Издателски съвет

Издателският съвет към ИФ е звеното, което се грижи за литературата, издавана чрез Университетското издателство „Св. Климент Охридски“. Ролята на този съвет е да подготвя за печат учебници, научна литература, сборници, периодични издания, монографии, автореферати и др. Съветът приема ежегоден издателски план, производствени норми, калкулации и ценоразпис; освен това контролира изпълнението на приетия план, разходването на финансовите средства и качеството и количеството на публикациите.

Издания

Войната на Палмерстън

БИОГРАФИЧНИ ОЧЕРЦИ. ТОМ II

БИОГРАФИЧНИ ОЧЕРЦИ. ТОМ I

С поглед към света и България

Русия, Европа и светът. Сборник с материали от международна научна конференция

Русия между Изтока и Запада: политика, идеология, дипломация

Послания на историята

Общество, царе, богове. Сборник в памет на проф. Маргарита Тачева

Културното отваряне на България към света

Изследвания и материали за Видин и региона. Том ІІI

Изследвания и материали за Видин и региона. Том ІІ

Държавната идея в модерната епоха

Докосвания до Америка (XIX – началото на ХХ век)

Висшето образование в България от съветските до болонските реформи

НЕПОЗНАТИТЕ ПОЗНАТИ. Стъклените гривни в България от късножелязната до османската епоха

Кюстендилски четения 2022. Сборник в памет на проф. д-р Тодор Попнеделев

Интеграционите процеси през 60-те години на XX век

Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание

ЗАПАДНИЯТ МОДЕЛ НА УПРАВЛЕНИЕ В ЕГЕЯ – ФРАНКИ И ВЕНЕЦИАНЦИ (XIII – XV ВЕК). E-КНИГА

Георги Н. Николов. Биобилиография (1957-2022)

История на Нововавилонското царство

Георги Раковски. Автентични писма и документи. Том І

Войната за историята – 75 години след края на Втората световна война

Наполеон Бонапарт в британското обществено мнение (1796-1815)

Европа преди Европа. Проекти за трета сила, Европейска федерация и Съединени европейски щати и тяхната съдба, 1945-1949 г.

Лечители и лечителски практики в началото на XXI век. Етноложко изследване

Александър фон Батенберг. ДНЕВНИК. Моите преживявания по време на войната с турците 1877/1878 г.

Локални култури и традиции

Култът към Юпитер в Долна Мизия през Римската епоха

Пропорционалното представителство. Избори и електорално законодателство в България в навечерието на Първата световна война

Анжуйските владения на Балканите (XIII – XIV в.)

България и Балканите през XX век: външна политика и публична дипломация

ШУМЪТ ОТ ДЕБРИ И БАЛКАНИ

Строителна керамика и архитектурна теракота от Аполония Понтика (VI в. пр. Хр. – III в. пр. Хр.)

Предизвикателството: Съвременна българска история

История на племената в Югозападна Тракия през І хил. пр. Хр.

Арабите в Сицилия (IX – XI в.). Завоюване, управление и културни взаимодействия

Интеграционните процеси през 70-те години на ХХ век

Интеграционите процеси през 60-те години на XX век

Транслация на могъщество. Договарянето на мира между Хабсбургите и Високата порта, 1547-1747 година

Европа на кръстопът

Рекламата през Възраждането

Между Марс и Меркурий. Англия и Холандия през Златния век (1579-1702)

От избор на владетел до детска игра

Интеграция и дезинтеграция в Европа през 80-те години на ХХ век

Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Н. Николов

Краят на студената война и европейската интеграция/дезинтеграция през 90-те години на ХХ век. Сборник в чест на 65-тата годишнина на проф. Искра Баева

Фабрики и личности. Софийската индустрия от Освобождението до 40-те години на XX век

Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-40-те години на XIX век)

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар