Специалност

"Архивистика и документалистика"

Софийски университет | Исторически факултет

Лице за контакт

За специалността

Специалност “Архивистика и документалистика” в професионално направление 2.2 “История и археология” е широко приложима в съвременното общество. Архивистиката, основана на историята, е модерна и перспективна специалност, която осигурява кадри за архивните учреждения, държавната администрация и всяка друга обществена структура, използваща и произвеждаща документи както в традиционен така и в електронен вид. Професията “архивист” е обозначена и в Националната класификация на професиите.

Специалността е предназначена за подготовка на специалисти с професионална квалификация  бакалавър“Архивист  и документалист”. Завършилите специалността са кадри с висока теоретична и професионална подготовка, позволяваща им да решават всички проблеми, свързани с документосъставянето, документооборота и архивирането на документите както на учрежденско равнище, така и в държавните исторически архиви, подплатена    с   добра  подготовка  по  история.

Това  им  позволява  да  преминат  в  следващата  образователно-квалификационна  степен  на  обучение –  „магистър“,  както  и  да  се  реализират  в  различни  области  на    обществения  живот.  По  желание  студентите  от  бакалавърската  степен  на  обучение  по  архивистика и документалистика имат  възможност  да  придобият  и  педагогическа  правоспособност  като  „учител  по  история”.

Прием

Желаещите да запишат специалността студенти участват в класирането с оценката от дипломата за средно образование по история и с оценката от матурата или от състезателен кандидат-студентски изпит по История на България.
Обучението на студентите се реализира в 4 години (8 семестъра). Учебният план включва основните дисциплини от областта на архивистиката и документалистиката: “Архивистика”, “Архивна теория и методика”, “Основи на документалистиката”, “Информационни технологии в архивите” и др., както и основни исторически дисциплини с общ хорариум 1980 часа. Предвидени са осем избираеми дисциплини с общ хорариум 240 учебни часа и три учебни практики с общ хорариум 240 часа. Учебните практики се провеждат в системата на държавните архиви и държавната администрация.
Завършилите бакалавърската степен на специалност “Архивистика и документалистика” се дипломират като бакалаври с професионална квалификация “Архивист и документалист ” и могат да работят в системата на архивните учреждения и държавната администрация, както и в банковата сфера и в частния бизнес.
Желаещите могат да продължат обучението си в образователно-квалификационна степен магистър.
Формата на обучение е редовна.
Студентите завършват с писмен държавен изпит по специалните дисциплини и получават образователна степен “Бакалавър по архивистика и документалистика”. За студентите с много добър успех се дава възможност за защита на дипломна работа.

Учебни дисциплини

Курсът на обучение е четири години /І-VІІІ сем./, включва задължителни и избираеми дисциплини и учебни практики. Обучението в първата група – задължителни дисциплини – започва от І и продължава до VІІІ семестър. То включва исторически дисциплини и основни дисциплини по специалността, които дават базисната и широкопрофилната подготовка на студентите. Очертани са два основни блока изучавани дисциплини – специализирани (в два блока – класическа и компютърна архивистика) и исторически. Освен това в програмата са включени дисциплини като социология, археология, музеология, етнология и др. с цел подобряване подготовката на студентите и предлагане на възможността за придобиване на знания по сродни на архивистиката науки. Към задължителните дисциплини са и практиките в архивни институции, които се провеждат в края на ІІ, ІV и VІ семестър. Обучението във втората група – избираеми дисциплини предлага възможност за избор на общо осем специални дисциплини. Обучението приключва с полагането на писмен държавен изпит, а за студенти с много добър успех след семестриално завършване се предоставя възможността за защита на дипломна работа. Завършилите успешно бакалавърска степен на специалност „Архивистика и документалистика” имат право да продължат образованието си в магистърска степен. В учебния план на специалността е включена възможност за придобиване на професионална квалификация „учител по история”. Модулът за придобиване на педагогическа правоспособност е факултативен, като в рамките на задължителното обучение на специалност „Архивистика и документалистика” студентите полагат необходимия задължителен минимум от исторически дисциплини за учителска правоспособност по история. Завършилите факултативния модул за педагогическа правоспособност придобиват професионална квалификация „бакалавър по архивистика и документалистика и учител по история”.

Обособени дисциплини

Избираеми дисциплини – ІІ, ІІІ, ІV и VІ сем. студентите избират по 1 дисциплина, в V и VІІ сем. – по 2 дисциплини (общо 8 изб. дисциплини), които носят общо 24 кредита Забележка: Списъкът за избираемите дисциплини се актуализира и допълва всяка учебна година с решение на Факултетен съвет

Професионална реализация

Реализацията на завършилите специалност “Архивистика и документалистика” е в държавната администрация и местното самоуправление, в неправителствените организации и структурите на гражданското общество, в частния сектор, медиите, музеите, библиотеките, издателствата, а също и като преподаватели по архивистика и документалистика във висшите училища в страната.

Те придобиват необходимите знания и компетентности за работа в държавната администрация на предвидените от “Закона за държавния служител” длъжности.

 

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Loader
Loading...

EAD Logo
Taking too long?

Reload Reload document

|

Open Open in new tab

Изтегляне

Календар

Календар