Магистърска програма

"Археометрия"

Софийски университет | Исторически факултет

Ръководител програма

За програмата

Магистърската програма по археометрия е програма в една интердисциплинарна област, която се реализира чрез съвместните усилия на преподаватели от Исторически факултет, Факултета по химия и фармация, Биологическия, Физическия и Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и се контролира от Междууниверситетския център по археометрия, участници в който освен Софийския университет „Св. Климент Охридски“ са още Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“ и Университетът във Франкфурт на Майн „Йохан Волфганг Гьоте“. Междууниверситетският център по археометрия участва в програмата CEEPUS, която финансира обмена на студенти с някои от централноевропейските страни (Австрия, Полша, Словакия, Чехия).

Образователна цел на магистратурата е подготовка на специалисти със задълбочени познания в областта на изследването на археологически находки с помощта на съвременните физични и химични методи за тяхното абсолютно датиране и/или установяване на мястото на производство, на технологията, прилагана за тяхното изработване, и притежаващи: теоретична и практическа подготовка в областта на физичните методи за анализ; специфични практически умения за химическа работа в лаборатории за изследване на археологически находки; познания върху спецификата на провеждане на археологически изследвания и разкопки; познания по методите за провеждане на консервацията и реставрацията на археологически находки.

Специалистите с висше образование с квалификационна характеристика МАГИСТЪР ПО ХИМИЯ – Археометрия към професионално направление “Химически науки” са предназначени да извършват изследователска, технологично-внедрителска, аналитична и производствена дейност и по-конкретно: разработване, усъвършенстване, адаптиране и приложение на нови и съществуващи методи за анализ и свързаните с приложението на анализа дейности при изследването на археологически находки, на нови материали, на обекти от геохимичната практика и геологопроучвателните работи, на образци за охарактеризиране на материали в материалознанието.

Прием

Конкурсният изпит е събеседване, което има за цел да установи научния интерес на кандидатите и мотивацията за работа в конкретна проблематика на археометрията и нивото на базисната и езикова подготовка.
(Съвместна програма с Факултета по химия и фармация, Биологическия факултет, Геолого-географския факултет. Приемът на документи и класирането на кандидатите се извършват от съответните факултети.)

Професионална реализация

Завършилите магистърската програма по Археометрия ще получат специализирана и профилирана подготовка в областта на археологията и естествените науки, които са свързани със: модерните методи за датиране, количествен и качествен анализ на археологически артефакти; методите на полева и лабораторна консервация на движими и недвижими археологически паметници; специфичните естественонаучни методи за полево и дистанционно изследване и документиране на природната среда и археологическите комплекси. Студентите получават теоретически и практически познания и опит, даващи им възможност да се реализират професионално в музеи, в научни и културни институти, висши училища, в сферата на проучването и опазването на културното наследство; могат да заемат експертни и други длъжности, за които се изисква висше образование и/или магистърска степен, в държавни и общински организации и ведомства, в частни и държавни фирми, както и в неправителствения сектор.

Информация

  1. Геофизични методи в археологията.
  2. Методи за датиране на археологически артефакти.
  3. Структура на археометрията като наука
  4. Гео- и еко-археология

Кулев, К. Археометрия, Университетско издателство, С., 2012.

Календар

Календар

Често задавани въпроси

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури