Заместник-декан по учебната дейност

Средновековна обща история, История на Византия
Щ
Професор, доктор по история, История и култура на Средновековна Европа, Византия и Балканите, мултикултурни взаимодействия, хуманизъм, пътешественици

Ръководител

Приемно време:

по договаряне в каб. 39

Електронна поща:
Телефон:

(02) 9308/ 321

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
История и култура на Средновековна Европа, История и култура на Византия и Балканите, мултикултурни взаимодействия, Ренесанс, Папство
  • Биографични данни

    Родена 1969 г., Средно образование в НГДЕК 1983 – 1988 г., Завършва СУ “Св. Кл. Охридски“ – специалност История, със специализация в катедра История на Византия и Балканските народи през 1995 г. Втора специалност – Културология. Докторант в Институт по Балканистика, БАН, 1996 – 1999 г. Доктор по история 2001 г.

    Започва работа като асистент в СУ, Исторически факултет през 1998 г., 2001 г. – старши асистент, 2001 – главен асистент, 2006 – 2018 г. доцент, от 2019 г. професор.

  • Специализации

    2009 юни – 2009 – април – специализация в Мюнхен, Германия, под научното ръководство на проф. Албрехт Бергер, Институт по византинистика, Философски Факултет, Университет Мюнхен

    2003 юни – 2003 април – специализация във Флоренция, Италия, Villa I Tatti – Център за Ренесансови изследвания към Харвардския Университет, стипендия от Фондация Андрю Мелън.

    2003 март – 2002 април – специализация в Кьолн, Германия, стипендия “Роман Херцог” за млади изслeдователи от фондация Херти /в програма на фондация Александър фон Хумболдт/, под научното ръковоство на проф. Петър Шрайнер (Философски Факултет, Институт по Византинистика и неогрецистика).

    2000 февруари -1999 октомври – специализация в Атина, Гърция под научното ръководство на проф. Н. Икономидис (Център за Византийски изследвания, Факултет по история и археология, Атински Университет).

  • Членство в научни организации

    Член на Асоциация на византинистите и медиевистите в България

    Члев на Българско историческо дружество

  • Проекти

    “Граници и културни модели: езичество vs християнство в контактната зона на Дунавския лимес (Малка Скития и Втора Мизия през IVVII в.)”, ФНИ, № КП-06-Н60/10, 2022-2024, с ръководител доц. Албена Миланова – член

    Комплексни и иновативни методи за диагностика и изследване на материалното и нематериално културно наследство на Централна и Източна Странджа в условията на миграции и демографски отлив, ФНИ, 2016-2019 – член

    Проекти по НИС на СУ „Св. Кл. Охридски“:

    Thracica et Protobulgarica. Кръгла маса по повод 120 години от рождението на проф. Веселин Бешевлиев, 2020 – член

    Граници, култури, идентичност – 2018 – ръководител

    Латинското присъствие в днешна Южна България (Тракия и Родопите) през Средновековието – 2017 – ръководител

    Търново като православен център през XIII–XIV в. в светлината на най-новите проучвания – 2016 – член

    Европейският поглед върху регионите на Видин, Варна, Пловдив през Средновековието – 2014 – ръководител

    Подобряване на достъпа до образование и обучение за студенти в магистърските програми на Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ чрез развитие на електронни форми на дистанционно обучение – ОП „Развитие на човешките ресурси 2007- 2013“ , 2012 – 2014 – член

  • Избрани публикации

    Монографии

    1. Попова, И. Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (14 – 15 в.). Издание на КМНЦ, БАН, София, 2018.
    2. Попова, И. Енеа Силвио Пиколомини (Папа Пий ІІ) и Балканите през ХV в. (Исторически етюди).В. Търново, Фабер, 2006.
    3. Попова, И. Византийската дипломация и Западът (1391 – 1425). В. Търново, Фабер, 2005.
    4. Попова, И. Византия – Италия. Аспекти на културните взаимодействия през ХІV – ХV век. В. Търново, Фабер, 2004.

    Избрани статии и студии

    Попова, И. Магическото на Балканите, отразено в текстовете на Западни пътешественици от 14 – 15 век. – В: Mirabilia: Чудесно и магическо, Studia Balcanica, 33. Съставителство и редакция: проф. д. изк Ваня Лозанова – Станчева, проф. дин Валерия Фол, София, 2020, ИБЦТ, БАН, ISBN 978-619-7179-05-7, 165 – 171.

    Попова, И. Пътуването през Странджа според свидетелствата на пътешественици от XVI – XIX век. – В: Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. Ант. Балчева, ред. колегия Елена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку, София, ИБЦТ, БАН, София, 2020, 56 – 79. ISBN: 978-619-7179-13-2

    Попова, И. А. Миланова. Αναστεναρια: делници и празници на една мигрирала култура от Странджа (въз основа на теренно проучване в Северна Гърция през май 2017 година) – В: Делниците и маските. Сборник с доклади от научната конференция, проведена в рамките на XVIII Международен фестивал на маскарадните игра „Сурва“ – Перник 2019, Перник, 2019, съставител д-р Десислава Миланова, Издателство Общински комплекс „Дворец на културата“, сс. 149 – 168, ISBN: 978-954-8944-87-8

    Popova, I. The Ottoman Turks Seen Through the Eyes of Western Travelers of the 15th Century. – In:  AU NORD ET AU SUD DU DANUBE/NORTH AND SOUTH OF THE DANUBE. Dynamiques politiques, sociales et religieuses dans le passé /Political, Social and Religious Aspects of the Past. Sous la direction de / edited by Snezhana Rakova et Gheorghe Lazăr, Brăila, 2019, Recuel d’étude en l’honneur d’Anca Popescu et Penka Danova, pp. 39 – 48, ISBN 978-606-654-334-7

    Popova, I. Culture, Languages and Customs in the Balkans seen through the Eyes of Western Travelers of the 15th Century. – ÉTUDES BALKANIQUES, LV, 2019, 3, 517 – 534

    Попова, И. Западните Балкани (земите на Албания) през ХV век в текстовете на западни пътешественици. – В: Сб. Балканите – език, история, култура. Шеста международна научна конференция, Велико Търново, 26 – 28 октомври 2017 г. Т. VІ. Ред. колегия Красимира Мутафова, Стела Дерменджиева, Анастасия Петрова, Ценка Иванова, Надежда Христова. Велико Търново: УИ “Св. св. Кирил и Методий”, 2019, с. 386-395.

    Попова, И. Различните култури на Балканите през погледа на Западни пътешественици от 15 в. – В: Граници, култури, идентичност. Международна научна конференция, посветена на 130 години от създаването на Софийския унивреститет и 110 години от установяването на дипломатически отношения между България и Франция. Годишник на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, том 100(19), Ред. колегия проф. Вася Велинова, проф. Ивайла Попова, доц. Мира Маркова, доц. Албена Миланова, София, 2019, 97 – 104. ISSN 1311-784X

    Попова, И. Крайморска Странджа според сведенията на пътешественици от XVI – XIX век. – В: Културното Наследство на Странджа. Богатство, рискове, предизвикателства. Съст. Ангел Николов, ред. колегия Албена Миланова, Ангел Николов, Ивайла Попова, Мира Маркова. Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, София, 2019, 121 – 135. ISBN 978-954-07-4881-8

    Попова, И. Рецензия. БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов. София, 2018. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 845 с. ISBN 978-954-07-4490-2 – История, 2, 2019, 198 – 206.

    Popova, I. The Image of the 14th and 15th Century Balkans and Byzantium in the Texts of Western Travelers and Pilgrims.  Proceedings of the 22nd International Congress of Byzantine Studies, Sofia, 22 – 27 August 2011. Sofia, 2011, v. III Abstracts of Free Communications, 260 – 261.

    Попова, И. Църкви, манастири, свети мощи и реликви в Константинопол според сведенията на западни поклонници от 14 – 15 в. –В: ΚΡΑΤΙΣΤΟΣ. Сборник в чест на проф. Петър Делев. София, 2017, 658 – 667.

    Попова, И. Контакти и взаимодействия между Балканите и Западна Европа през XIV – XV в. според пътеписни свидетелства. В: Studia Balcanica  32, Средновековните Балкани като световен кръстопът – контакти и обмен. София, 2017, 185 – 191

    Попова, И. Балканите и българите през погледа на Западния човек XIII -XV в. – В: Трети международен конгрес по българистика, 23 – 26 май 2013., София, Секция „История и археология“, подсекция „Българите през Средновековието“, София, 2014, 293 – 317.

    Попова, И. Реликви и мощи в Истрия и Далмация през XV в. – В: Изследвания в памет на проф. д-р Г. БАКАЛОВ (1943 – 2012). София, 2017, 380 – 393.

    Попова, И. Антични паметници на Балканите през погледа на западни пътешественици от 15 в. –  ΣΥΜΠΟΣΙΟΝ. Сборник в памет на проф. Димитър Попов. София, 2016, 303 – 315

  • Участие в научни конференции

    Някои данни за монетното обръщение в Далмация през 14 в. отразени в Итинерара на Симон Семеонис/Some data on the coinage in Dalmatia in the 14th century reflected in the Itinerary of Symon Semeonis – First Bulgarian Numismatic Readings 10/11-12/11 2020

    ЖЕНИТЕ И ЕЖЕДНЕВИЕТО НА БАЛКАНИТЕ СПОРЕД ЗАПАДНИ ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ 15 – 19 в. – Всекидневният живот в Средновековна България, ИИИ, БАН, 23/10-24/10 2020

    Религиозните институции в София и региона според свидетелствата на западни пътешественици от 15 – 16 в.- Международна конференция “Боянската църква между Изтока и Запада в културно-историческия контекст на 13 в.” – 30/10-01/11 2019

    Константинопол преди и след 1453 г. през очите на Западни пътешественици – Градът на Балканите: пространства, образи, памет, ИБЦТ, БАН, 02/10-04/10 2019

    Крайморска Странджа според сведенията на пътешественици от 16 – 19 в. – Културното наследство на Странджа – богатство, рискове, предизвикателства, Бургас, 27/09-29/09 2019

    Culture, Languages and Customs in the Balkans seen through the Eyes of Western Travelers of the 15th Century – THE 12TH CONGRESS OF SOUTH-EAST EUROPEAN STUDIES, POLITICAL, SOCIAL AND RELIGIOUS DYNAMICS IN SOUTH-EAST EUROPE / DYNAMIQUES POLITIQUES, SOCIALES ET RELIGIEUSES DANS LE SUD-EST EUROPÉEN – 02/09-06/09 2019, Букурещ, Румъния.

    Симон Семеонис и сведенията му за Балканите през 14 век. – Югоизточна Европа през вековете: социална история, езикови и културни контакти. Посветена на 150-годишнина от основаването на БАН – 19/06-20/06 2019

    Османският Константинопол през погледа на Никола дьо Николе, 1551 г – 25-ти Кюстендилски четения. Градът в историята. Кюстендил през вековете – 07/06-09/06 2019

    Тракия в сведенията на Западни пътешественици през 15 век – Jubilaeus VIII: 70 години по-късно. Юбилейна Конференция посветена на 70тата годишнина от второто издание на “Извори за старата история на Тракия и Македония” – 07/06 2019

    Делниците и празниците на Балканите в някои пътеписни свидетелства на европейски пътешественици от 15 в. – Делници и празници на Балканите. Седма национална среща по Балканистика, ИБЦТ, БАН – 23/11-24/11 2018

    Пътуването през Странджа според свидетелствата на пътешественици от 15 – 19 в. – Култура на пътуването в Европейския Югоизток. X Международни балканистични четения, ИБЦТ, БАН – 15/11-16/11 2018

    Различните култури на Балканите през погледа на западни пътешественици от 15 в. – Международна конференция Граници, култури, идентичност, по проект на НИС към СУ №80-10-14/2018; 26/10-27/10 2018

    Parallels and intersections in culture and history between Bulgaria and Northern Greece: the case-study of the anastenariа – Greece and Bulgaria: Parallels and Intersection in History and Culture, Комотини, Гърция, 12/10-14/10 2018

    Историческата памет за Балканите според пътеписни свидетелства от 14 – 15 в. – Международна научна конференция “Памет и забрава“, Кюстендил, 01/06-03/06 2018

    Магическото на Балканите, отразено в текстовете на западни пътешественици от 14 – 15 в. – Mirabilia: чудесно и магическо. Втора интердисциплинарна конференция, ИБЦТ, БАН, 01/02-02/02 2018

  • Заемани административни длъжности

    Заместник декан от 2019 г.

  • Научно ръководство на докторанти

    Александър Димитров Заралиев – Германските ордени в Прибалтика 12 – 13 в. (Представата за “другите”) – 2012 г.

    Георги Николов Димов – Градовете в Южна Италия между Изтока и Запада – XI – XIIвек – 2014 г.

    Стефан Енев Колев – Градски светци – патрони в Далмация през Средновековието – 2017 г.

    Любомир Георгиев Рачев  – Наемничеството в Западна Европа през 14 – 15 век – 2020 г.

Учебни дисциплини

Научно ръководство на докторанти

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури