Исторически факултет

Магистърска програма

"Възраждане и памет"

Софийски университет | Исторически факултет

Ръководител програма

Лице за контакт

За програмата

Магистърската програма “Възраждане и памет” предлага обучение върху механизмите, изграждащи представата ни за епохата на Българското възраждане през XVIII и XIX век и формиращи паметта за събития, процеси, личности. Към този основополагащ за националната ни история период са предложени нови академични подходи. Акцентът е поставен върху практическото усвояване на професионалната работа с домашно и чуждо документално наследство, както и върху критично осмисляне на натрупаното познание. Специално внимание в обучението на студентите се отделя на работата с дигитални бази данни, каталогизиране, обработка и осмисляне на информация, както и върху формиране на трайни умения за писмено формулиране, научно мотивиране и защита на историческа теза по даден проблем от периода.

Прием

В магистърската програма се приемат студенти, които са завършили бакалавърска степен с минимален общ успех от дипломата „добър“. Изпитът се осъществява чрез тематично събеседване с комисия, предложена от катедра “История на България”. Кандидатите се класират въз основа на получените от комисията оценки и в съответствие с факултетната система за прием. Учебният план за придобиване на образователна-квалификационна степен магистър по история: Възраждане и памет е разработен съобразно с Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационни степени “бакалавър”, “магистър” и ” специалист”, Наредба №21 от 30.09.2004 г. за прилагане на системата за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища на МОН. Той включва обучение в рамките на два семестъра на бакалаври, които са завършили исторически дисциплини, а за неспециалистите от други специалности се предлагат още две дисциплини: „История на Българското възраждане“ и „Наченки на стопанската модернизация по българските земи през 18 – 19 в.“

Професионална реализация

Завършилите МП “Възраждане и памет” придобиват професионална квалификация историк (Възраждане и памет) и със своята научноизследователска и педагогическа квалификация (ако вече имат придобита педагогическа правоспособност) могат да се реализират в научноизследователски институти и университети; в сферата на средното и гимназиално образование; в държавните и културни институции, свързани със съхраняването и популяризирането на националната памет (музеи, архиви, библиотеки, фондации, неправителствени организации и др.); както и в медиите; в професии с кодове по НКПД историк 2633 (6002), ръководител на отдел в музей 1349 (7015), 2621 (7001) главен уредник в музей,  6008 завеждащ филиал, 6010 куратор, 6005, 6004 уредник в музей, 2621, 6007 архивист и др.

Информация

  • Теми за събеседване
    1. Просветно дело през Възраждането (основни етапи, просветни центрове и дейци).
    2. Възрожденска култура (литература, изкуства, архитектура – нови явления и тенденции; по-ярки творци и произведения).
    3. Църква и църковен въпрос през Възраждането (основни етапи на църковното движение, дейци, идейни течения, чужди пропаганди).
  • Препоръчителна литература

    Гандев, Хр. Проблеми на Българското възраждане. С., 1976.

    Генчев, Н. Научни трудове. Т. 1 и 2, С., 2003.

    Димитров, А. Училището, прогресът и националната революция. Българското училище през Възраждането. С., 1987.

    История на България. Изд. на БАН, Т. 5 и 6, С., 1985, 1987.

    Маркова, З. Българското църковно-национално движение до Кримската война. С., 1973.

    Маркова, З. Българската екзархия 1870-1872. С., 1988.

  • Професионални компетенции

    Студентите, които завършат успешно двусеместриалния курс на магистърската програма „Възраждане и памет”, получават фактологични знания в областта на процесите и събитията от българската възрожденска история от ХVIII – XIX век, както и за исторически формиралата се българска диаспора. Придобиват също така умения за издирване, за критичен анализ и съпоставка на източници и писмена обосновка на научна теза по проблематиката на курсовете. Те придобиват експертна квалификация, необходима им за професионална работа в сферата на българските и чужди институции за съхраняване на паметта и културно-историческото наследство, както и в сферата на институции, ангажирани с дипломация, сигурност и международни отношения.

  • Обучение

    В магистърската програма се приемат студенти, които са завършили бакалавърска степен с минимален общ успех от дипломата „добър“. Изпитът се осъществява чрез тематично събеседване с комисия, предложена от катедра “История на България”. Кандидатите се класират въз основа на получените от комисията оценки и в съответствие с факултетната система за прием. Учебният план за придобиване на образователна-квалификационна степен магистър по история: Възраждане и памет е разработен съобразно с Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационни степени “бакалавър”, “магистър” и ” специалист”, Наредба №21 от 30.09.2004 г. за прилагане на системата за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища на МОН. Той включва обучение в рамките на два семестъра на бакалаври, които са завършили исторически дисциплини, а за неспециалистите от други специалности се предлагат още две дисциплини: „История на Българското възраждане“ и „Наченки на стопанската модернизация по българските земи през 18 – 19 в.“

  • Учебен план - редовно обучение
  • Учебен план - задочно обучение
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар