Специалност

"Етнология и културна антропология"

Софийски университет | Исторически факултет

Лице за контакт

За специалността

Бакалавърската програма на специалност Етнология и културна антропология е първата, основополагаща степен в изучаването на тези дисциплини, които отдавна са утвърдени в света на науката. Българската традиция в тяхното преподаване е трайно свързана с историческия подход при изследване на културата, което намира отражение в разширяване познанието на студентите с необходимите исторически дисциплини. Обучаемите в специалността придобиват основни теоретични знания за различни измерения на културата, като резултат от всеобхватна и целенасочена човешка дейност, предопределена от връзката човек – общество ‒ природа. Запознават се със структурата на различни общества по света, сложните механизми на техните вътрешни и външни социални взаимоотношения, създадените от тях социални институции, процесите, които са свързани с етногенезиса, историята, мобилността и миграцията на общностите, както и с разнобразните етнически и религиозни прояви в живота и културата на отделни общности и цели народи. Допирът с разнообразието от преподавани теми и използвани научни изследователски методи позволява на студентите в специалността да се ориентират в такива сложни проблеми като етническа, религиозна и културна идентичност, въпроси свързани със светоглед, устройство на света и митология, идеи за божествено и демонично, добро и лошо, красиво и грозно, в представите на различни общности по света. Набавянето и добиването на храна, организацията на различни трудови дейности, чрез което това се постига, оръдията на труда, инструментите, съоръженията и целият спектър от натрупано технологично познание са на вниманието на обучаемите, за да могат да разберат сложността на процесите по разпределение, обмен и търговия с блага и услуги, които се осъществяват в примитивните, прединдустриалните и индустриалните общества. Трудовата и социалната дейност на човешките общности винаги е съпътствана и направлявана от невероятното разнообразие на ритуализирани действия, които са част от живота на общностите под формата на ритуали, обреди, обичаи и празници. Тяхното гласово измерение се представя чрез словесния, песенния, музикалния и танцовия фолклор на различни общности. Запознаването с тези необятни сфери на културата и тяхното изучаване е една от най-впечатляващиите страни от обучението на студентите в специалността. След натрупване на известно начално знание на обучаемите се предоставя възможност сами да изпитат изследователската тръпка на откриватели, като участват в три терени проучвания, което изгражда и утвърждава техния опит в пряко събиране на етноложка информация. Целият този изключително широк спектър от познание се излага с натрупване пред обучаемите, в основата на който стои културата на общностите в България, като едновременно се проследяват културите на Балканския полуостров и Европа, за да се отправи поглед към културата на отделни общности по света. В резултат на това многостранно обучение завършилите бакалавърска степен в специалността придобиват основни, специализирани етноложки и антроположки познания относно всички сфери от живота на човека и тези на различните човешки общности по света.

Получената професионална подготовка в специалност Етнология и културна антропология е свързана с нейната научна и образователна  насоченост. Завършилите специалността придобиват необходимата научно-теоретична и практико-приложна подготовка за бакалавър по етнология, разширена със задълбочено специализирано познание по история. Това им позволява да преминат в следващата  образователно-квалификационна степен на обучение ‒ магистърска, както и да намират професионална реализация  в  различни  области на стопанския и обществен живот в страната и чужбина. При желание, студентите от бакалавърската степен  на обучение, имат възможност да  придобият педагогическа правоспособност като „учител  по  история”.

Прием

Желаещите да запишат специалността студенти участват в класирането с оценката от дипломата за средно образование по история и с оценката от матурата или от състезателен кандидат-студентски изпит по История на България. Обучението е четиригодишно (осем семестъра) и завършва с писмен държавен изпит и диплом за бакалавър по Етнология. Завършилите бакалавърската степен на специалността Етнология имат възможност да продължат висшето си образование в магистърска степен.

Професионална реализация

Студентите, завършили специалност Етнология, придобиват умения да прилагат усвоените познания като: изследват културата на етнически и религиозни общности в страната, на Балканите, в Европа и по света; изследват, опазват и съхраняват материалното и нематериалното културно и историческо наследство; решават проблеми, свързани с междуетнически и междурелигиозни отношения; осъществяват професионална дейност в сферата на медиите, музейното дело, културния туризъм и рекламата; осъществяват специализирани дейности в институции, които проучват обществени нагласи, съвременни социални, етнически и демографски проблеми; осъществяват консултантска дейност по въпроси, свързани с дискриминация, сегрегация, регионализация, трансгранична миграция, глобализация; прилагат експертни познания в сферата на държавната и общинската администрация; практикуват дейности свързани с планиране на местна културна политика, развитие на образование и туризъм; осъществяват консултантска и експертна дейност в организации от неправителствения сектор; осъществяват образователно-педагогическа дейност в основни и средни образователни учебни заведения.

Възможностите за професионална и трудова реализация на придобилите образователно-квалификационна степен „бакалавър по  етнология” са в широкия спектър от дейност в стопанския и обществен живот на страната и чужбина.  Тази висока професионална  квалификация позволява на завършилите да търсят своята реализация в различни сфери на научна, социална, образователна, консултантска и стопанска дейност в държавния, общинския и неправителствен сектор, като: проучватели и сътрудници към научни институти за културата; експерти и уредници в музеи; експерти и консултанти в държавната и общинската администрация по въпроси на културата, опазване и съхраняване на материалното и нематериалното културно и историческо наследство, образованието, междуетническите, междурелигиозните и междукултурните отношения; квалифицирани педагогически специалисти по история, етнология, антропология и науки за човека и обществото в основни и средни учебни завадения; социални посредници при работа в чужда етническа и религиозна среда към специализирани подразделения на МВР, ДАНС и Агенцията за българите в чужбина; консултанти и специалисти по международни отношения, в областта на туризма и рекламата; репортери, кореспонденти и редактори в печатни и електронни медии; консултанти по професионално и кариерно ориентиране и развитие; анализатори и консултанти по бизнес дейности в културната и социалната сфера; специалисти, консултанти и анализатори в дейности на неправителствения сектор.

Фейсбук

Харесайте нашата страница във Фейсбук!

Календар

Календар

Често задавани въпроси

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Loader
Loading...

EAD Logo
Taking too long?

Reload Reload document

|

Open Open in new tab

Изтегляне [1.02 MB]