Магистърска програма

"Образованието по история в средното училище"

Софийски университет | Исторически факултет

Ръководител програма

За програмата

Магистърската програма „Образованието по история в средното училище“ си поставя няколко амбициозни цели. Първата е да надгради академичното историческо образование от степен „бакалавър“ в посока към практико-приложна реализация в училищното историческо образование. Втората е да разшири обхвата на академичните исторически знания в интердисциплинарна посока към географията, философията, българския език и литература, гражданското образование, музейната педагогика. Третата е да се предостави възможност на студенти от историческите факултети на българските ВУЗ-ове да придобият педагогическа правоспособност, в случай че не са я придобили по време на следването си. Програмата се явява и естествен път на желаещите да получат образователната и научна степен „доктор“ в сферата на училищното историческо образование.

Магистърската програма „Образованието по история в средното училище“ стъпва на стабилни основи, изградени от ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“, Катедрата „Архивистика и методика на обучението по история“ и на гост-преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски“, чрез които се разширяват педагогическите и дидактическите измерения на историческото познание.

Прием

Събеседването за прием на кандидатите в магистърската програма „Образованието по история в средното училище“ за места, субсидирани от държавата, се провежда през месец септември. За тази цел всеки кандидат представя избрана от него тема измежду предложените по-долу. Кандидатите отговарят и на въпроси, отнасящи се до мотивацията им за избор на програмата. Приемът срещу заплащане е възможен само за кандидати, завършили бакалавърската си степен с успех не по-нисък от добър 3,50.

Професионална реализация

Завършилите магистърската програма надграждат своята базова научно-практическа хуманитарна подготовка, придобита в бакалавърската степен. Те имат право да работят като учители по история в средното училище и учители в областта на гражданското образование; като експерти и консултанти в системата на образованието; като автори и съставители на дидактически помагала по история, както и в неправителствени организации, където е необходимо съчетаването на историческата подготовка и доброто познаване на образователната система и политика с обучението по история.

Информация

  • Учебен план - задочна форма на обучение
  • Теми за събеседване
    • Класификация на методите в обучението по история.
    • Методи на активното учене.
    • Типове уроци в обучението по история.
    • Техники на историческото познание.
  • Препоръчителна литература

    1. Коледаров, П. Картата и историко-географските изображения при изучаването на историята. – Във: Въпроси на учебно-познавателната работа по история. Част I. София, 1969, с. 215 – 297.

    2. Кръстев, К. С. Урокът по история чрез методите на активното учене. Пловдив, 2022.

    3. Кушева, Р. Методика на обучението по история. София, 2006.

    4. Радева, М. Методи на обучението по история. – В: Шопов, Й., Радева, М., Георгиев, Г., Будинов, С., Тодоров, Ю. Проблеми на обучението по история в училище. София, 1993, с. 35 – 72.

    5. Стойчева, В. Урокът по история. Учебно помагало. Велико Търново, 2007.

    6. Табакова, К. Методика на обучението по история (курс лекции). София, 2013.

    7. Учебни програми по история и цивилизации за V – X клас. (Общообразователна подготовка) <https://www.mon.bg/>

    8. Учебна програма по история и цивилизации за XI – XII клас (Профилирана подготовка) <https://www.mon.bg/>

    9. Тодоров, Ю. Аудиовизуални и информационни технологии в обучението. София, 2009.

    10. Шопов, Й., Георгиев, Г. Методика на обучението по история. Второ преработено и допълнено издание. София, 1978.

    11. Яковлев, Н. М. Методика и техника на урока в училище. В помощ на начеващия учител. Преведе от руски Г. Хрусанов. София, 1960.

    12. Haynes, A. The Complete Guide to Lesson Planning and Preparation. New York, 2010.

    13. Murphy, J. 100 Ideas for Teaching History. London – New York, 2005.

    14. Thomas, E. 100 Ideas for Secondary Teachers. Outstanding History Lessons. London, 2017.

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар