
    • Роза Люксембург и революцията. – Понеделник, № 11/12, 2011, 25–30.
    • България и Съветският съюз след Втората световна война – икономически връзки и зависимости. – В: Призвание и всеотдайност. В чест на 70-годишния юбилей и 40-годишната научна дейност на проф. дин Витка Тошкова. АИ „Проф. Марин Дринов”, С., 2011, 271–284.
    • Социалноикономически предпоставки за и последици от ”възродителния процес”. – В: Евразийски хоризонти: минало и настояще. Сборник в чест на проф. д.и.н. Валери Стоянов. ИИИ-БАН, С., 2011, 154–170.
    • Малки кризи след голямата: Чехословакия след 1968 г. – В: Кризите в историята (20 години по-късно). ХVІ Кюстендилски четения 2009, РИМ „Йордан Иванов” – Кюстендил, ИФ – СУ „Св. Климент Охридски”, С., 2011, 206–218.
    • Заедно или отделно в Европейския съюз: Източна Европа след 1989 г. – В: Кюстендилски четения, 2007. Заедно или разделени. Европа на съюзите, личностити и регионите. ИФ – СУ „Св. Кл. Охридски”, РИМ – Кюстендил, ИФ-94, С., 2012, 183–193.
    • Ролята на Съветския съюз за разпадането на Източния блок. – В: Русия, Европа и светът. Сборник с материали от международна научна конференция, София, 28–29 септември 2009. С., УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2012, 356–365.
    • Благой Попов – подсъдимият от Лайпциг и лагерникът от Сибир. – В: Благой Попов. От Лапцигския процес в сибирските лагери. Изток–Запад. С., 2012, 7–10.
    • Нови предизвикателства пред българо-руските отношения. – Понеделник, № 3/4, 2012, 97–105.
    • Провал ли е преходът в България и в Източна Европа? – В: Провалите в историята. ХVІІ КЮСТЕНДИЛСКИ ЧЕТЕНИЯ 2010 Г. ИФ, СУ „Св. К. Охридски”, РИМ-Кюстендил, С., 2012, 275–289.
    • Георги Димитров – политическа фигура от ХХ и исторически образ от ХХІ в. – Ново време, № 5-6, 2012, 155-164.
    • Русия и славянската идея сред западните славяни през ХХ век. – В: Русия в отраженията на историята. В памет на проф. Емил Михайлов. Almanach Via Evrasia, 1, 2012, 183–196.
    • Руската политическа система, погледната отвън. – В: Президентски избори Русия`2012. Quo Vadis… УИ „Св. Кл. Охридски”, С., 2012, 9–21.
    • Цивилизационни аспекти на сътрудничеството между славянските държави от СИВ – 1949–1991. – In: Miedzycywilizacyjny dialog w swiecie slowianskim w XX I XXI wieku. Red. Irena Stawowy-Kawka. Krakow, 2012, 315–329.
    • W przeddzień krachu – stosunki bułgarsko-radzieckie w latach osiemdziesiątych. – В: Studia z Dziejów Rosji i Europy Środkowo–Wschodniej XLVII, 139-155, Warszawa, 2012.
    • Отечественият фронт пред новите предизвикателства в последното десетилетие на социализма; Трансформация на Отечествения фронт в Отечествен съюз в началото на прехода в България. – В: История на Отечествения фронт/съюз в България. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2012, 309–396.
    • История и политика – морални аспекти от взаимодействието им през ХХ в. – В: Етиката в българската наука. Седма национална конференция, 4-5 ноември 2011 г. Издателски комплекс – УНСС, С., 2012, 288-294.
    • България – европейска интеграция и продължаващи проблеми. – В: Балканите през първото десетилетие на 21. век. Съст.: Александър Костов, Екатерина Никова. „Парадигма”, С., 2012, 169–194.
    • Людмила Живкова в източноевропейски контекст. – Ново време, № 11, 2012, 65–70.
    • Георги Димитров – историческа личност на ХХ век и исторически образ от ХХІ век. – В: Георги Димитров в обществената и научната памет. С., 2012, 10–26.
    • Представата за Европа в модерна България – от Османската империя до Европейския съюз. – In: Slavia Meridionalis. Studia Slavica et Balcanica, 12, red. Nacz. Lilia Moroz-Grzelak, Warszawa, 2012, 171–185.
    • Противоречия между социалистическите страни на Балканите в навечерието на прехода (1985–1989). – В: България и Балканите в сферата на европейските влияния през ХІХ и ХХІ век. Изд. „ИВИС“, Велико Търново, 2012, 272–283.
    • Завръщане към европейската конституционна традиция след 1989 г./A Return to the European Constitucional Tradition Since 1989. – В: Год. на СУ „Св. Климент Охридски”. ИФ. Т. 100, УИ „Св. Климент Охридски”, 2012, 381–455.
    • Последици от Балканските войни за славянската идея и за България. – В: Свиленград и Балканските войни. Т. 2. Сборник с доклади от втора научна конференция, Свиленград, 2012, 67–86.
    • Евреите в следвоенна Източна Европа – от участие в управлението до противопоставяне на системата. – В: Евреите в Източна Европа и Съветския съюз по време на Втората световна война и Студената война (1939–1989). Диалог Европа, 2013, 169–174.
    • Българо-чехословашките отношения в навечерието на революционната 1989. – В: Българската бохемистика днес. Парадигма, С., 2012, 253–263.
    • Преизбирането на Обама и неговото значение за САЩ и света. – Нова международна политика, № 1, 2013, 36–49.
    • Трансформациите на левицата в Източна Европа след края на социализма. – Понеделник, № 1–2, 2013, 139–150.
    • Какво остана от резултатите на Втората световна война след края на Студената война. – В: Уроците от победата над фашизма и европейската безопасност. С., 2013, 61–66.
    • За Людмила Живкова, историята и днешния ден. – В: Културното отваряне на България към света, С., УИ „Св. Климент Охридски”, 2013, 7–17.
    • Людмила Живкова като феномен в Източна Европа. – В: Културното отваряне на България към света, С., УИ „Св. Климент Охридски”, 2013, 160–174.
    • Интеграционни процеси през 60-те години в Източния блок – българският случай. – В: Интеграционните процеси през 60-те години на ХХ век, С., УИ „Св. Климент Охридски”, 2013, 10–29.
    • Създаване на демократични конституции в Източна Европа в годините на преход – опит за сравнителен анализ. – В: Правото – изкуство за доброто и справедливото. 20 години Юридически факултет. УИ „Паисий Хилендарски“, 2013, 561–572.
    • Ролята на национализма за началото на прехода в балканските социалистически страни. – Балкани, № 2, 2013, 25–36.
    • Механизми за налагане на комунистическите режими в България и Унгария в първите следвоенни режими. – Епохи, № 2, 2013, 59–69.
    • Тревожни тенденции в развитието на историческата българистика в славянските страни. – В: Минало, настояще и перспективи на чуждестранната българистика. УИ „Св. Климент Охридски“, 2013, 42–46.
    • Политическата алтернатива в България през 1989 г. – Ново време, № 2, 2014, 69–88.
    • Девети май 1945 г. – победата на Антихитлеристката коалиция 68 години по-късно. – Във: Втората световна война през погледа на подрастващото поколение. С., 102–108.
    • 135 години българо-руски дипломатически отношения – в плен на филството и фобството. – В: 135 години от приемането на Търновската конституция. Сборник. Научна конференция, посветена на 135-годишнината от приемането на Търновската конституция. Сиби, 2014, 149–154. (Също и: 135 години българо-руски дипломатически отношения – предизвикателство за българското филство и фобство. – „Международни отношения”, бр. 5-6, 2014, 139–152)
    • Трансформационный кризис в советско-болгарских отношениях в 1989-1991 гг. – В: Российско-болгарские научные дискуссии. Российская и болгарская государственность: проблемы взаимодействия. XIX-XXI вв. М.: Институт славяноведения РАН, 2014, 282–306. (Същото: Трансформационна криза в съветско-българските отношения 1989–1991 г. – В: Историята, която усмихва. Парадигма, С., 2014, 196–216).
    • Източноевропейският социализъм като продукт на съветския модел. – Ново време, № 5–6, май-юни, 2014 г., 153–166.
    • Балканы во второй половине 80-х годов ХХ в. и перестройка отношений Восток–Запад. – В: Балканы в европейских политических проектах ХІХ–ХХ вв. Москва – 2014, Институт славяноведения Российской академии наук. 443–460.
    • Пражкото въстание от 1945 г. – Военна история, № 12, 2014, 36–49.
    • Why There Was Only Weak Opposition among Bulgarian Intelligentsia? – Almanach Via Evrasia, 2014, 3.
    • Политическая альтернатива в Болгарии в 1980-е годы. – В: Инакомыслие в условиях „реального социализма”. Поиски новой государственности. Конец 60-х – 80-е гг. ХХ в., 456–474.
    • How is Communism Remembered in Bulgaria? Research, Literature, Projects. – In: Remembering Communism, Private and Public Recollection of Lived Experience in Southeast Europe. Edited by Maria Todorova, Augusta Dimou and Stefan Troebst, CEU PRESS, Central European University Press, Budapest-New York, 2014, p. 71–96. В съавторство с Петя Кабакчиева.
    • How Post-1989 Bulgarian Society Preceives The Role of The State Securuty Service. –In: Remembering Communism, Private and Public Recollection of Lived Experience in Southeast Europe. Edited by Maria Todorova, Augusta Dimou and Stefan Troebst, CEU PRESS, Central European University Press, Budapest-New York, 2014, p. 367–386.
    • Успехи и проблеми в социалистическия интеграционен процес през 70-те години на ХХ в. – В: Интеграционните процеси през 70-те години на ХХ век. УИ „Св. Климент Охридски”, 2015, 9–30.
    • Успехи и проблеми пред българската историческа бохемистика. – В: Юбилеен сборник 20 години „Бохемия клуб“, Парадигма, С., 2014, 89–100.
    • Историческата българистика в Източна Европа след Втората световна война. – В: Трети конгрес по българистика, 23–26 май 2013 г. София. Кръгла маса „Българистика“. УИ „Св. Климент Охридски“. С., 2014, 288–305.
    • Спорове за Деня на победата през 1945 и през 2014 г. – В: Победата над фашизма и съвременният свят. Фондация „Устойчиво развитие за България”, С. 2014, 27–38.
    • 25 години по-късно: има ли днес място въпросът „а сега накъде?” – В: 25 години какво? Изд. Омда, С., 2015, с. 14-19.
    • Еволюция в противопоставянето общество – власт в епохата на социализма. – Исторически преглед, № 5–6, 2013, 59–70.
    • Образът на Полша и поляците преди Втората световна война и през военните години. – В: Полша и поляците в новата българска история (средата на ХІХ – средата на ХХ век). Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов”, С., 2015, 188–204.
    • Софийският университет „Св. Климент Охридски“ в последните десетилетия на държавния социализъм в България. – В: Образованието в социалистиеска България – между традицията и комунистическата идеология. Проект „Преживяно минало“, Т. 1, ред. доц. д-р Анка Игнатова, доц. д-р Лора Дончева. Фабер, 2015, 66–81.
    • Ян Рихлик и българската историческа българистика. – Език и литература, № 1–2, 2015, 127–134.
    • Как изглеждат традиионните леви идеи днес? Имат ли бъдеще?– В: Левицата. История. Реалности. Перспективи. С., 2015, 180–202.
    • 9 септември 1944 г. – повратна дата за българската история през ХХ в. – В: 70 години от поврата на 9 септември 1944 г. – исторически предпоставки и последствия. Манта принт, 2015, 11–27.
    • Цената на свободата – предпоставки за и последици от прехода в Източна Европа. – В: 25 години промени. Граници и периодизация на прехода, институции и качество на демокрацията в България. Sofia Platform. Съст. и ред. Михаил Груев. Юли 2015, 95–107.
    • Локалните конфликти в региона на Източна и Югоизточна Европа през втората половина на ХХ и началото на ХХІ в. и отражението им върху българската външна и вътрешна политика. – В: Локалните конфликти – изводи и поуки за военните аспекти на националната сигурност на РБ България”. С., 2015, 7–12.
    • Цената на победата във Втората световна война. – В: 70 години от победата над фашизма. Поуките за света и бъдещето на човечеството. Фондация „Устойчиво развитие за България”, С., 2015, 38–45.
    • Европа посреща предизвикателствата на новия ред след Втората световна война. – В: България във Втората световна война и следвоенна Европа. Сб. Доклади. Кръгла маса – Хасково, 18–19 юни 2015 г. Хасково, Полиграфюг АД, 2016, 53–74.
    • Икономическите реформи в следвоенна Източна Европа от 60-те години и дейността на Георги Найденов. – В: Послания на историята. Юбилеен сборник в чест на проф. Мария Радева. УИ „Св. Кл. Охридски”, 2016, 331–340.
    • Миграционните вълни днес – най-голямото предизвикателство през Европейския съюз. – В: Геостратегическата ситуация и бежанските вълни – между хуманизма и агресията. С., 2016, 42–49.
    • Стари и нови предизвикателства пред националните държави в Източна Европа. – В: Политологията пред глобалните и националните предизвикателства в началато на ХХ век. Юбилейна международна научна конференция, 23–24 ноември 2015 г. Издателски комплекс УНСС, С., 2016, 195–200.
    • История на Българската социалистическа партия. Библиотека „Социални идеи”, ИК „Земя”, С., 2016. Посоката. Част трета. 357–433, 457–465.
    • Българи и турци. ТАНГРА ТанНакРа ИК, Център за иследване на история на българите. С., 2016, 220–235, 318–337, 354–357.
    • Арменците в България – спасявайки се от унищожение. – В: География и приятели. Сборник. В чест на 60-годишнината на проф. д-р Веселин Бояджиев и на 35 години преподавателска работа в СУ „Св. Климент Охридски“, Парадигма, 289–300.
    • Дали да преподаваме и изучаваме историята на малките европейски народи? – В: Преводът – мост между езици и култури. Изследвания в чест на професор Людмила Илиева. УИ „Св. Кл. Охридски”, 2016, 462–470.
    • Болгарские турки в годы общественно-политической трансформации. – В: Историческая болгаристика. К 100-летию со дня рождения профессора Л. Б. Валева. Федеральное государственное бюджетное учреждение науки, Институт славяноведения РАН, Комиссия историков России и Болгарии, Москва, 2016, 358–375.
    • 49-ият конгрес на БСП – поредна промяна или ново начало. – Ново време, бр. 1–2, 2016, 9–16.
    • Съвременният спор за присъствието и проявите на фашизма в България. – В: Неофашизмът: същност и съвременни прояви. Земя, С., 2016, 183–190.
    • Ще се справи ли ЕС с поредното предизвикателство пред европейската цивилизация. – Геополитика, № 4, 2016, 29–35.
    • Геополитически предпоставки за обявяването на България за република. – Журнал за исторически и археологически изследвания, № 3, 2016, УИ „Епископ Константин Преславски”, 36–55.
    • Големите миграции на европейския континент през ХХ и началото на ХХI век. – В: Миграциите. Европа между историческия опит и страховете на съвременността. Анализи и дискусии. Алма матер. Изд. Камен Груп ЕООД, С., 2016, 38–51, 158–160.
    • Интеграция и дезинтеграция в Източния блок през 80-те години. – В: Интеграция и дезинтеграция в Европа през 80-те години на ХХ век, УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2016, 25–50.
    • Първата световна война – начало на нова епоха в европейската история. – В: Първата световна война век по-късно. СУ „Св. Климент Охридски”, С., 2016, 17–23.
    • Ролята на съпротивителното движение в Източна Европа за победата на Антихитлеристката коалиция във Втората световна война. – Във: Великите сили, Балканите и България през Втората световна война. ИИИ–БАН, ВА „Георги Стойков Раковски”. С., 2016, 146–159.
    • Днешните миграции към европейския континент – най-голямото предизвикателство пред ЕС – Понеделник, № 7–8, 2016, 87–92.
    • Цената на победата. – Ново време, № 1–2, 2017, 9–19.
    • Реалният облик на антинацистката съпротива в България. Съвместно с Евгения Калинова. – Ново време, № 1–2, 93–117.
    • Испанската гражданска война (1936–1939 г.) – идеологическа битка по пътя към втората световна война. – Понеделник, № 9–10, 2016, 44–51.
    • Армяне в Болгарии: спасаясь от уничтожения в Османской империи. – В: „Геноцид как духовно-нравственное преступления против человечества”. „Genocide as a spiritual and moral crime against humanity”, Изд. „Ключ – С”, Москва, 2017, 371–379.
    • За съвременната история полемично. – В: Георги Марков. Историкът-изследовател и популяризатор. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Георги Марков. Изд. Захарий Стоянов, С., 2017, 311–327.
    • Променящият се публичен образ на революциите през ХХ в. – В: Публична история. Събития. Памет. Университетски комплекс по хуманитаристика „Алма Матер”. Изд. „Камея Груп” ЕООД, С., 2017, 119–130.
    • Bulgarian Intellectuals and Students and Their Notion of the Age of Socialism. Journalism and Mass Communication, November 2017, Vol. 7, No. 11, 619-629.
    • Болгария в 1985–1991 гг. – от самого верного советского сателлита при Тодора Живкова к повороту на Запад и начало демократии. – В: Studia Historiae Bulgariae et Europae Orientalis. К юбилею Т. В. Волокитиной. Москва, 2018, Институт славяноведения, РАН, 139–164.
    • Възход, падение и завръщане на националната държава през ХХ и ХХI в. – В: Държавната идея в модерната епоха. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2018, 296–310.
    • Външни и вътрешни опасности за стабилността на Балканите днес – исторически поглед. – В: Европейският съюз, Балканите и войните на 21 век. BISFRIM, 2018, 173–183.
    • ХХ век – век на еволюция или на революции за Европа? – В: Историята между революцията или еволюцията. Кюстендилски четения 23 (2017). УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2018, 135–142.
    • Значението на Парижкия мир от 1947 г. за нова България в съвременния свят. – В: Нова България и мирът след Втората световна война. Сборник с научни изследвания, Полимона ООД, С., 2018, 45–54.
    • Източна Европа – от нова Европа до проблем за Европейския съюз. – В: Европейски разногласия и световен хаос. ИК УНСС, С., 2018, 21–31.
    • Източноевропейската 1968 г. – бунт, реформи, надежди и крахът им. – В: 1968. Годината, която промени света. Авангард Прима, С., 2018, 176–221.
    • Ислямът в България: повечето български мюсюлмани изповядват традиционен ислям. – В: Балканският ислям: бариера или пост за радикализацията? Институт за икономика и международни отношения, Фондация „Фридрих Еберт”, Българско дипломатическо дружество, под редакцията на Любомир Кючюков, С., 2018, 54–68.
    • Как могат да се убиват деца в една европейска държава? – 75 години. Историята помни Ястребино декември 1943 г. Ястребино, 2018, 7–11.
    • Краят на Студената война в Източна Европа – геополитически и политически последици. – В: Религия, национална идентичност и държавност на Балканите през ХIХ – ХХI в. УИ „Св. св. Кирил и Методий”, В. Търново, 2018, Т. II, 11–29.
    • Миграциите в съвременна Европа. – в: Бежанската криза и Балканите. 2015–2016. Парадигма, 2018, 33–46.
    • Опити за институционализиране на антикомунизма в България след 10 ноември 1989 г. и техните резултати. – В: Антикомунизмът в постсоциалистическа България. Български аграрно-промишлен съюз. С., 2018, 130–149.
    • Пътят към Втората световна война. Мюнхенската конференция от 1938 – символ на коварство и предателство. – Международни отношения, № 4, 2018, год. XLVII, 69–80.
    • Различните лица на Втората световна война. – Втората световна война 70 години по-късно. УИ „Св Климент Охридски“, С., 2018, 15–30.
    • Разширяващият се свят на българина през ХХ в. – предимства и недостатъци. – В: Светът на българина през ХХ век. Т. 2, Парадигма, 2018, 13–23.
    • Скрити и явни опасности за България след промените в Турция през последната година. – В: Известия на Тракийския институт. Кн. 16, „Захари Стоянов”, С., 2018, 109–122.
    • Съвременното наследство на Октомврийската революция в Русия от 1917 г. – В: Октомврийската революция – преди 100 години, днес и утре. ЦИПИ, Фондация „Солидарно общество”, Авангард Прима, С., 2018, 127–142.
    • Успешни и неуспешни реформи през ХХ в. – В: Реформи и реформени инициативи в България и света през ХХ в. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2018, 9–20.
    • Брекзит и Европейският съюз – защо се стигна дотук и какво ни чака? – В: Европа и Брекзит (Какво е бъдещето на Европейския съюз?), BISFRIM, 2019, С., 2019, 71–79.
    • България – един век под сянката на Ньойския договор. – Ново време, № 11–12, 2019, 157–169.
    • Българският „патриотичен” национализъм. – Международни отношения, № 2, 2019, 15–24.
    • Еволюция и революция в българския преход. – В: Преходът. България 30 години по-късно. От А до Н: 14 български публични личности за българския преход към демокрация. Collibri. 2019, 221-242.
    • Източна Европа – смяна на интеграционната посока от Изток на Запад. – В: Краят на Студената война и европейската интеграция/дезинтеграция през 90-те години на ХХ в. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2019, 50–71.
    • Основни тенденции в прехода на бившите социалистически страни от Източна и Средна Европа. – Ново време, № 8–9, август-октомври 2019, 19–38.
    • Подвижните пясъци на съвременната демокрация. – Ново време, № 1, 2019, 7–19.
    • Постсоциалистическият образ на Маркс. – В: Маркс слез марксизмите. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2019, 209–217.
    • Потъване. – Ново време, № 6–7, юни-юли 2019, 24–36.
    • Проблеми на геополитическата преориентация на страните от Източна Европа в годините на прехода. – В: Централна Европа и Балканите, ХІХ – ХХ век. Сборник в памет на проф. Милчо Лалков. Съст. Иван Първев, Наум Кайчев, Мария Баръмова, УИ „Св. Кл. Охридски”, 2019, 421–432.
    • Ролята на Съединените щати за рухването на системата на държавния социализъм от съветски тип в Източна Европа. – В: С поглед към света и България. Сборник в памет на проф. д-р Костадин Грозев, Съст. Евгения Калинова. УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2019, 149–170.
    • Старото и новото русофобство в България – прилики и разлики. – В: Русофобството. БАПС, С., 2019, 213–225.
    • Фактори и причини за избухването на Втората световна война. – Международни отношения, № 5–6, 2019, 107–128.
    • Юзеф Пилсудски – националният революционер, който се превръща в авторитарен водач. – В: Историкии, № 12, „Фабер”, В. Търново, 2019, 96–108.
    • Може ли историята да учи? 75 години от победата на Антихитлеристката коалиция в Европа и 70 години от Декларацията „Шуман”. – Ново време, 2020, № 3–4, 219–234.
    • Политическият императив в припомнянето и забравата на събитията от миналото – на основата на промените в паметта от края на ХХ и началото на ХХІ век. – В: Памет и забрава в историята. Кюстендилски четения 24 `2018. УИ „Св. Кл. Охридски“, 2019, 255-264.
    • Ограниченият суверенитет като сателитен сиднром в модерната българска история. – В: Предизвикателството: съвременна история. СУ „Св. Климент Охридски”, С., 2020, 153–168.
    • Major highlightes in the development of Bulgarian-Polish relations during the XX century. – In: 100 lat relacji dyplomaticznych miedzy Polska a Bulgaria. Red. Nauk. Marzena Czernicka, Jacek Wojnicki. Warszawa, 2019, p. 47–52.
    • Борбата на Полша за самостоятелност в Източния блок. – В: Известия на Института за исторически изследвания, Том ХХХV. Извоюваната независимост – полски и български перспективи. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов”. С., 2020.
    • Политическая цензура в постсоциалистической Болгарии – Славянский мир в третьем тысячелитии, Т. 15, № 1-2, 2020, 138–151.
    • Историческите митове за Русия и българо-руските отношения в съвременното българско общество – обобщение на анкета. – Исторически преглед, 2020, № 3, 162–279.
    • Втората световна война в българските учебници. – Southeast European Studies, vol. I, 251–254, Пекин, на китайски. Център за цивилизации, Изд. „Световни знания, 2020. 4.
    • Българските специфики на раждането на гражданското общество. – Известия на държавните архиви, Т. 117, 2019, 74–83.
    • Bulgarian Specifics of the Social Crisis that Put an End to the Communist Regime and the Challenges that Bulgaria Faced on its Path to Democracy and Market Economy.– Historical Yearbook, Vol. XVII, 2020, Constanța, p. 5–20.
    • На службе у идеологического противника своей страны. Болгары, сотрудничавшие с советской разведкой во время Второй мировой войны. – В: Славяне и Россия: проблемы государственности на Балканах (конец XVIII–ХХI вв.). Москва: Институт славяноведения РАН, 2020, с. 319–338.
    • Значението на Сталинградската битка за изхода от Втората световна война. – В: От историческите битки към Великата победа. Фондация „Устойчиво развитие за България”, С., 2020, с, 64–70.
    • Узловые проблемы политической истории Болгарии в начале XXI в. – В: Очерки политической истории стран Центральной и Юго-восточной Европы. Конец ХХ – начало XXI в., Институт славяноведения РАН, Санкт Петербург, Нестор-История, 2020, 12–52.
    • 140 лет болгарско-российских отношений – проблемы в официальных и успехи в общественных отношениях. – В: Болгария – Россия. 140 лет дипломатических отношений: история, состояние, перспективы. Москва: ИД «ИМЦ», 2020, 49-55. ()
    • Как „отличничките” от Централна Европа станаха проблем за Европейския съюз. – Международна политика, ЮЗУ, година XVI, № 1, 2020, Благоевград, 12–30.
    • Величко Тодоров – споменът ще остане поне докато ни има. – Homo Bohemicus, 2020, 3-4, 89–92.
    • Един век приятелство (100 години от установяването на дипломатически отношения между България и Чехословакия на 27 септември 1920 г.). – Homo Bohemicus, № 1–2, 2020, 37–58.
    • Как си стигна до 9-ти септември 1944 г. – В: Срещи с историята. Сборник с материали от научни форуми. Лаген, Стара Загора, 2020, 36–52.
    • Опит за равносметка на 30-те години след 10 ноември 1989 г. – В: Срещи с историята. Сборник с материали от научни форуми. Лаген, Стара Загора, 2020, 242–259.
    • Левицата на кръстопът: залязва, трансформира се или се появява нова? – Ново време, 2021, кн. 3–4, с. 55–61.
    • Кога България се включва във Втората световна война: на 1 септември 1939 г., на 1 март 1941 г., на 22 юни 1941 г., на 13 декември 1941 г. или през септември 1944 г.? – Във: Великата Отечествена война и антифашистката съпротива в България. БАНИ, ЦСИПИ, София, 2021, 12–20.
    • България и Втората световна война. От членство в Тристранния пакт до участие в заключителния етап на войната срещу Третия райх. – Политически хоризонти, Год. V, № 5, октомври, 2021, 20–46.
    • Разпадането на световния ред и опасностите за държавите в преход. – В: Новият световен ред между „дипломацията” на оръжието и „оръжието” на дипломацията. Изд. Еър груп 2000, С., 2021, 70–80.397. България и Румъния в Източния блок: как се решават споровете между съюзници? – В: България и Балканите през ХХ век: външна политика и публична дипломация, УИ „Св. Кирил и Методий”, С., 2021, 211–226.
    • Демографската криза в България и ролята на Пенчо Кубадински в опитите за преодоляването ѝ. – В: 100 години от рождението на Пенчо Кубадински. Лаген, Ст. Загора, 2021, 166–182.
    • Културната дипломация в българо-чехословашките отношения след Първата световна война. – В: София-Прага. 95 години от една паметна изложба. С., 2021, БКИ-Прага, Национална галерия. 45–53.
  • Участия в научни конференции
    • Секционен доклад, Искра Баева, Ислямът в България. Повечето български мюсюлмани изповядват умерен ислям
    • Секционен доклад, Искра Баева, Пропагандният сблъсък в епохата на Студената война „хибридна война” ли е?
    • Секционен доклад, Искра Баева, Политическият императив в припомнянето и забравата на събития от миналото – на основата на промените в паметта от края на ХХ и началото на ХХI в
    • Секционен доклад, Искра Баева, The Role of the Non-aligned Movement in the Divided World of the Cold War
    • Секционен доклад, Искра Баева, Старото и новото русофобство в България – прилики и разлики
    • Секционен доклад, Искра Баева, The European Integration of the Former Socialist Countries of the Balkans after the End of the Cold War – Successes and Problems
    • Секционен доклад, Искра Баева, Участието на евреите в антинацистката съпротива в годините на Втората световна война
    • Секционен доклад, Искра Баева, Съвременна Централна и Югоизточна Европа: между идеята за независимост и сателитния синдром
    • Секционен доклад, Искра Баева, Русенските протести – начало на дисидентското движение в България
    • Секционен доклад, Искра Баева, Борбата на Полша за независимост в Източния блок
    • Секционен доклад, Искра Баева, Постсоциалистическият образ на Маркс
    • Секционен доклад, Искра Баева, Мюнхенската конференция от 1938 г. – път към Втората световна война
    • Секционен доклад, Искра Баева, Източноевропейската 1968 г. – бунт, реформи, надежди и техният край
    • Секционен доклад, Искра Баева, Освобождението на България от 1878 г. пред предизвикателствата на съвременната политика
    • Секционен доклад, Искра Баева, Major Highlights in the Development of BG-PL relations during the 20th Century
    • Секционен доклад, Искра Баева, България и Румъния в Източния блок: как се решават спорове между съюзници
    • Секционен доклад, Искра Баева, Новата роля на КНР в променяща се Източна Европа в началото на ХХI в.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Скрити и явни опасности за България след промените в Турция през последната година
    • Секционен доклад, Искра Баева, Как изглежда историческото наследство на Октомврийската революция в началото на ХХІ век
    • Секционен доклад, Искра Баева, Съвременното наследство на Октомврийската революция от 1917 г.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Възможна ли е социалистическа алтернатива в днешното българско общество?
    • Секционен доклад, Искра Баева, Опити за институционализиране на антикомунизма в България след 10 ноември 1989 г. и техните резултати
    • Секционен доклад, Искра Баева, Ролята на Съединените щати за рухването на системата на държавен социализъм от съветски тип в Източна Европа
    • Секционен доклад, Искра Баева, Разширяващият се свят на българина през ХХ в. – предимства и проблеми
    • Секционен доклад, Искра Баева, Сепаритимът в постсоциалистическа Източна Европа – начало без край
    • Секционен доклад, Искра Баева, Откъде идваме? Накъде отиваме?
    • екционен доклад, Искра Баева, Реформи и реформени инициативи в България и света през ХХ век
    • Секционен доклад, Искра Баева, Външни и вътрешни опасности за стабилността на Балканите днес
    • Секционен доклад, Искра Баева, ХХ век – век на еволюция или революция в Европа
    • Секционен доклад, Искра Баева, Наследството на Болшевишката революция от 1917 г. 100 години по-късно
    • Секционен доклад, Искра Баева, Балкански предизвикателства пред съветските интеграционни проекти в социалистическа Източна Европа
    • Секционен доклад, Искра Баева, Каква е Източна Европа 27 години след падането на Берлинската стена?
    • Секционен доклад, Искра Баева, Източна Европа – от надежден съюзник и „Нова Европа” до проблем за Европейския съюз
    • Секционен доклад, Искра Баева, Медиите и проблемът за Русия на Балканите
    • Секционен доклад, Искра Баева, Специфика на културната опозиция в България в научната сфера
    • Секционен доклад, Искра Баева, Опасностите пред демокрацията в България днес
    • Секционен доклад, Искра Баева, Социализмът на ХХІ век – възможности и ограничения
    • Секционен доклад, Искра Баева, Испанската гражданска война (1936–1939) – идеологическа битка по пътя към Втората световна война
    • Секционен доклад, Искра Баева, Проблеми и успехи в историческите изследвания на българската външна политика след Втората световна война
    • Секционен доклад, Искра Баева, Ще се справи ли ЕС с поредното презизвикателство предевропейската цивилизация?
    • Секционен доклад, Искра Баева, Революциите през ХХ в. – политическа употреба и злоупотреба
    • Секционен доклад, Искра Баева, Миграционният процес в Югоизточна Европа и последиците му за ЕС
    • Секционен доклад, Искра Баева, Мюнхен 1938 – предателство и коварство
    • Секционен доклад, Искра Баева, Миграциите в Европа след Втората световна война и в началото на ХХІ век – прилики и разлики
    • Секционен доклад, Искра Баева, Сложната съдба на европейските евреи през ХХ век
    • Секционен доклад, Искра Баева, Възход, падение и завръщане на националната държава през ХХ в.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Битката за Москва – значението й за Антихитлеристката коалиция и победата във войната
    • Секционен доклад, Искра Баева, Втората световна война – поглед от нова Източна Европа
    • Секционен доклад, Искра Баева, Миграционните вълни днес – най-голямото предизвикателство пред Европейския съюз
    • Секционен доклад, Искра Баева, Евгения Калинова, Значението на българските архиви за изследването на „възродителния процес”
    • Секционен доклад, Искра Баева, Как да се подготви ЕС за бъдещето
    • Секционен доклад, Искра Баева, Новите азиатски геополитически предизвикателства пред Европа след края на Студената война
    • Секционен доклад, Искра Баева, Европа посреща предизвикателствата на новия световен ред след Втората световна война
    • Секционен доклад, Искра Баева, Можем ли да говорим за нова студена война?
    • Секционен доклад, Искра Баева, Локалните конфликти в региона на Източна и Югоизточна Европа през втората половина на 20 и началото на 21 век и отражението им върху българската външна и вътрешна политика
    • Секционен доклад, Искра Баева, Студентите и преходът – как студенти от Софийския университет възприемат годините на прехода
    • Секционен доклад, Искра Баева, Различните лица на Втората световна война 70 години по-късно
    • Секционен доклад, Искра Баева, Състояние и перспективи на европейските миграционни процеси
    • Секционен доклад, Искра Баева, Милчо Лалков – историкът, изпълнил своя дълг към историята
    • Секционен доклад, Искра Баева, The Problems of the East European Countries during the Transition and at the Beginning of the 21st Century
    • Секционен доклад, Искра Баева, Ролята на съпротивителното движение в Източна Европа за победата на Антихитлеристката коалиция във Втората световна война
    • Секционен доклад, Искра Баева, Съвременният спор за присъствието и проявите на фашизма в България
    • Секционен доклад, Искра Баева, Интеграция и дезинтеграция в Източния блок през 80-те години
    • Секционен доклад, Искра Баева, Стари и нови предизвикателства пред националните държави в Източна Европа
    • Секционен доклад, Искра Баева, Евгения Калинова, Ограниченията за словото и печата в България в източноевропейски контекст
    • Секционен доклад, Искра Баева, Победата над нацизма във Втората световна война и съдбата на европейските евреи
    • Секционен доклад, Искра Баева, Българската реакция на победата на НП „Солидарност”в парламентарните избори на 4 юни 1989 г.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Цената на свободата – предпоставки за и последици от прехода в Източна Европа
    • Секционен доклад, Искра Баева, 25 години по-късно: има ли днес място въпросът „А сега накъде?
    • Секционен доклад, Искра Баева, Zhivkov´s Ouster and the Long Road from Communism in Bulgaria
    • Секционен доклад, Искра Баева, Променя ли се отношението към победата във Втората световна война днес?
    • Секционен доклад, Искра Баева, Bulgarian reflections on the Velvet revolution in Czechoslovakia
    • Секционен доклад, Искра Баева, 135 години българо-руски дипломатически отношения
    • Секционен доклад, Искра Баева, Проблеми на външнополитическата преориентация на страните от Източния блок в годините на прехода
    • Секционен доклад, Искра Баева, 9 септември 1944 г. – повратна дата за българската история през ХХ в.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Използването на новите технологии в обучението по история – предимства и недостатъци
    • Секционен доклад, Искра Баева, 25 години по-късно: има ли днес място въпросът „А сега накъде?
    • Секционен доклад, Искра Баева, Първата световна война – начало на нова епоха в развитието на човечеството
    • Секционен доклад, Искра Баева, Използването на новите технологии в обучението по история – предимства и недостатъци
    • Секционен доклад, Искра Баева, Bulgarian reflections on the Velvet revolution in Czechoslovakia
    • Секционен доклад, Искра Баева, Първата световна война в световната история
    • Секционен доклад, Искра Баева, Може ли миналото на левите идеи в България и по света да ни помогне да очертаем тяхното бъдеще?
    • Секционен доклад, Искра Баева, Цената на свободата – предпоставки за и последици от прехода в Източна Европа
    • Секционен доклад, Искра Баева, Международните аспекти на десталинизацията
    • Секционен доклад, Искра Баева, Проблеми на външнополитическата преориентация на страните от Източния блок в годините на прехода
    • Секционен доклад, Искра Баева, Раждането на идеологиите и ролята им в историята
    • Секционен доклад, Искра Баева, Образът на Полша и поляците в България в годините на Втората световна война и първите следвоенни години
    • Секционен доклад, Искра Баева, Първата световна война – 100 години по-късно
    • Секционен доклад, Искра Баева, 135 години българо-руски дипломатически отношения – в плен на филството и фобството
    • Секционен доклад, Искра Баева, Zhivkov´s Ouster and the Long Road from Communism in Bulgariа
    • Секционен доклад, Искра Баева, България като член на Европейския съюз – предизвикателства пред българската балканска политика
    • Секционен доклад, Искра Баева, Първата световна война – начало на нова епоха в развитието на човечеството
    • Секционен доклад, Искра Баева, 9 септември 1944 г. – повратна дата за българската история през ХХ в.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Bulgarian Students and their Notion of the Age of Socialism
    • Секционен доклад, Искра Баева, България като член на Европейския съюз – предизвикателства пред българската балканска политика
    • Секционен доклад, Искра Баева, Необикновената 24-майска манифестация преди 70 години. Истини и лъжи за спасяването на българските евреи
    • Секционен доклад, Искра Баева, Историческата българистика в Източна Европа след Втората световна война
    • Секционен доклад, Искра Баева, Еволюция в противопоставянето общество – власт в епохата на социализма
    • Секционен доклад, Искра Баева, Съвременни спорове за интернационалистичните и националистичните инициативи на Тодор Живков
    • Секционен доклад, Искра Баева, Политическая альтернатива в Болгарии в 1980-е годы
    • Секционен доклад, Искра Баева, Балканите през втората половина на 80-те години на ХХ в. и преустройството на отношенията Изток–Запад
    • Секционен доклад, Искра Баева, Историческо развитие на фашизма в България
    • Секционен доклад, Искра Баева, Успехи и проблеми пред българската историческа бохемистика
    • Секционен доклад, Искра Баева, Sprawa macedonska w powojennej Bulgarii – trudne przystosowanie do wspolczsnych realiow
    • Секционен доклад, Искра Баева, Холокостът в Източна Европа
    • Секционен доклад, Искра Баева, Образът на Русия (Съветски съюз) в Източна Европа през 30-те години – страхове и надежди в навечерието на новата световна война
    • Секционен доклад, Искра Баева, Девети май 1945 г. – победата на Антихитлеристката коалиция 68 години по-късно
    • Секционен доклад, Искра Баева, Борбата на евреите срещу Третия райх и неговите съюзници в годините на Втората световна война
    • Секционен доклад, Искра Баева, Софийският университет „Св. Климент Охридски” в годините на интеграция между наука и висше образование
    • Секционен доклад, Искра Баева, Механизми за налагане на комунистическия режим в България и Унгария в първите следвоенни години
    • Секционен доклад, Искра Баева, Руската политическа система, погледната отвън
    • Секционен доклад, Искра Баева, Bulgaria 1989 – 1991: The Difficult Breaking-off with the Soviet Union
    • Секционен доклад, Искра Баева, Георги Димитров – историческа личност на ХХ век и исторически образ от ХХІ век
    • Секционен доклад, Искра Баева, Rola Polski dlа erozii radzieckiego modelu socializma w Europie Wschodniej – 1956–1989
    • Секционен доклад, Искра Баева, Людмила Живкова в контекста на Източна Европа
    • Секционен доклад, Искра Баева, Тревожни тенденции в развитието на историческата българистика в славянските страни
    • Секционен доклад, Искра Баева, Създаване на демократични конституции в Източна Европа в годините на преход – опит за сравнителен анализ
    • Секционен доклад, Искра Баева, България през 60-те години – между интернационализма и национализма
    • Секционен доклад, Искра Баева, Stosunki pomiedzy Bulgaria a ZSRR w epoce Chrushczowa, perspektywa komparatystyczna
    • Секционен доклад, Искра Баева, Интеграционни процеси през 60-те години в Източния блок – българският случай
    • Секционен доклад, Искра Баева, Евреите в следвоенна Източна Европа – от участие в управлението до противопоставяне на системата
    • Секционен доклад, Искра Баева, Последици от Балканските войни за славянската идея и за България
    • Секционен доклад, Искра Баева, Todor Živkovs Systemtransformationsversuch in Bulgarien 1987
    • Секционен доклад, Искра Баева, Политическият императив при създаването на новата българска конституция
    • Секционен доклад, Искра Баева, Историческата оценка за Тодор Живков днес
    • Секционен доклад, Искра Баева, Социалистическите страни на Балканите през втората половина на 80-те години пред настъпващите политически промени
    • Секционен доклад, Искра Баева, The Image of Russia in Bulgaria during 20th century
    • Секционен доклад, Искра Баева, Икономическите реформи в следвоенна Източна Европа от 60-те години и дейността на Георги Найденов
    • Секционен доклад, Искра Баева, Дискусионни моменти от изследването и преподаването на съвременната световна история
    • Секционен доклад, Искра Баева, Битката за Москва – значението й за създаването на Антихитлеристката коалиция и за победата във войната
    • Секционен доклад, Искра Баева, Роза Люксембург и революцията – един източноевропейски поглед
    • Секционен доклад, Искра Баева, Ролята на национализма за началото на прехода в балканските социалистически страни – България, Румъния, Югославия и България
    • Секционен доклад, Искра Баева, Българо-чехословашките отношения в навечерието на революционната 1989 г.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Източна Европа като изследователски проблем
    • Секционен доклад, Искра Баева, Aspekty cywylizacyjne wspolpracy krajow slowianskich w RWPG
    • Секционен доклад, Искра Баева, Участието на български военни части в интервенцията в Чехословакия през 1968 г. – военна или политическа операция
    • Секционен доклад, Искра Баева, Тодор Живков – селянинът, който се превърна в държавник
    • Секционен доклад, Искра Баева, Нови предизвикателства пред българо-руските отношения
    • Секционен доклад, Искра Баева, Светът на българина през ХХ век
    • Секционен доклад, Искра Баева, История и политика – морални аспекти от взаимодействието им през XX в
    • Секционен доклад, Искра Баева, Митът за България като “16-та република” на Съветския съюз
    • Секционен доклад, Искра Баева, Възможности и ограничения пред българо-руското сътрудничество в годините на прехода в България – 1989–2010 г.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Човешките измерения на “възродителния процес”
    • Секционен доклад, Искра Баева, Новые исторически интерпретации Нюрнбергского трибунала и народного суда в Болгарии в 1944 году
    • Секционен доклад, Искра Баева, Днешни проекции на националната политика на социалистическа България
    • Секционен доклад, Искра Баева, Нюрнбергският трибунал – поглед от началото на ХХІ век
    • Секционен доклад, Искра Баева, Последиците от Втората световна война – 65 години след края й
    • Секционен доклад, Искра Баева, Какво остана от резултатите на Втората световна война днес?
    • Секционен доклад, Искра Баева, Равносметката на прехода за левицата
    • Секционен доклад, Искра Баева, Провал ли е преходът в България и Източна Европа?
    • Секционен доклад, Искра Баева, Десятиречи болгарското переходи: передумовки, проблеми, пидсумки
    • Секционен доклад, Искра Баева, The End of Bulgarian Transition and its Outcomes
    • Секционен доклад, Искра Баева, Bułgaria po II wojnie światowej. Od peryferiów w bloku wschodnim do centrum na Bałkanach
    • Секционен доклад, Искра Баева, Чешкият принос в модернизацията на нова и съвременна България
    • Секционен доклад, Искра Баева, Социални или социалистически идеи в епохата на социализма в България
    • Секционен доклад, Искра Баева, Bulgarian-Turkish Relations in the Context of Bulgarian Policy in the Balkans in the 1960s and 1970s
    • Секционен доклад, Искра Баева, Ролята на Съветския съюз за разпадането на Източния блок
    • Секционен доклад, Искра Баева, Предизвикателствата пред българо-руските отношения след 1989 г.
    • Секционен доклад, Искра Баева, България и Русия в близкото минало и перспективи за бъдещето
    • Секционен доклад, Искра Баева, Куба в българската политика – 1960-1989 г.
    • Секционен доклад, Искра Баева, 1989 – Changing the Course of History
    • Секционен доклад, Искра Баева, Modern Bulgarian Society and its Notion of the Age of Socialism
    • Секционен доклад, Искра Баева, Образ России/СССР на закате государственного социализма и в начале переходного периода 80-90-х гг. ХХ в.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Архивите на ДС като исторически извор за „възродителния процес” в България
    • Секционен доклад, Искра Баева, Малки кризи след Голямата: Чехословакия след 1968 г.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Българският преход към демокрация след 10 ноември 1989 г. – мястото му в съвременната българска история
    • Секционен доклад, Искра Баева, Die kommunistishen Perteifuehrungen Mittel- und Osteuropas 1989
    • Секционен доклад, Искра Баева, Българското съпротивително движение в контекста на европейската съпротива
    • Секционен доклад, Искра Баева, Слуховете като “достоверно” познание на действителността в годините на социализма и на прехода
    • Секционен доклад, Искра Баева, Употреби на масите при осъществяване на поврати/преврати в социалистическа Източна Европа
    • Секционен доклад, Искра Баева, Чешкият принос в модернизацията на нова и съвременна България
    • Секционен доклад, Искра Баева, България и СССР/РФ пред предизвикателствата на новия световен ред след 1989 г.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Българската външна политика при Иван Башев – стремеж към независимост
    • Секционен доклад, Искра Баева, Балканите в европейската политика през ХХ и ХХІ век – борба за равноправно участие
    • Секционен доклад, Искра Баева, Bulgaria and the Prague Spring 1968
    • Секционен доклад, Искра Баева, Тревожни тенденции в европейското политическо пространство – възможности за левите идеи
    • Секционен доклад, Искра Баева, Българската външна пропаганда в епохата на социализма – институционални и съдържателни проблеми
    • Секционен доклад, Искра Баева, Какво от марксизма е приложено в източноевропейския социализъм
    • Секционен доклад, Искра Баева, The Problem of the State Security Service during the Transition Period
    • Секционен доклад, Искра Баева, „Възродителният процес” като национален и регионален конфликт (причини и последици)
    • Секционен доклад, Искра Баева, Характер на европейските войни и водещите ги коалиции
    • Секционен доклад, Искра Баева, Заедно или отделно към ЕС – Източна Европа след 1989 г.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Bulgaria wobec kryzysu l PRL 1980 – 1982
    • Секционен доклад, Искра Баева, Историческият принос на българската култура за интеркултурата на 21 век
    • Секционен доклад, Искра Баева, Политическите конфликти в годините на българския преход и ролята на външните фактори за тяхното преодоляване
    • Секционен доклад, Искра Баева, Балканите след студената война – от разединение към обединение
    • Секционен доклад, Искра Баева, Източна Европа през ХХ век – геополитически регион или преходна зона?
    • Секционен доклад, Искра Баева, Интеграционните процеси в Западна и Източна Европа – намерения и резултати
    • Секционен доклад, Искра Баева, Русия и Източна Европа като част от Европейския съюз: противоречия и сътрудничество
    • Секционен доклад, Искра Баева, Гражданските характеристики на Отечествения фронт
    • Секционен доклад, Искра Баева, Димитър Благоев – поглед от началото на ХХІ в.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Българският преход в контекста на източноевропейския – регионални и глобални фактори
    • Секционен доклад, Искра Баева, Образът на сърбите в българската историография през ХІХ и ХХ в.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Етническата пъстрота на междувоенна Централна Европа като политически проблем
    • Секционен доклад, Искра Баева, Априлският пленум на ЦК на БКП от 1956 г. – вътрешни и външни предпоставки и последици
    • Секционен доклад, Искра Баева, Пространство и геополитика в Източна Европа през ХХ в.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Българската интерпретация на “ляво” и “дясно” през ХХ век – прилики и разлики с европейската
    • Секционен доклад, Искра Баева, Завършващият етап на интеграцията на България в европейските структури и “руският вектор”
    • Секционен доклад, Искра Баева, Външни и вътрешни предпоставки за раждането на българската република през 60 години
    • Секционен доклад, Искра Баева, Историческият облик на Балканите – между предубежденията от миналото и надеждите за бъдещето
    • Секционен доклад, Искра Баева, Източна Европа след Сталин (1953-1956)
    • Секционен доклад, Искра Баева, Importanta revolutiei din 56 prin prisma Europei Estice.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Представата за партията и за кризите на социализма според саморефлексиите на участниците в проекта.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Създаване и развенчаване на герои в следвоенна Източна Европа: чехословашкият президент Лудвик Свобода
    • Секционен доклад, Искра Баева, Разширяването на ЕС на Изток и новата роля на отношенията България–Русия
    • Секционен доклад, Искра Баева, Славянските балкански народи в началото на ХХІ век: трябва ли да избират между Европейския съюз и Русия?
    • Секционен доклад, Искра Баева, Дилемите пред България и Румъния по пътя към ЕС
    • Секционен доклад, Искра Баева, Lata szescdziesiate – kryzys tozsamosci narodowej w Europie Wschodniej
    • Секционен доклад, Искра Баева, 60 години от края на Втората световна война – да си припомним световните и българските усилия за победата
    • Секционен доклад, Искра Баева, Моралът на старите (до 1989 г.) и на новите (след 1989 г.) политици – опит за сравнение
    • Секционен доклад, Искра Баева, Поуки от Втората световна война – за Източна Европа, за Европа и света
    • Секционен доклад, Искра Баева, Криза в Източния блок – балканските измерения на 60-те години на ХХ в.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Русия и славянската идея сред западните славяни през ХХ в.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Макро и микро геополитически промени на Балканите в процеса на преход от разделена Европа към разширяване на ЕС на изток
    • Секционен доклад, Искра Баева, Балканската политика на България през 20-те години на ХХ в. – от Югославия до Югославия
    • Секционен доклад, Искра Баева, Последици от Втората световна война – поглед от началото на ХХІ век
    • Секционен доклад, Искра Баева, Сближението на Източна Европа и Съединените щати в края на 20 и началото на 21 в. и Русия
    • Секционен доклад, Искра Баева, От какви исторически митове се нуждаем и от какви не
    • Секционен доклад, Искра Баева, Съвременното българско национално съзнание – от “нов национализъм” към “нов интернационализъм”
    • Секционен доклад, Искра Баева, Историческите рефлексии на прехода
    • Секционен доклад, Искра Баева, Криза на европейската левица. Размисли върху изборните неуспехи в Източна Европа
    • Секционен доклад, Искра Баева, Втората световна война и цивилните българи
    • Секционен доклад, Искра Баева, Митовете за и около Пражката пролет 1968 г.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Ролята на Георги Димитров за поврата в комунистическото движение, 1935 – 1945 г.
    • Секционен доклад, Искра Баева, България, Балканите, Русия – заедно или поотделно по пътя към ЕС
    • Секционен доклад, Искра Баева, Идеи за регионално обединение в следвоенна Източна Европа
    • Секционен доклад, Искра Баева, Ролята на българския печат в Пражката пролет 1968 г.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Чешката общност в България
    • Секционен доклад, Искра Баева, Историческата наука за следвоенна България – в търсене на модела
    • Секционен доклад, Искра Баева, Разширяването на Европейския съюз и предефинирането на Изтока
    • Секционен доклад, Искра Баева, Мястото на българския социализъм в световния сблъсък на идеи през ХХ в.
    • Секционен доклад, Искра Баева, La violencia durante la transición búlgara a la democracia después de 1989
    • Секционен доклад, Искра Баева, Русия и България в края на ХХ и началото на ХХI в. – от филството и фобството до нормалността
    • Секционен доклад, Искра Баева, Обществената роля на източноевропейската интелигенция в годините на социализма
    • Секционен доклад, Искра Баева, Идеологията на Александър Стамболийски в рамките на източноевропейския аграризъм
    • Секционен доклад, Искра Баева, Is the State Socialism in Bulgaria and Eastern Europe interruption of Historical Development?
    • Секционен доклад, Искра Баева, Прилики и разлики между „перестройката” в СССР и преустройството в България
    • Секционен доклад, Искра Баева, The Communist Period in Historical Discourse
    • Секционен доклад, Искра Баева, U. S. Policy toward Eastern Europe in the 1960s.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Силата на безсилните и слабостта на силните – източноевропейските дисиденти пред изкушенията на властта
    • Секционен доклад, Искра Баева, Ролята на етническите малцинства за началото на прехода в Източна Европа
    • Секционен доклад, Искра Баева, Основные социально-экономические и политические конфликты в постсоциалистической Восточной Европе
    • Секционен доклад, Искра Баева, Bulgaria during the 1980s – Omitted Opportunities of Real Changes.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Източноевропейските славянски държави в прехода от Източния блок към Европейския съюз
    • Секционен доклад, Искра Баева, Комуникациите като фактор за отваряне на затворените общества в страните от Източна Европа
    • Секционен доклад, Искра Баева, Спасените и погубените евреи през 40-те години в Източна Европа
    • Секционен доклад, Искра Баева, Ползи и вреди от противопоставянето в Източна Европа
    • Секционен доклад, Искра Баева, 1989 – the Year of Palace Coup d’etat or the Beginning of the new Stage in Bulgarian History
    • Секционен доклад, Искра Баева, Историческото наследство на 20 в. и бъдещето на Източна Европа в 21 в.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Какво й е съвременното на съвременната история
    • Секционен доклад, Искра Баева, Грешки и недоразумения в края на Студената война
    • Секционен доклад, Искра Баева, Изток или Запад е Източна Европа?
    • Секционен доклад, Искра Баева, Следвоенното културно-образователно сътрудничество между славянските държави – успехи и проблеми
    • Секционен доклад, Искра Баева, Национално и общо в преподаването на световната история
    • Секционен доклад, Искра Баева, Да преподаваме ли историята на малките европейски народи?
    • Секционен доклад, Искра Баева, American Perception of Eastern Europe during the Cold War: Overlapping and Misinterpreting Reality
    • Секционен доклад, Искра Баева, Жената като човек в историята на Източна Европа
    • Секционен доклад, Искра Баева, Октомврийската революция от 1917 г. – поглед от днешния ден
    • Секционен доклад, Искра Баева, Политическата култура на българското дисидентство
    • Секционен доклад, Искра Баева, Перспективи за славянството през 21 век
    • Секционен доклад, Искра Баева, Съветският фактор в Източна Европа след Втората световна война
    • Секционен доклад, Искра Баева, 1941 г. – повратна за Втората световна война
    • Секционен доклад, Искра Баева, Много или малко са 45 години?.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Студената война – война и/или мир
    • Секционен доклад, Искра Баева, Ляво и дясно в Източна Европа – в революциите от 40-те години и в рефолюциите от 90-години
    • Секционен доклад, Искра Баева, Проблемът на българския преход – незряла десница и нереформирана левица
    • Секционен доклад, Искра Баева, Църквата и държавата в спор за полския Millenium 1966 г.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Какво остана от международните договорености след Втората световна война днес.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Малките народи и глобализацията – българският случай.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Еволюция на българската левица в епохата на държавния социализъм: от радикалния социален проект до пазара
    • Секционен доклад, Искра Баева, Българското съпротивително движение в контекста на Европейската съпротиваСекционен доклад, Искра Баева, Плурализмът в интерпретацията на историята – гаранция за гражданско възпитаниеСекционен доклад, Искра Баева, Т. Г. Масарик – идеалистът сред реалностите на историческите повратиСекционен доклад, Искра Баева, Намаляващата държавност в Европа след Втората световна война – причини и последици
    • Секционен доклад, Искра Баева, Социализмът в Източна Европа – обществото, от което излязохме
    • Секционен доклад, Искра Баева, Основни тенденции в прехода на бившите социалистически страни от Източна и Средна Европа
    • Секционен доклад, Искра Баева, Философията на българските преходи през ХХ в.
    • Секционен доклад, Искра Баева, Аграрното законодателство в Чехословакия, Полша и България след Първата световна война
    • Секционен доклад, Искра Баева, The Intellectuals from Eastern and Western Europe – the Difficult Understanding
    • Секционен доклад, Искра Баева, Променящото се възприемане на българските поврати
    • Секционен доклад, Искра Баева, Българската равносметка на ХХ век – между носталгията и безнадеждността
    • Секционен доклад, Искра Баева, Хуманитаристиката в съвременната история и съвременната история в хуманитаристиката
    • Секционен доклад, Искра Баева, Идеологията на Александър Стамболийски в рамките на европейския аграризъм
    • Секционен доклад, Искра Баева, Трябва ли българските ученици да получават познания по прехода в България след 1989 г.?
    • Секционен доклад, Искра Баева, Модели на политическата култура на следвоенна Полша и България
    • Секционен доклад, Искра Баева, Балканите между миналото и настоящето, между Изтока и Запада
    • Секционен доклад, Искра Баева, Българо-съветските отношения в годините на „перестройката”
    • Секционен доклад, Искра Баева, Еволюция на идеите на левицата за националната държава през ХХ век
    • Секционен доклад, Искра Баева, Българският преход след 1989 г. в рамките на източноевропейските преходи Секционен доклад, Искра Баева, Октомврийската революция през 1917 г. – поглед от днешния ден
    • Секционен доклад, Искра Баева, „БРП (к) и другите в Коминформбюро”
    • Секционен доклад, Искра Баева, Социалистическият печат – ляв или партиен
    • Секционен доклад, Искра Баева, Постсоциалистическите балкански страни в търсене на ново място в Източна Европа
    • Секционен доклад, Искра Баева, Крахът на либералната идея в междувоенна Централна Европа
    • Секционен доклад, Искра Баева, Бъдещето на славянството през ХХI век – единни или разделени
    • Секционен доклад, Искра Баева, БСП – стари и нови предизвикателства
    • Секционен доклад, Искра Баева, Засиленият диалог с НАТО – исторически и политически аспекти
    • Секционен доклад, Искра Баева, Издигане и сваляне на политическите лидери в следвоенна Източна Европа
    • Секционен доклад, Искра Баева, Българската кауза в края на ХХ век – между удобството да си част от система и трудността да търсиш самостоятелен път(
    • Секционен доклад, Искра Баева, Източна Европа през ХХ век – геополитическа и етническа предопределеност
    • Секционен доклад, Искра Баева, Външни и вътрешни предпоставки за раждането на българската република
    • Секционен доклад, Искра Баева, Българският преход в контекста на източноевропейската история
    • Секционен доклад, Искра Баева, Славянството през ХХ в. – начин на употреба
    • Секционен доклад, Искра Баева, Stalin’s Death and Some Aspects of US Policy Towards the Eastern Europe in 1950s
    • Секционен доклад, Искра Баева, Българският преход след 1989 г. – еволюция или еволюция
    • Секционен доклад, Искра Баева, “Отвореното общество” 50 години по-късно – погледът на историка”
    • Секционен доклад, Искра Баева, Западните славяни през ХХ век и европейската култура
    • Секционен доклад, Искра Баева, Руският фактор в развитието на славянската идея сред западните славяни през ХХ век(
    • Секционен доклад, Искра Баева, Българската външна политика в рамките на Източния блок
    • Секционен доклад, Искра Баева, България и Съветският съюз след Втората световна война – прагматизмът на българската позиция
    • Секционен доклад, Искра Баева, Обществено-политически конфликти в следвоенна Източна Европа – свидетелство за развитие или застой?
    • Секционен доклад, Искра Баева, Скритият имперски принцип в Източниятевропейски блок след Втората световна война – теоретичен и практичен аспект
    • Секционен доклад, Искра Баева, Политически прояви на славянския светоглед през ХХ век
    • Секционен доклад, Искра Баева, Историята и новото време
  • Научно ръководство на докторанти
    • Искра Баева, Външната политика на Германия в първите години след обединението (1990–1998 г.), ИФ на СУ “Св. Климент Охридски” дисертация д-р:Тонка Костадинова
    • Искра Баева, Източноевропейските революции от 1989 г. (Полша, Унгария и Чехословакия) и отражението им в България, Югозападен университет “Неофит Рилски” дисертация д-р:Диана Иванова-Велева

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури