Магистърска програма

"Модерна България: държава и общество (кр. на ХІХ-нач. на ХХI в.)"

Софийски университет | Исторически факултет

Ръководител програма

Лице за контакт

За програмата

Магистърска програма „Модерна България: държава и общество (края на XIX – началото на XXI в.)“ е насочена към придобиване на задълбочени познания за някои от основните исторически процеси и събития в България, настъпили след Освобождението през 1878 г. до наши дни.

Магистърската програма има за цел: да доразвие уменията на студентите за самостоятелна и критична работа с изворовия материал, за анализ и синтез на значимите исторически процеси, протичащи в следосвобожденска България (1878 г.) до наши дни; да създаде необходимата подготовка на магистрите за успешно кандидатстване и реализация в третата научно-образователна степен „доктор“. Освен академични и изследователски компетентности, програмата цели да формира определени професионални практики за работа в книгохранилища, архиви, обществени и научни институции.

Проверката на знанията се осъществява посредством писмени семестриални изпитни тези, защитата на които обикновено преминава в семинарни дискусии. Придобиването на образователно-квалификационната степен „магистър“ става след успешна защита на магистърска теза (дипломна работа) пред държавна комисия, съставена от хабилитирани университетски преподаватели. До защита се допускат магистри, които успешно са положили изпитите, заложени в учебния план.

Прием

Условия за кандидатстване: Кандидатите да притежават образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“. Кандидатстващите за обучение срещу заплащане трябва да имат успех от дипломата за завършено висше образование не по-нисък от Добър. Те не полагат изпит, а се класират по диплома. Бакалаври, които са завършили специалностите: История, Етнология и културна антропология, Архивистика и документалистика, История и география, История и философия, История и чужд език, История и геополитика на Балканите – се водят „магистри-специалисти“, за разлика от бакалаври, завършили други специалности, които се водят „магистри-неспециалисти“. И за едните, и за другите, обучението е 2 семестъра по един и същи учебен план, но магистрите-неспециалисти слушат допълнително лекции по общите двусеместриални курсове по Нова българска история и Съвременна българска история, преподавани в бакалавърските програми на ИФ.

Конкурсният изпит се състои в събеседване по избран от кандидата аспект от приложените по-долу теми в секция “Информация”.

Учебни дисциплини

Програмата предлага 10 (12 за магистри-неспециалисти) задължителни дисциплини и 11 избираеми, от които магистрите трябва да изберат 3, за да приключат програмата.

Избираеми дисциплини

В блок “Избираеми дисциплини” магистрите имат право да избират, освен от посочените в програмата, и от други магистърски програми в рамките на Историческия факултет, независимо от това дали дисциплините са задължителни или избираеми за съответната друга програма.

Професионална реализация

Завършилите Магистърската програма „Модерна България: държава и общество (кр. на ХІХ – нач. на ХХІ в.)“ могат да намерят професионална реализация в следните по-важни направления: да продължат своята научно-образователна квалификация в различните форми на докторантурата; да започнат научно-преподавателска работа във висшите училища и институтите на БАН; да бъдат привлечени на работа в публичния сектор и в структурите на обществено-политическите организации; да се ориентират към журналистическа работа в средствата за масова информация; да участват в различни проекти у нас и в чужбина; да се заемат с редакторска и издателска дейност; да се насочат на работа в отделните звена на Главно управление на архивите при Министерския съвет, ведомствените архиви и областните дирекции на архивите; да постъпят като учители по история в средните училища в страната; да бъдат назначени като уредници в различните музеи (централни и регионални).

Информация

  • Теми за събеседване
    1. Възстановяване и развитие на Българската държава до Балканските войни.
    2. България по време на войните за национално освобождение, 1912-1918 г.
    3. От парламентарна демокрация към авторитаризъм, 1918-1944 г.
    4. Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи, 1878-1934 г.
    5. България след Втората световна война – международно положение и държавно-политическа система (1944-1947 г.)
    6. Българският вариант на сталинизма в политическия, икономическия и културния живот на страната (кр. 40-те – кр. 50-те години).
    7. Българската държава и общество през 60-те – 80-те години на ХХ век и крахът на социалистическата система.
    8. Проблеми на прехода към многопартийна система и пазарно стопанство след 1989 г.
  • Препоръчителна литература

    История на България, БАН, Т. 7-9, С., 1991-2012.

    Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи, 1878-1944, Македонски научен институт, Т. 1-3, С., 1994-1997.

    Изследвания по история на социализма в България 1944-1989. Съст. Е. Кандиларов. С., 2010.

    История на българите. Т. III. От Освобождението (1878) до края на Студената война (1989). Под ред. на Георги Марков. С., 2009.

    История на Народна Република България. Режимът и обществото. Под ред. на Ивайло Знеполски. С., 2009.

    Калинова, Е., И. Баева. Българските преходи 1939-2010. С., 2011.

    НРБ от началото до края. Под ред. на Ивайло Знеполски. С., 2011.

  • Учебен план - редовно обучение, специалисти
  • Учебен план - редовно обучение, неспециалисти
  • Учебен план - задочно обучение, специалисти
  • Учебен план - задочно обучение, неспециалисти

Фейсбук

Харесайте нашата страница във Фейсбук!
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар