Код на дисциплината: З030
ICTS: 4
З

Етнология на етноконфесионалните общности

СеместърСедмична заетост
2+2 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
1203030

Преподавател

Форма на изпит

Курсът завършва с устен изпит.
  • Анотация

    Курсът има за цел да представи историко-теоритичните аспекти на етнокултурната проблематика и терминология, както и бита, културата и историята на основните етнически и етноконфесионални общности в българските земи. Отделено е място на различните стереотипни представи за “другия”, на връзките на съвместимост и несъвместимост при взаимоотношенията между различните групи.  Част от лекциите са посветени на мястото на етническата проблематика в националната политика на българската държава в исторически план и в съвременността, и на ролята на държавните институции за интегрирането и запазването на културната самобитност на малцинствата.

  • Препоръчителна литература

    Аспекти на етнокултурната ситуация в България. С., 1992.

    Аспекти на етнокултурната ситуация в България. Преработено и допълнено издание. С., 1994.

    Аспекти на етнокултурната ситуация в България. Осем години по-късно. С., 2000.

    Българските алиани. Сб. С., 1991.

    Бюксеншутц, У. Малцинствената политика в България. Политиката на БКП към евреи, роми, помаци и турци 1944 – 1989. С., 2000.

    Връзки на съвместимост и несъвместимост между християни и мюсюлмани в България. С., 1995.

    Вакарелски, Хр. Старинни елементи в бита и културата на родопските българи мохамедани. С., 1965.

    Граматикова, Н. Неортодоксалният ислям в българските земи. Минало и съвременност. С., 2011.

    Грекова, М., А. Кирилова, Н. Гологанова. Как циганите присъстват в света на българина – Социологически проблеми, 1996, кн. 2.

    Грекова, М. Малцинство: социално конструиране и преживяване. С., 2001.

    Грекова, М и колектив. Ромите в София: от изолация към интеграция? С., 2008.

    Груев, М., А. Кальонски. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. С., 2008.

    Еролова, Й. Добруджа. Граници и идентичности. С., 2010.

    Eролова, Й., Славкова, М. Етничност, религия и миграции на циганите в България. С., 2013

    Етническата картина в България. Проучвания 1992 г. С., 1993.

    Етническият конфликт в България – 1989 г. С., 1992.

    Иванова, Е., В. Кръстев. По дългия път…Живот с другите. История, етносоциална структура, бит и култура на циганите от старазагорски регион. Стара Загора. 2006.

    Избор. Политика, философия, етнология. Другият етнос. Пролет-лято 97.

    Иванова, Е. Ислямизирани Балкани. Динамика на разказите. С., 2014.

    Иванова, Е. Отхвърляните „приобщени“ или процеса наречен „възродителен“ 1912-1989 г. С., 2002

    Карамихова, М. Брачна снимка от Кърджали. С., 1999.

    Карамихова, М. съст. Четива за историята и културата на Балканите. С., 2010.

    Карахасан-Чънар, И. Етническите малцинства в България. С., 2005.

    Кръстева, А. Съст. Общности и идентичности. Сб. С., 1998.

    Кръстева, А. Съст. Общности и идентичности в България. Сб. С., 1998.

    Кюркчиева, И. Светът на българите мюсюлмани от Тетевенско. Преход към модерност. С., 2004.

    Лиежоа, Ж. Роми, цигани, чергари. С., б.г.

    Маева, М. Българските турци-преселници в република Турция /Култура и идентичност/. С., 2006.

    Марушиякова, Е., В. Попов. Циганите в България. 1993.

    Марушиакова, Е., В. Попов. Studii Romani. Избрано. Том VII. С., 2007.

    Марушиакова, Е., В. Попов. Цигани в Източна Европа. С., 2012.

    Между адаптацията и носталгията. Българските турци в Турция. С., 1998.

    Мепджанова, И. Мюсюлманските общности на Балканите. Посткомунистически трансформации. С., 2016

    Минков, М. Миграция на населението. С, 1972.

    Михайлова, М. Етнографски проучвания на Източните Родопи. Кърджали, 1996.

    Мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания. Том 2. IMIR, С., 1998

    Николчовска, М. Традиционна народна култура. – В: Момчилград. С., 1996.

    Образованието на ромската общност в измеренията на мултикултурализма. Сб. С., 2003.

    Обретенова, Е. Алианството в България. С., 1989.

    Пампоров, А. Ромското всекидневие в България. С., 2006.

    Славкова, М. Циганите евангелисти в България. С., 2008.

    Стоянова, Пл. Циганите в годините на социализма. Политики на българската държава към циганското малцинство (1944 – 1989). С., 2017

    Стоянов, В. Турското население в България между полюсите на етническата политика. С., 1998.

    Съботинова, Д. На една земя, под едно небе. Празници и обичаи на българи, арменци, руси старообретци, турци и цигани (рома). Варна, 2009.

    Тилкиджиев, Н. и колектив. Успелите роми. С., 2011.

    Томова , И. Циганите през преходния период. С., 1995

    Трябва ли да се страхуваме от нашите съседи. Учебно помагало. С., 2004.

    Фотев, Г. Другият етнос. С., 1994.

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар