Софийският университет е най-старото висше учебно заведение в България, като в началния си етап се води Висш педагогически курс, чието единствено направление е Историко-филологическото. Със създаването си той изпълва една назряваща нужда на наскоро освободеното българско общество – стремежът за модернизация на новосъздадената държава, в конкретния случай в образователно направление. Огромен финансов принос за построяването на сградата на сегашния Ректорат имат Евлоги и Христо Георгиеви, чиито статуи днес могат да се видят пред парадния ѝ вход.

Четенията по история започват още със създаването на Курса през 1888 и го съпътстват през целия му вече над 130-годишен път. По-късно, през 1904 година е утвърден Закона за Университета, когато Курсът официално е преструктуриран в Университет. Тогава бива обособен Философско-исторически факултет. Разбира се през тези години има множество промени в структурата на институцията – държавната политика играе голяма роля в развитието ѝ, но то никога не би било постигнато без духа, който носят преподавателите и студентите – личностите, които се борят за просперитета ѝ.

Още от самото начало цел е интеграцията на тепърва прохождащата българска наука с европейската такава. През годините се правят множество реформи и промени в образованието в институцията, за да може тя да бъде в крак с тенденциите. Освен това се канят и чужденци преподаватели, които освен със знанията си, обогатяват учащите и с различните си методи на преподаване. В началото на XX в. са записани и първите студентки в институцията – разбира се повлияно от световните тенденции. Още малко по-късно през века се учредява и стипендията „Марин Дринов“, позволяваща на отличили се студенти да специализират в чужбина, за да обогатят познанията си, да опознаят чуждите култури и нрави, да усвоят други методи за преподаване.

През тези начални години Университетът изгражда стабилни основи, които му помагат да се справи успешно с Университетската криза от 1907 г., както и войните след това – множество студенти и преподаватели са мобилизирани или доброволстват на фронта. Акакдемичният състав, а и политиците, чрез държавните постановления, се борят за установяването на автономия на Университета от държавата – те са с ясното съзнание, че наука се гради чрез свобода на изказване, и именно тази цел сплотява. В резултат Софийският университет се обособява като водещ изследователски център в страната.

С усъвършенстването на структурата на Университета до първоначалните няколко науки – филологическа, историческа и педагогическа – с годините се нареждат и математическата, юридическата и пр.

След 1944 г. историческата наука се превръща в средство за възпитание в социалистически дух, прочиства се преподавателския и студентския състав от реакционери и фашисти, има привилегирован прием на партизани, фронтоваци, сираци от съпротивата и войната. През 1951 г. се извършва преструктуриране на факултетите и историческата наука попада във Филофско-историческия такъв. На ниво катедри също има различни промени, а и освен това се приема нов учебен план на специалност „История“. Откриват се специализации, което разширява възможностите на студентите да опознават миналото. През 1972 г. историческата наука бива обособена в самостоятелен факултет. Увеличава се броят студенти идващи или отиващи на обмен в чужбина, обособяват се бригади и практики чрез множество държавни постановления.

След 1989 г. коренно се променя атмосферата както в цялата страна, така и в Университета в частност. Започват реформи в образованието, академичната общност играе голяма роля в различни обществени процеси в периода. Отново се поставя въпроса за автономия на образованието, има чести промени в структурата, учебните планове, програми, но тази нестабилност е преодоляна до края на века.

В момента историческият факултет има над 700 студенти и докторанти, реномиран академичен състав, част от него с международни отличия. Предлага 9 бакалавърски, 18 магистърски и 6 докторантски програми.

През бурното си минало, историческото направление в Софийския университет претърпява множество промени и преструктурирания, и бивайки сред първите в институцията изиграва важна роля в цялостното развитие на Университета. Множество именити личности учили във факултета са се изтъкнали като добри специалисти или са участвали активно в политическия и социалния живот на държавата.