Ръководител катедра

Нова балканска история
Щ
Доц. д-р Мария Баръмова е преподавател по Нова балканска история. През 2003 – 2004 г. е Хердерова стипендиантка към Виенския университет, а през 2011 – 2012 г. изследовател към Лайбниц-Института за европейска история, Майнц. Специализирала е още в Мюнхен, Кьолн, Хамбург, Волфенбютел. Автор е на статии и съставител на сборници, свързани с историята на Югоизточна Европа в предмодерната епоха.

Ръководител

Координатор

Приемно време:

вторник 16.00-18.00 в каб. 25 А

Електронна поща:
Телефон:

(02) 9308/ 378

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
История на Югоизточна Европа, XV-XVIII век; Османска империя; Хабсбургска монархия; геополитика; военно дело; мирни договори; история на окръжаващото пространство
  • Биографични данни
    • Родена в гр. София
    • 1995 г. – средно образование в 32 СОУ „Св. Кл. Охридски“, София
    • юли 2000 г. – магистър по история в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“
    • 2003-2006 редовна докторантка към катедра „История на Византия и балканските народи“ в ИФ на СУ „Св. Кл. Охридски“. Тема на дисертацията: „Дунав в европейско-османските отношения (1396-1566). Геополитически, стратегически и военни аспекти“
    • 2002-2003 / 2005-2006 – хоноруван асистент по Нова и най-нова балканска история към Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград
    • 2008 – 2019 г. – асистент / главен асистент по Нова балканска история в Катедрата по история на Византия и балканските народи към Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, София.
    • 2011-декември 2012 г. – научен сътрудник към Лайбниц-института за европейска история, гр. Майнц (ФРГермания) – проект: “Übersetzungsleistungen von Diplomatie und Medien im vormodernen Friedensprozess. Europa 1450-1789”
    • от 2019 г. – доцент по Нова балканска история в Катедрата по история на Византия и балканските народи към Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, София.
  • Специализации
    • Република Австрия: Хердерова стипендиантка на фондация „Алфред Тьопфер“ (Хамбург) към Виенския университет (2003-2004); 6 месечна специализация към Института за австрийски изследвания към Виенския университет с подкрепата на Австрийската служба за академичен обмен – ÖAD (2004)
    • ФРГермания: Стипендиантка на фондация „Д-р Гюнтер Финдел“ към Herzog-August Bibliothek, Волфенбютел (2005); стипендиантка на фондация „Клаус фон Коце“ към Кьолнския университет (2005); стипендиантка на Института за европейска история, Майнц (2006-2007)
  • Членство в научни организации
  • Членство в редколегии
    • Член на редколегията на Годишника на Софийския университет – Исторически факултет
    • Член на международната редколегия на научното списание “Cihannuma” – Izmir Kâtip Çelebi University
  • Административни длъжности
    • 2020 г. – Ръководител на Университетския център за управление на качеството към СУ “Св. Климент Охридски”
    • Председател на Комисията по атестирането на Историческия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (от ноември 2019 г.)
    • Председател на факултетната комисия по подбор и управление на Националната програма за млади учени и постдокторанти (от декември 2019 г.):
    • Член на Комисията по качеството на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2015 – 2019 г.)
    • Член на комисията към Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, отговаряща за НАЦИД (от март 2019 г.)
    • Оторизиран представител на Историческия факултет за поддръжката на Регистъра за академичния състав и Регистъра за научната дейност на Република България (НАЦИД) (от май 2018 г.)
    • Член на факултетната комисия по подбор и управление на Националната програма за млади учени и постдокторанти (2018 – 2019 г.): разработени критерии за подбор и отчитане на работата на младите учени и постдокторанти към ИФ.
    • Член на комисията по изготвяне на акредитационния доклад-самооценка по професионално направление 2.2. „История и археология“ (ноември 2017 – ноември 2018 г.)
    • Член на Издателския съвет на Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (от октомври 2008 г.)
  • Проекти

    1. Участие в международни проекти:

    2. Участие в проекти по оперативни програми

    • Изграждане и развитие на ЦВП „Наследство БГ“ по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, приоритетна ос 1 „Научни изследвания и технологично развитие“, Процедура BG05M2OP001-1.001 „Изграждане и развитие на центрове за върхови постижения“, Компонент 4 „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии“ – изследовател R2. Период: 2018 – 2023 г. / Номер на договора:BG05M2OP001-1.001-0001
    • Студентски практики – Фаза I, II по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“– академичен наставник. Период: 2016 – 2018 г. / Номер договора:BG05M2OP001-2.002-0001

    3. Участие в научно-изследователски задачи към Националната програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ в изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Р България 2017-2030. РЕШЕНИЕ № 577 от 17 август 2018 година на Министерския съвет за одобряване на национални научни програми (ННП). Период: март – ноември 2019 г. / Номер на договора: Д01-229/06.12.2018 г.

    • Диахронен исторически и геопространствен анализ на данни за обекти от КИН – ръководител
    • “Historia (Balcanica) magistra vitae (Bulgariae) est”: Разработка на нова модерна концепция за развитието на българската балканистика до средата на ХXI в. – член на екипа
    • „Скритият“ архив: Необработеният архив на Евлоги и Христо Георгиеви като неизползван ресурс за реконструкция на стопанското и политическото минало – член на екипа.

    4. Участие в проекти към Фонд „Научни изследвания” към МОН

      • Историко-георграфска информационна система на Югоизточна Европа: фаза Тракия – идейна концепция. Период: 2015 – 2017
      • Социални измерения на окръжаващото пространство в Югоизточна Европа, XVI-XIX в. – ръководител. Период: 2012 – 2014 г.
    • „Повишаване на капацитета на Дигитализационния център на СУ чрез подобряване на техническата и научноизследователската му инфраструктура“– член на екипа. Период: 2009 – 2012 / Номер на договора: ДРНФ 02-14 /15.12.2009 г.

    5. Самостоятелни изследователски проекти

    • Frieden und Friedensprozess. Die europalsch-osmanischen Friedensvertage in der deutschen Presse des 18. Jhs., DAAD / Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Период: 2014 – 2019 г.

    6. Проекти към Фонд “Научни изследвания” към СУ “Св. Климент Охридски”

    • Австрия и Балканите. Перспективи от литературознанието и историческата наука, член на екипа – 2018 г.
    • Българската историческа балканистика в международния научен контекст, член на екипа – 2018 г.
    • Жените, науката и Факултета (опит за ретроспективен анализ на ролята на жените-преподаватели в живота и дейностите на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“), ръководител на екипа – 2018 г.
    • Съвременни тенденции в българската историческа балканистика, член на екипа – 2016 г.
    • Изграждане на Изследователски семинар ХVІІІ в. (Историческа секция), член на екипа – 2011 – 2014 г.
  • Избрани публикации

    Монографии:

    • Транслация на могъщество. Договарянето на мира между Хабсбургите и Високата порта, 1547 – 1747 г. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2019.
    • Европа, Дунав и османците (1396 – 1541). София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2014.

    Учебни помагала:

    Съставителство:

    • Централна Европа и Балканите. Сборник в памет на проф. Милчо Лалков. София: УИ “Св. Климент Охридски”, 2019 (състав. с Иван Първев, Наум Кайчев)
    • Social Networking in Southeastern Europe, 15th-19th Centuries. LiT: Berlin/ Münster, 2019 (Ed. with Grigor Boykov, Ivan Parvev).
    • Махиел Кийл. България под османска власт. Събрани съчинения. Съст. и науч. редакция Мария Баръмова, Григор Бойков, Мария Кипровска. София: Издателска къща “Тендрил”, 2017.
    • Минало и съвремие на Югоизточна Европа: студентски интерпретации. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2016, (състав. Христо Беров).
    • Bordering Early Modern Europe, Wiesbaden: Harassowitz, 2015 (Ed. with Grigor Boykov, Ivan Parvev).
    • Power and Influence in Southeastern Europe, 16th-19th century. Berlin/ Münster: LiT, 2013 (Ed. with Ivan Parvev, Plamen Mitev, Vania Racheva);
    • Двувековният път на едно понятие. Балканският полуостров (1808-2008), София: Университетско издателство, 2014 (състав. с Иван Първев);
    • Collegium Historicum, Т. 1. София: Гутенберг, 2011 (състав. с Борис Стоянов);
    • Empires and Peninsulas. Southeastern Europe between Karlowitz and the Peace of Adrianople, 1699-1829 , Berlin/ Münster: LiT, 2010 (Ed. with Plamen Mitev, Ivan Parvev, Vania Racheva);
    • Махиел Кийл: Хора и селища през османския период. София: Amicitia, 2005.

    Статии:

    • Die Donau als Schicksalsstrom der Habsburger Monarchie? Der große Fluss in der österreichischen Außenpolitik, 16.-18. Jahrhundert, in: Maria Endreva, Alexandra Preitschopf, Maria Baramova, Ivan Parvev (eds.), Der Donauraum als Zivilisationsbrücke. Österreich und der Balkan. Perspektiven aus der Literatur- und Geschichtswissenschaft. 2019
    • Social Networking “En passant”. The Habsburg Great Embassy of Count Damian Hugo von Virmont to Constantinople 1719–1720, in: In: Maria Baramova, Grigor Boykov, Ivan Parvev (eds.): Social Networking in South-Eastern Europe, 15th–19th Centuries, Berlin / Münster: LIT Verlag, 2019.
    • Хабсбургската търговия на Балканите в публичния дискурс, 1717-1740 г., Българите в Османската империя през ХIX в.: Понятия, структури, личности. Състав. и научна редакция Ваня Рачева, София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2017, с. 49-56,
    • Мария Баръмова, България и българите в немските енциклопедии от XVII-XVIII век, Послания на историята. Юбилеен сборник в чест на професор Мария Радева, издателство: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2016, стр. 205-212
    • Vom Waffenstillstand zu Pax Perpetua. Der Kaiserliche Frieden von Belgrad (1739) und seine Entfristung (1747), Österreich: Geschichte, Literatur, Geografie: ÖGL, 59 (2015), Heft 3, pp. 281-289
    • България и българите в немските енциклопедии от ХVIII в. В: Послание на историята. Юбилеен сборник в чест на професор Марийка Радева, София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2016, с. 205-212
    • Negotiating Borders: Habsburg–Ottoman Peace Treaties of the Seventeenth and Eighteenth Centuries. – In: Maria Baramova, Grigor Boykov, Ivan Parvev (eds.), Bordering Early Modern Europe, Wiesbaden: Harrassowitz Verlag, 2015, pp. 115-120.
    • Non-splendid Isolation: The Ottoman Empire and the Thirty Years’ War. – In: Olaf Asbach, Peter Schröder (eds.), The Ashgate Research Companion to the Thirty Years’ War, London: Ashgate, 2014, pp. 115-126;
    • Преводът като израз на могъщество. Хабсбургско-османските отношения и техните “транслационни схеми”, ХVІ-ХVІІІ в. В: Йоанна Бенчева, Теодор Димитров (състав.), Realia Byzantino-Balcanica. In honorem annorum LX Christo Matanov = Сборник в чест на 60-годишнината на проф. Христо Матанов, София: Тангра ТанНакРа ИК, 2014, с. 553 – 563.
    • Земи и граници. Югоизтокът в европейската картография от Ранното ново време. – В: Иван Първев, Мария Баръмова (съст.), Двувековният път на едно понятие. Балканският полуостров (1808-2008). София: Университетско издателство, 2014, с. 27-36л
    • Der Frieden von Baden und seine Deutung am Goldenen Horn. Die Kaiserliche Diplomatie in Konstantinopel, 1713-1715. – In: Heinz Duchhardt, Martin Espenhorst (Hrg.), Utrecht – Rastatt – Baden 1713/1714. Translationsleistungen in Diplomatie und Medien, Göttingen: Vandenhoeck & Ruprecht, 2013, pp. 357–372;
    • Pax Belgradensis – Pax Perpetua? Deutungen und Missdeutungen in den deutschen Medien der 1740er Jahre. – In: Martin Espenhorst (Hrg.), Unwissen und Missverständnisse im Europäischen Friedensprozess, Göttingen: Vandenhoeck & Ruprecht, 2013, pp. 109–126;
    • Did the Danube exist in Habsburg Power Politics in Southeastern Europe before 1699? – In: Maria Baramova, Plamen Mitev, Ivan Parvev, Vania Racheva (Eds.). Power and Influence in Southeastern Europe, 16th-19th century, Berlin/ Münster: LiT, 2013, pp. 25–35;
    • “Die Übersetzung der Macht”. Die Profile der habsburgisch-osmanischen Translationen im 16.–18. Jahrhundert. – In: Heinz Duchhardt, Martin Espenhorst (Hrg.), Frieden übersetzen in der Vormoderne. Translationsleistungen in Diplomatie, Medien und Wissenschaft, Göttingen: Vandenhoeck & Ruprecht, 2012, pp. 197–205;
    • Nikolaus Ernst Kleemanns ‘Reisen von Wien über Belgrad bis Kilianova’ und die Neuentdeckung des Donauraums in der Habsburgermonarchie. – In: Harald Heppner, Eva Posch (Eds.), Encounters in Europe’s Southeast: The Habsburg Empire and the Orthodox World In the Eighteenth and Nineteenth Centuries, Bochum: Winkler Verlag, 2012, pp. 65–75;
    • Балканите като геополитическа реалност в Цедлеровия универсален лексикон. – В: Исторически личности и идеи. Сборник в чест на 60-годишния юбилей на проф. Искра Баева, София: Университетско издателство, 2011, с. 220-226;
    • Seen through Zedler’s Eyes: The 18th-Century Habsburg-Ottoman Conflict and the Early Modern Encyclopaedic Knowledge. – In: Plamen Mitev, Ivan Parvev, Maria Baramova, Vania Racheva (Eds.). Empires and Peninsulas. Southeastern Europe between Karlowitz and the Peace of Adrianople, 1699-1829, Berlin/ Münster: LiT, 2010, pp. 95-106;
    • Border Theories in Early Modern Europe / Grenzvorstellungen im Europa der Frühen Neuzeit – In : Europäische Geschichte Online (EGO), hg. vom Institut für Europäische Geschichte (IEG), Mainz European History Online (EGO), published by the Institute of European History (IEG), Mainz Dec 03, 2010. URL: https://www.ieg-ego.eu/baramovam-2010-de URN:urn:nbn:de:0159-2010092151
    • „На границата на исляма“. Югоизточна Европа и Дунава през XV-XVI век. – Историческо бъдеще, 1-2, 2008-2009, 142-153;
    • Отсам и отвъд. Понятието граница в епохата на Ранното ново време. – В: История в преход. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. Драгомир Драганов. София: Университетско издателство, 2008, с. 99-108;
    • Изгубим ли Дунава, ще ни сполети беда“. Голямата европейска река в един антиосмански трактат от 1558 г. – В: Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев, София: Университетско издателство, 2006, с. 217-230;
    • „Die übrige Welt hieß dort Europa“. – In: Netzwerk Magazin, Juli 2005, https://www.toepfer-fvs.de/fileadmin/user_upload/Netzwerk_Magazin/Die_uebrige_Welt.pdf
    • Между вярата и политиката. – ГСУ, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, 93 (13), 2003: Международна научна конференция „Манастирската култура на Балканите“, София: Университетско издателство, 2005, с. 235-244;
    • Дунав и трите османски обсади на Белград през ХV-ХVІ в. – В: Изток-Запад. Историческа перспектива, София, 2003, с. 131-139;
    • Още веднъж по въпроса за съдържанието и смисъла на ктиторския надпис от Земенския манастир. – История, 1999, 4-5, 91-100.

Учебни дисциплини

Научно ръководство на докторанти

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар