Магистърска програма

"Античност и средновековие"

Софийски университет | Исторически факултет

За програмата

Магистърската програма “Античност и средновековие” е разработена от Катедрата по стара история, тракология и средновековна история при Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и се въвежда от учебната 2015/2016 г. Тя включва четири модула – „Античният свят“, „Древна Тракия“, „Средиземноморието в древността и средновековието“ и „Средновековни общества“. Студентите избират един от тези модули и той определя тяхната специализация, която се отбелязва в професионалната им квалификация като специализация по антична история, тракология, медитеранистика или медиевистика. Обучението има продължителност два семестъра и завършва със защита на дипломна работа. Програмата се предлага в редовна форма на обучение. Магистърската програма е насочена към бакалаври, завършили специалностите история, археология, етнология, класическа филология, архивистика и документалистика, история и география, история и философия. Разработен е и учебен план за неспециалисти – бакалаври, завършили хуманитарни и други сродни специалности с неисторическа насоченост; той предвижда изучаването на три или повече основни исторически дисциплини, които да попълнят общата подготовка на студентите в областта на историческото познание, измежду История на древния Изток, История на древна Гърция, История на древния Рим, Тракология, Средновековна история.

Прием

Приемът в магистърската програма “Античност и средновековие” за места, субсидирани от държавата, е чрез събеседване с кандидатите, което се провежда през месец септември или февруари. Събеседването с кандидатите е основно по въпроси, отнасящи се до тяхната мотивация за избора на програмата, както и свободен разговор върху една избрана от кандидата тема измежду посочените по-долу. При формиране на оценката се има предвид нивото на общата им историческа култура, а също така и предварителните, макар и по-общи знания и ориентация в проблематиката на избраната програма.

Приемът в магистърската програма “Античност и средновековие” срещу заплащане е възможен само за кандидати, завършили бакалавърското си образование с успех не по-нисък от Добър. В тези случаи приемът ще става по успех от бакалавърската диплома.
Приемът в магистърската програма Античност и Средновековие за места, субсидирани от държавата, е чрез събеседване с кандидатите, което се провежда през месец септември или февруари. Събеседването с кандидатите е основно по въпроси, отнасящи се до тяхната мотивация за избора на програмата, както и свободен разговор върху една избрана от кандидата тема измежду посочените по-долу. При формиране на оценката се има предвид нивото на общата им историческа култура, а също така и предварителните, макар и по-общи знания и ориентация в проблематиката на избраната програма.

Приемът в магистърската програма “Античност и средновековие” срещу заплащане е възможен само за кандидати, завършили бакалавърското си образование с успех, не по-нисък от Добър. В тези случаи приемът ще става по успех от бакалавърската диплома.

Професионална реализация

Магистрите по история със специализация по Античност и Средновековие могат да намерят професионална реализация в системата на министерствата на културата и на образованието и науката, в научните институти, в музеите, в масмедиите, в обществената администрация, в туризма, във фондации и неправителствени организации, чийто предмет на дейност е свързан с културното наследство, с етнокултурните взаимодействия и процеси, с етническите и междуетническите отношения и други.

Информация

  1. Полис и монархия
  2. Траките и античният свят
  3. Тракийското културно наследство
  4. Латинският Запад през Средновековието – политика, идеология, култура
  5. Византия, Балканите, Западът – монархия, доктрини, християнство
  6. Арабска култура

АНТИЧНОСТ

Барсело, П., М. Тачева, П. Делев. История на древните общества. София 1992.
Ботева-Боянова, Д. Античните текстове и тяхното четене днес: Акценти върху осем века фрагментарна тракийска история (IV в. пр.Хр. – IV в. сл.Хр.). София 2014.
Данов, Хр. Древна Тракия. София 1968.
Делев, П. История на племената в Югозападна Тракия през I хил. пр.Хр. София 2014.
Момзен, Т. Римска история. София, 2000.
Попов, Д. Тракология. Курс лекции. София 1999.
Попов, Д. Древни общества и култури. София 2004.
Проблеми на културното наследство. София 1981.
Ростовцев, М. История на стария свят (част I и част II). София 1995.
Тачева, М. Царете на древна Тракия. Книга първа. София 2006.
Тачева, М. Власт и социум в римска Тракия и Мизия. София 2000.
Фол, Ал. Политика и култура в древна Тракия. София 1990.
Фол, Ал. Древната култура на Югоизточна Европа. София 1998.
Христоматия по тракология. Том 1 (София 1989), Том 2 (София 1998).
Цветкова, Ю. ГИС и Тракология. Приложения на Географските информационни системи в изследванията на тракийската история. София 2018.

СРЕДНОВЕКОВИЕ

Гагова, Кр. Средновековна Европа 10 – 13 в. София 2007.
Карпов, С. Латинская Романия. Санкт-Петербург 2000.
Культура Византии XIII – XV вв., т. 3. Mосква 1991.
Льо Гоф, Ж. Цивилизацията на средновековния Запад. София 1998.
Малицки, П. История на християнската църква, т. І и ІІ. София 2001
Матанов, Х. Средновековните Балкани. Исторически очерци. София 2002.
Медведев, И. П. Византийский гуманизм ХIV–ХV вв. Ленинград 1976.
Острогорски, Г. История на византийската държава. София 1998.
Павлович, П. История и култура на древна Арабия. С., 2001.
Теофанов, Цв. Арабската средновековна култура. София 2001.
Томов, Т. Византия – позната и непозната. София 2012.

Календар

Календар

Често задавани въпроси

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури