Магистърска програма

"Етнология и културна антропология"

Софийски университет | Исторически факултет

Ръководител програма

Лице за контакт

За програмата

Образователните цели  на  магистърската  програма  по  “Етнология и културна антропология ”  са следните:

  1. Надграждане на  знания  в  сферата  на  българската и световната антропология;  в  областта  на  традиционната българска култура, историческите етно-конфесионални общности в България, междуконфесионалните  и  междуетническите  отношения;  върху механизмите за изграждане на идентичност в традиционни, виртуални и мигрантски общности, както и възможни индивидуални стратегии при конструиране на идентичност;
  2. Да изгради  практически  умения  за формулиране на научна хипотеза, подготовка и провеждане на  самостоятелно теренно  етнографско  изследване,  използване на методи от приложната и визуалната антропология,  изработване  и  управление  на  проекти.
  3. Програмата предвижда  придобиването  на  нови  знания  в  музеологията, социалния пол и идентичност, теория на  миграциите, исторически установени и нови мигрантски общности на българи в Европа и света, решаване на конфликти между членове на различни етноконфесионални общности и вътрешни механизми за решаване на спорове, специфики при обучението на деца от етнически или религиозни малцинства, както и от мигрантски семейства.
  4. Към образователните цели  на  програмата  спада  и  цялостно придобиването  на  умения  за  изследване  на  значими  етнокултурни  проблеми, водещи  до  написването  и  защита  на  научноизследователски  тези.

Съдържанието  на  настоящата  магистърска  програма  съответства  на  нейните  цели. Студентите  придобиват  фундаментална  научно-теоретична  и  изследователско-практическа подготовка  по  етнология  и  културна  антропология,  както  и  допълнителна  специализирана  подготовка  по  избираемите  дисциплини  на  програмата. След  успешното  завършване  на  програмата  студентите  могат  да  преминават  в  третата  образователна  степен  – за  придобиването  на  научната  и  образователна  степен „доктор”.

Прием

Условия за кандидатстване: Кандидатите да притежават образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ от хуманитарни и социални специалности.
Кандидатстващите за обучение срещу заплащане трябва да имат успех от дипломата за завършено висше образование, не по-нисък от добър (4,00).
Конкурсен изпит се полага само от кандидатите за бройки, субсидирани от държавата. Конкурсният изпит се състои от есе и събеседване пред специализирана комисия.
За обявените бройки за обучение срещу заплащане кандидатите се класират по документи.

Професионална реализация

Професионална реализация

          1. В  държавния  и  общински  сектор:

Завършилите  МП  „Етнология и културна антропология“ могат  да  се  реализират  в  сферата  на  образованието  и  културата  –  като  преподаватели  и  учени  във  висшите  училища  и  научните  институти  с  хуманитарна  и  обществена  насоченост;  като  експерти  по  етническите  въпроси в  системата  на  МОН; МРРБ, МНСП, МНЗ и други държавни институции  и звена в обсега на Министерски съвет,   като  специалисти  и  експерти  в  областта  на  културно-историческото  наследство  към  специализираните  в  тази  насока  държавни  институции;  като  специалисти  в  министерството  на  културата,  в  българските  музеи,  в  историческите  архитектурни  комплекси  на  открито;  като  специалисти  и  експерти  в  държавната  и  общинска  администрация  в  областите  на  междуетническите  и  конфесионални  отношения;  в  системата  на  ДАНС  и  МВР  като  експерти  за  работа  в  различна  етническа  среда  и  утвърждаването  на  междуетническата  и  междуконфесионална  толерантност;  в  медии  и  в  туризма. Завършилите  магистърската  програма    могат  да  се  реализират   и като експерти при адаптацията  на  мигрантските  групи  в  България, на старата и нова българска диаспора.

 

            2. В  частния сектор:

Магистрите  по  етнология  и  културна  антропология  ще  могат  да  намерят  своята  професионална  реализация  и  в  неправителствения  сектор – в  неправителствени  организации  и  фондации  и  в  структури  от  този  порядък,  чийто  предмет  на  дейност  е  свързан  с  културата  и  културните  взаимодействия,  с  етническите  процеси  и  междуетническите  отношения,  с  изучаването  на  малцинствените  групи  и  правата  на  човека,  с  реализацията  на  образователни  програми  и  летни  школи, с  дейности  в  областта  на  културната  екология  и  глобализацията,  с  усвояването  на  финансови  средства  с  хуманитарна  насоченост.  Уменията  на  завършилите  магистърската  програма  им  дава  възможност  за  реализация  и  в  областта  на  етносоциологическите  проучвания,  в  сферата  на  етнополитическите  анализи  и  политическия  маркетинг,  както  и  при  изработване  и  ръководене  на  проекти  за  трансгранично  сътрудничество  и  за  изучаване  на  идентичността.

Завършилите програмата придобиват образователно-квалификационната степен „магистър антрополог” и могат да преминат в образователно-научната степен „доктор“.

Информация

  • Етничност и етнически процеси.
  • Култура и глобализация.
  • Българите – култура и идентичност.
  • Българската култура през ХХ век и прехода към новото хилядолетие.
  • Българската култура в обединена Европа.
  • Културата в преход.
  • Миграции и идентичност в България и Европа.

Фейсбук

Харесайте нашата страница във Фейсбук!

Календар

Календар

Често задавани въпроси

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури