Исторически факултет

Прием

Повече...

Исторически факултет

Ръководител катедра

Нова балканска история
Щ

доц. д-р Мария Баръмова

Катедра История на Византия и балканските народи
ORCID
Авторите
Academia.edu
ResearchGate
Google Scholar
Доц. д-р Мария Баръмова е преподавател по Нова балканска история. През 2003 – 2004 г. е Хердерова стипендиантка към Виенския университет, а през 2011 – 2012 г. изследовател към Лайбниц-Института за европейска история, Майнц. Специализирала е още в Мюнхен, Кьолн, Хамбург, Волфенбютел. Автор е на статии и съставител на сборници, свързани с историята на Югоизточна Европа в предмодерната епоха.

Ръководител

МП “Дигитална хуманитаристика” / MP “Digital Humanities”

Координатор

МП “Дипломация и разузнаване на Балканите”
Приемно време:

вторник 16.00-18.00 в каб. 25 А

Електронна поща:

baramova@uni-sofia.bg

Телефон:

(02) 9308/ 378

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
История на Югоизточна Европа, XV-XVIII век; Османска империя; Хабсбургска монархия; геополитика; военно дело; мирни договори; история на окръжаващото пространство
  • Биографични данни
    • Родена в гр. София
    • 1995 г. – средно образование в 32 СОУ „Св. Кл. Охридски“, София
    • юли 2000 г. – магистър по история в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“
    • 2003-2006 редовна докторантка към катедра „История на Византия и балканските народи“ в ИФ на СУ „Св. Кл. Охридски“. Тема на дисертацията: „Дунав в европейско-османските отношения (1396-1566). Геополитически, стратегически и военни аспекти“
    • 2002-2003 / 2005-2006 – хоноруван асистент по Нова и най-нова балканска история към Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград
    • 2008 – 2019 г. – асистент / главен асистент по Нова балканска история в Катедрата по история на Византия и балканските народи към Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, София.
    • 2011-декември 2012 г. – научен сътрудник към Лайбниц-института за европейска история, гр. Майнц (ФРГермания) – проект: “Übersetzungsleistungen von Diplomatie und Medien im vormodernen Friedensprozess. Europa 1450-1789”
    • от 2019 г. – доцент по Нова балканска история в Катедрата по история на Византия и балканските народи към Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, София.
  • Специализации
    • Република Австрия: Хердерова стипендиантка на фондация „Алфред Тьопфер“ (Хамбург) към Виенския университет (2003-2004); 6 месечна специализация към Института за австрийски изследвания към Виенския университет с подкрепата на Австрийската служба за академичен обмен – ÖAD (2004)
    • ФРГермания: Стипендиантка на фондация „Д-р Гюнтер Финдел“ към Herzog-August Bibliothek, Волфенбютел (2005); стипендиантка на фондация „Клаус фон Коце“ към Кьолнския университет (2005); стипендиантка на Института за европейска история, Майнц (2006-2007)
  • Членство в научни организации
  • Членство в редколегии
    • Член на редколегията на Годишника на Софийския университет – Исторически факултет
    • Член на международната редколегия на научното списание “Cihannuma” – Izmir Kâtip Çelebi University
  • Административни длъжности
    • 2023 г. – Ръководител на катедра “История на Византия и балканските народи”
    • 2020 г. – Ръководител на Университетския център за управление на качеството към СУ “Св. Климент Охридски”
    • Председател на Комисията по атестирането на Историческия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (от ноември 2019 г.)
    • Председател на факултетната комисия по подбор и управление на Националната програма за млади учени и постдокторанти (от декември 2019 г.):
    • Член на Комисията по качеството на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2015 – 2019 г.)
    • Член на комисията към Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, отговаряща за НАЦИД (от март 2019 г.)
    • Оторизиран представител на Историческия факултет за поддръжката на Регистъра за академичния състав и Регистъра за научната дейност на Република България (НАЦИД) (от май 2018 г.)
    • Член на факултетната комисия по подбор и управление на Националната програма за млади учени и постдокторанти (2018 – 2019 г.): разработени критерии за подбор и отчитане на работата на младите учени и постдокторанти към ИФ.
    • Член на комисията по изготвяне на акредитационния доклад-самооценка по професионално направление 2.2. „История и археология“ (ноември 2017 – ноември 2018 г.)
    • Член на Издателския съвет на Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (от октомври 2008 г.)
  • Научни проекти
    • Мария Баръмова, Applications for History And Language към SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer), финансиран от Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации, Ръководител, , Номер на договора:BG-RRP-2.004.-0008
    • Мария Баръмова, Ранното ново време на Балканите и в Централна Европа – източници, методи, концепции/ The Early Modern Period in the Balkans and Central Europe – sources, methods and concepts , Ръководител, , Номер на договора:80-10-58/ 10.05.2022
    • Мария Баръмова, Българската историческа балканистика в международния научен контекст , Член,
    • Мария Баръмова, Transform4Europe – T4E: The European University for Knowledge Entrepreneurs – T4E, Член, , Номер на договора:101004048
    • Мария Баръмова, Студентски практики – Фаза II по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, Член, , Номер на договора:BG05M2OP001-2.013-0001
    • Мария Баръмова, Islamic Legacy: Narratives East, West, South, North of the Mediterranean (1350-1750), Член, COST, Номер на договора:CA18129
    • Мария Баръмова, Австрия и Балканите. Перспективи от литературознанието и историческата наука, Член,
    • Мария Баръмова, Българската историческа балканистика в международния научен контекст, Член, Фонд “Научни изследвания” към СУ “Св. Климент Охридски”
    • Мария Баръмова, Жените, науката и Факултета (опит за ретроспективен анализ на ролята на жените-преподаватели в живота и дейностите на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“), Ръководител, Фонд “Научни изследвания” към СУ “Св. Климент Охридски”
    • Мария Баръмова, Изграждане и развитие на ЦВП „Наследство БГ“, Член, Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж”, Номер на договора:BG05M2OP001-1.001-0001
    • Мария Баръмова, Мрежи и механизми на влияние в регионалната икономика. Балканска и европейска контекстуализация на архивното наследство на братя Евлоги и Христо Георгиеви, Член, МОН ФНИ, Номер на договора:КН-06 ОПР 05/02 от 17.12.2018)
    • Мария Баръмова, Българската историческа балканистика в международния научен контекст, Член, Фонд “Научни изследвания” към СУ “Св. Климент Охридски”
    • Мария Баръмова, Armistice vs. Pax Perpetua: Habsburg-Ottoman Peace Treaties and their Interpretation, 16th-18th Century, Ръководител, Center for Advanced Studies-Sofia
    • Мария Баръмова, Студентски практики – Фаза I, Член, , Номер на договора:BG05M2OP001-2.002-0001
    • Мария Баръмова, Съвременни тенденции в българската историческа балканистика, Член, , Номер на договора:71/12.04.2016
    • Мария Баръмова, Съдбата на вакъфските имоти в България, Член, Фонд “Научни изследвания”, Номер на договора:ФН10/14 от 17.12.2016
    • Мария Баръмова, Историко-георграфска информационна система на Югоизточна Европа: фаза Тракия, Член, МОН – ФОНД “НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ”, Номер на договора:ДУНК01-1/22.12.2009 г.
    • Мария Баръмова, Frieden und Friedensprozess. Die europalsch-osmanischen Friedensvertage in der deutschen Presse des 18. Jhs., Ръководител, DAAD / Софийски университет “Св. Климент Охридски”
    • Мария Баръмова, За подобряване на достъпа до образование и обучение на студенти в магистърските програми на Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” чрез развитие на електронни форми на дистанционно обучение, Член, Оперативна програма на ЕС „Развитие на човешките ресурси” , Номер на договора:BG051PO001-4.3.04-0038
    • Мария Баръмова, Социални измерения на окръжаващото пространство в Югоизточна Европа, XVI-XIX в., Ръководител, Фонд “Научни изследвания” към СУ “Св. Климент Охридски”
    • Мария Баръмова, ”Изграждане на Изследователски семинар ХVІІІ в. (Историческа секция)” , Член, Софийски университет “Св. Климент Охридски”
    • Мария Баръмова, Verbundprojekt (Leibniz-IEG, Mainz, Institut für Europäische Kulturgeschichte Augsburg, Staatsgalerie Stuttgart) “Übersetzungsleistungen von Diplomatie und Medien im vormodernen Friedensprozess. Europa 1450-1789” , Член, Bundesministerium für Bildung und Forschung, BRDeutschland
    • Мария Баръмова, Университетски хуманитарен комплекс “Алма Матер”, Член, Фонд за научни изследвания към Министерството на образованието младежта и науката на Р. България, Номер на договора:ДУНК01-1/22.12.2009 г.
    • Мария Баръмова, Collegium Historicum – Програма за повишаване на научния капацитет на докторанти, пост – докторанти и млади учени в Историческия факултет на Софийския университет, Член, Оперативна програма на ЕС „Развитие на човешките ресурси” – Европейски социален фонд, Номер на договора:ДРНФ02/14 от 15.12.2009
    • Мария Баръмова, SUDigital дигитални ресурси за проучване, опазване и популяризиране на българското културно-историческо наследство, Член, МОН – ФОНД “НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ”, Номер на договора:Д002-142/15.12.2008
    • Мария Баръмова, TEMPUS JoinSEE “Example of Excellence for Joint (Degree) Programme Development in South Eastern Europe, Член, ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ – ПРОГРАМА TEMPUS
    • Мария Баръмова, Институт за докторантски и постдокторантски изследвания „Диалог Европа”, Член, Фонд за научни изследвания към Министерството на образованието младежта и науката на Р. България, Номер на договора:Д002-141/15.12.2008
    • Мария Баръмова, Подобряване на капацитета на Дигитализационния център към СУ „Св. Климент Охридски”, Член, Фонд за научни изследвания към Министерството на образованието младежта и науката на Р. България
    • Мария Баръмова, Проект за изработка на уеб сайт на специалността „Минало и съвремие на Югоизточна Европа”, Член, Научен фонд “Изследвания” към СУ “Св. Климент Охридски”
  • Участие в конференции
    • Присъствие, Мария Баръмова, Frontier Societies
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Frontier Societies
    • Пленарен доклад, Мария Баръмова, „Inszenierung” der Grenze. Habsburg-osmanische Raumabsonderung auf dem Balkan in der Frühen Neuzeit
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Frontier cultures
    • Присъствие, Мария Баръмова, STADT UND ZUKUNFT EUROPA UND SEIN SÜDOSTEN IM LANGEN 18. JAHRHUNDERT
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Иван Първев, Ваня Рачева, Културно-историческото наследство на гр. Видин ХV-ХIХ в. (Визуализационни възможности пред регионалния и трансграничния туризъм)
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Conceptions of the Turks in Europe
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Иван Първев, Ваня Рачева, Анализ и дигитална визуализация на историческото наследство на Северозападна България, ХIV-ХIХ в. (фаза „Видин“)
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, „1683. A New History“
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Стелиян Димитров, Integrated geoinformation approach to study of complex urban cultural heritage landscapes
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, The Balkans in the Plans for European Peace and Unity of the Eighteenth Century: The Notion of Enlightenment
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Die Donau als Schicksalsstrom der Habsburger Monarchie? Der große Fluss in der österreichischen Außenpolitik, 16.-18. Jahrhundert
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, GIS-Visualisierung der habsburgisch-osmanischen Grenze von Passarowitz. Historisch-geograpische Faktoren und Umweltaspekte
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Die Donau in der österreichischen Geostrategie der Frühen Neuzeit
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Stones, Monks and Maps: DH Research at the University of Sofia and Its Development of MA Curriculum
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Joining DARIAH: Challenges and Opportunities
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Димитър Илиев, Григор Бойков, Historical GIS of South-Eastern Europe
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Historical GIS of South-Eastern Europe
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, „Изгубени в превода” Хабсбургско-османските мирни договори и тяхната интерпретация, ХVI – XVIII в.
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Новини от Ориента: Сан Стефанският мир в австро-унгарската преса
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Димитър Биров, Добромир Добрев, Digital Humanities Research Group at the University of Sofia „St. Kliment Ohridski”
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Armistice vs. Pax Perpetua: Habsburg-Ottoman Peace Treaties and their Interpretation, 16th-18th Century
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Austria Est Imperare Omni Danubio: Habsburg Trade in the Lower Danube as a public discourse, 1718–1740
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, The Danube as “River of Destiny” in the late Early Modern Balkans
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, България в немските енциклопедии от XVII–XVIII в.
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Negotiating Borders: Habsburg–Ottoman Peace Treaties of the Seventeenth and Eighteenth Centuries
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Der Belgrader Frieden als „Pax perpetua“. Deutungen und Missdeutungen in den deutschen Medien der 1740er Jahre
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Social Networking “En passant”. The Habsburg Great Embassy of Count Damian Hugo von Virmont to Constantinople 1719–1720
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Der Frieden von Baden und seine Deutung am Goldenen Horn. Die Kaiserliche Diplomatie in Konstantinopel, 1713-1715
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Балканите като геополитическа реалност в Цедлеровия универсален лексикон
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Тодор Попнеделев, Добромир Добрев, SUDigital – academic challenges and development of digitalisation in Bulgaria
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Nikolaus Ernst Kleemanns „Reisen von Wien über Belgrad bis Kilianova“ und die Neuentdeckung des Donauraums in der Habsburgermonarchie
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Lexikon und Raum: Südosteuropa als geopolitische Entität in den en- zyklopädischen Nachschlagwerken des 18 Jahrhunderts
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Did the Danube exist in Habsburg Power Politics in Southeastern Europe before 1699?
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Югоизтокът в енциклопедичен контекст. „Балканите“ като тема в немските лексикони от ХVІІІ в.
    • Секционен доклад, Мария Баръмова, Земи и граници Югоизтокът в европейската картография от епохата на Ранното ново време
  • Избрани публикации

    Книга

    • Maria Baramova, Grigor Boykov, Ivan Parvev, Bordering Early Modern Europe, ISBN:978-3-447-10402-9, Harrassowitz Verlag, Wiesbaden, Рецензирано, International Maria Baramova, Grigor Boykov, Ivan Parvev, Bordering Early Modern Europe, ISBN:978-3-447-10402-9, Harrassowitz Verlag, Wiesbaden, Рецензирано, International
    • Иван Първев, Мария Баръмова, Двувековният път на едно понятие. ”Балканският полуостров” (1808-2008), ISBN:978-954-07-3290-9, Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, София
    • Мария Баръмова, Европа, Дунав и османците (1396 – 1541), ISBN:978-954-07-3815-4, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, Рецензирано, в сътрудничество с чуждестранни учени
    • Maria Baramova, Plamen Mitev, Ivan Parvev, Vania Racheva, Power and Influence in South-Eastern Europe, 16th-19th century, ISBN:978-3-643-90331-0, LiT Verlag, Münster-Berlin, Рецензирано, International
    • Мария Баръмова, Борис Стоянов, Collegium Historicum, Т. 1, ISBN:978-954-617-115-3, Гутенберг, София
    • Plamen Mitev, Ivan Parvev, Maria Baramova, Vania Racheva, Empires and Peninsulas. Southeastern Europe between Karlowitz and the Peace of Adrianople, 1699-1829, ISBN:978-3-643-10611-7, LiT Verlag , Münster-Berlin, Рецензирано, International

    Монография

    • Мария Баръмова, Транслация на могъщество. Договарянето на мира между Хабсбургите и Високата порта, 1547 – 1747 г. , ISBN:978-954-07-4717-0, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, Рецензирано
    • Мария Баръмова, Европа, Дунав и османците (1396 – 1541), ISBN:978-954-07-3815-4, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, Рецензирано, в сътрудничество с чуждестранни учени

    Статия в научно списание

    • Maria Baramova, Vom Waffenstillstand zu Pax Perpetua. Der Kaiserliche Frieden von Belgrad (1739) und seine Entfristung (1747), Österreich: Geschichte, Literatur, Geografie: ÖGL, том:59, брой:3, 2015, стр.:281-290, ISSN (print): 0029-8743, Ref, в сътрудничество с чуждестранни учени
    • М. Баръмова, „На границата на исляма“. Югоизточна Европа и Дунав през XV – XVI век, Историческо бъдеще, брой:1-2, 2009, стр.:142-153, ISSN (print):1311-0144

    Статия в поредица

    • Maria Baramova, Non-splendid Isolation: The Ottoman Empire and the Thirty Years’ War, The Ashgate Research Companion , том:The Ashgate Research Companion to the Thirty Years’ War, редактор/и:Olaf Asbach, Peter Schröder, издателство:Ashgate, 2014, стр.:115-126, ISBN:978-1409406297, Ref, Web of Science
    • Maria Baramova, Did the Danube exist in Habsburg Power Politics in Southeastern Europe before 1699? , Maria Baramova, Plamen Mitev, Ivan Parvev, Vania Racheva (Eds.). Power and Influence in Southeastern Europe, 16th-19th century, издателство:LiT Verlag Berlin: Münster: Zürich, 2013, стр.:25-35, ISBN: 978-3643903310, Ref
    • Maria Baramova, “Die Übersetzung der Macht”. Die Profile der habsburgisch-osmanischen Translationen im 16.–18. Jahrhundert, Frieden übersetzen in der Vormoderne. Translationsleistungen in Diplomatie, Medien und Wissenschaft, редактор/и:Martin Espenhorst, Heinz Duchhardt (Hg.), издателство:Vandenhoeck & Ruprecht : Göttingen, 2012, стр.:197-205, ISBN:978-3-525-10114-8, Ref
    • Mariya Baramova, Nikolaus Ernst Kleemanns ‘Reisen von Wien über Belgrad bis Kilianova’ und die Neuentdeckung des Donauraums in der Habsburgermonarchie, Encounters in Europe’s Southeast: The Habsburg Empire and the Orthodox World In the Eighteenth and Nineteenth Centuries, редактор/и:Harald Heppner, Eva Posch (Hg.), издателство:Winkler Verlag: Bochum, 2012, стр.:65-75, ISBN:978-3-89911-190-3, Ref
    • M. Baramova, Border Theories in Early Modern Europe / Grenzvorstellungen im Europa der Frühen Neuzeit , Europäische Geschichte Online (EGO), hg. vom Institut für Europäische Geschichte (IEG), Mainz European History Online (EGO), published by the Institute of European History (IEG), 2010, ISSN (online): 2192-7405, Ref
    • Maria Baramova, Seen trough Zedler’s Eyes: The 18th-Century Habsburg-Ottoman Conflict and the Early Modern Encyclopaedic Knowledge. , Empires and Peninsulas. Southeastern Europe between Karlowitz and the Peace of Adrianople, 1699-1829, редактор/и:Plamen Mitev, Ivan Parvev, Maria Baramova, Vania Racheva (Eds.), издателство:LiT Verlag Berlin: Münster: Zürich, 2010, стр.:95-106, ISBN: 978-3-643-10611-7, Ref

    Статия в сборник (на конференция и др.)

    • Maria Baramova, Geoeconomics vs. Geopolitics. The Lower Danube in the Visions of Friedrich List (1789–1846), Regional Networks in Context Economy and Trade in the Lower Danube Balkans of the 19th Century., editor/s:Maria Baramova, Plamen Mitev, Ivan Parvev , Publisher:LiT Verlag, 2023, pages:43-53, ISBN:978-3-643-91439-2 
    • Maria Baramova, Ivan Parvev, Plamen Mitev, Ivaylo Naydenov, Regional Networks in Context: Introduction, Regional Networks in Context Economy and Trade in the Lower Danube Balkans of the 19th Century., editor/s:Maria Baramova, Plamen Mitev, Ivan Parvev , Publisher:LiT Verlag, 2023, pages:9-19, ISBN:978-3-643-91439-2
    • Maria Baramova, Social Networking “En passant”. The Habsburg Great Embassy of Count Damian Hugo von Virmont to Constantinople 1719–1720, Social Networking in South-Eastern Europe, редактор/и:LiT Verlag, издателство:Berlin, 2021, ISBN:978-3-643-90866-7
    • Maria Baramova, Die Donau als Schicksalsstrom der Habsburger Monarchie? Der große Fluss in der öster-reichischen Außenpolitik, 16.-18. Jahrhundert, Der Donauraum als Zivilisationsbrücke. Österreich und der Balkan. Perspektiven aus der Literatur- und Geschichtswissenschaft, editor/s:Maria Endreva, Alexandra Preitschopf, Maria Baramova, Ivan Parvev , Publisher:Königshausen & Neumann, 2020, ISBN: 978-3-8260-6838-6, International
    • Мария Баръмова, Хабсбургската търговия на Балканите в публичния дискурс, 1717-1740 г., Българите в Османската империя през ХIX в.: Понятия, структури, личности, редактор/и:Ваня Рачева, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2017, стр.:49-56, ISSN (print): 978-954-07-4352-3
    • Мария Баръмова, България и българите в немските енциклопедии от XVII-XVIII век, Послания на историята. Юбилеен сборник в чест на професор Мария Радева, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2016, стр.:205-212, ISBN: 978-954-07-4074-4
    • Maria Baramova, Negotiating Borders: Habsburg–Ottoman Peace. Treaties of the Seventeenth and Eighteenth Centuries, Bordering Early Modern Europe, редактор/и:Maria Baramova, Grigor Boykov, Ivan Parvev, издателство:Harrassowitz Verlag: Wiesbaden, 2015, стр.:115-120, ISBN:978-3-447-10402-9, Ref
    • Мария Баръмова, Земи и граници. Югоизтокът в европейската картография от Ранното ново време, Двувековният път на едно понятие “Балкански полуостров” (1808-2008), редактор/и:Иван Първев, Мария Баръмова, издателство:Университетско издателство, 2014, стр.:26-36, ISBN:978-954-07-3290-9
    • Мария Баръмова, Преводът като израз на могъщество. Хабсбургско-османските отношения и техните “транслационни схеми”, ХVІ-ХVІІІ в. , Realia Byzantino-Balcanica. In honorem annorum LX Christo Matanov = Сборник в чест на 60-годишнината на проф. Христо Матанов, редактор/и:Йоанна Бенчева, Теодор Димитров, издателство:Тангра ТанНакРа ИК, 2014, стр.:553-563, ISBN:978-954-378-118-8
    • Maria Baramova, Der Frieden von Baden und seine Deutung am Goldenen Horn. Die Kaiserliche Diplomatie in Konstantinopel, 1713-1715, Utrecht – Rastatt – Baden 1713/1714. Translationsleistungen in Diplomatie und Medien, редактор/и:Heinz Duchhardt, Martin Espenhorst, издателство:Vandenhoeck & Ruprecht : Göttingen, 2013, стр.:357-372, ISBN:9783525101254, Ref
    • Maria Baramova, Pax Belgradensis – Pax Perpetua? Deutungen und Missdeutungen in den deutschen Medien der 1740er Jahre, Unwissen und Missverständnisse im Europäischen Friedensprozess, редактор/и:Martin Espenhorst, издателство:Vandenhoeck & Ruprecht : Göttingen, 2013, стр.:109-126, ISBN:978-3525101278, Ref
    • Мария Баръмова, Балканите като геополитическа реалност в Цедлеровия универсален лексикон, Исторически личности и идеи. Сборник в чест на 60-годишния юбилей на проф. Искра Баева, издателство:Университетско издателство, 2011, стр.:220-226, ISBN:978-954-07-3270-1
    • Мария Баръмова, Отсам и отвъд. Понятието граница в епохата на Ранното ново време, История в преход. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. Драгомир Драгонов. Университетско издателство, издателство:Университетско издателство, 2008, стр.:99-108, ISBN:978-954-07-2771-4
    • Мария Баръмова, „Изгубим ли Дунава, ще ни сполети беда“. Голямата европейска река в един антиосмански трактат от 1558 г. , Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев, редактор/и:Милияна Каймакамова, издателство:Университетско издателство, 2006, стр.:217-230, ISBN: 978-954-07-2435-5
    • Мария Баръмова, Дунав и трите османски обсади на Белград през ХV-XVI в., Изток-Запад: Историческа перспектива , редактор/и:Тамара Стоилова, 2003, ISBN:954-9536-87-4

Учебни дисциплини

Научно ръководство на докторанти

докт. Доника Цановска – Шнеевайс

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Повече...

Исторически факултет

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар