Исторически факултет

Код на дисциплината: И035
ICTS: 3
И

Източното Средиземноморие XIII – XV в. – контактна зона

СеместърСедмична заетост
I/II3 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
9045

Преподавател

Форма на изпит

Курсова работа
  • Анотация

    Курсът има за цел да запознае студентите с проблемите на Източното Средиземноморие през 13 – 15 в. като контактна зона, в която се преплитат, сблъскват и взаимодействат различни етнически и конфесионални групи. Ще бъдат изследвани спецификите в развитието на Византийската империя през епохата на Палеолозите; ще бъдат разгледани взаимоотношенията и контактите с италианските морски републики – Венеция, Генуа, Пиза; изграждането на цели фактории и квартали в региона от търговските сили на Запада; ще се проследи  османската инвазия в Мала Азия и Европа; ще се проучва Латинския отговор на мюсюлманското завоевание – опитите за организиране и осъществяване на кръстоносни походи през 14 – 15 в.; ще се проследи отношението на Запада към османските турци – един нов културен феномен – ислямският културен модел в християнска среда.

    Заниманията ще включват анализ на писмени свидетеслства и други паметници, свързани с тази тематика.

  • Препоръчителна литература
    1. Никополската битка в съдбата на България, Балканите и Европа. София, 1999.

    Варна 1444. Сборник от изследвания и документи в чест на 525-та годишнината от битката край гр. Варна, София, 1969.

    550 години от похода на Владислав Ягело Варненчик с Янош Хунияди (1443-1993), Белово 1993

    Матанов, Хр. Кръстоносната идея в първия етап на османското нашествие (1332 – 1402), Балканистика, 3, 1989, 5 – 32.

    Матанов, Хр. Р. Михнева. От Галиполи до Лепанто. София,

    Попова, Ив. Енеа Силвио Пиколомини (Папа Пий ІІ) и Балканите през ХV в. (Исторически етюди).В. Търново, Фабер, 2006.

    Попова, Ив. Енеа Силвио Пиколомини и падането на Константинопол 1453 г. – Във: Византия, Балканите, Европа. Изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. С., 2006, (Studia Balcanica 25), 275 – 283.

    Цветкова, Б. Паметна битка на народите. Европейският югоизток и сманското завоевание – края на ХІV и първата половина на ХV в. Варна, 1979.

    Atiya, A. S. The Crusade of Nicopolis, London, 1934.

    Babinger, Fr. Von Amurath zu Amurath, 1950.

    Babinger, Fr. Mehemed II the Conqueror and His Time. Princeton, 1992.

    Barker, J. Manuel II Palaeologus (1391 – 1425), 1969.

    Geanakoplos D., Byzantium and the Crusades, 1354-1453, History of the Crusades, III, Madisson- Wisconsin 1975

    Housley, N. The Later Crusades, 1274 – 1580, from Lyon to Alcazar. Oxford, 1992.

    Necipoglu, N. Byzantium between the Ottomans and the Latins. A Study of Political Attitudes in the Late Paleologan Period, 1370 – 1460. Harvard University, Ann Arbor, 1990.

    Runciman, St. The Fall of Constantinople 1453, 1965.

    Zachariadou, El. Trade and Crusade. Venetian Crete and the Emirates of Menteshe and Aydin (1300 – 1415). Venice, 1983.

    Допълнителна:

    Lane, Fr. Venice, A Maritime Republic, London, 1974.

    Nicol, D.M. The Immortal Emperor. Cambridge University Press, 1992

    Nicol, D. M. The Last Centuries of Byzantium. Cambridge University Press, 1993

    Nicol, D. M., Byzantium and Venice: A Study in Diplomatic and Cultural Relations, New York, 1988

    Tafel, F., G. Thomas, Urkunden zur alteren Handels und Staatsgeschichte der Republik Venedig, I-II, Wien 1856.

    Thomas – Predelli, Diplomatarium veneto-levantinum sive acta et diplomata res venetas graecas atque levantis illustrantia A. 1300-1350, Venetiis 1880

    Vacalopoulos, Ap. Origins of the Greek Nation. The Byzantine Period, 1204 – 1453, New Jersey, 1970.

    Zachariadou, El. Romania and the Turks, ca. 1300 – ca. 1500. VR, London, 1985

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар