Магистърска програма

"Християнство и ислям на Балканите"

Софийски университет | Исторически факултет

Ръководител програма

За програмата

Магистърската програма „Християнство и ислям на Балканите“ е насочена към задълбочаване на професионалната подготовка на студентите в изследователските и приложни полета на историята на българите и на балканските народи в Късното средновековие и модерната епоха. Нейното по-задълбочено изучаване оптимизира реализацията на магистрите в обществената сфера. Важно място в обучението заема изучаването и дискутирането на специфичните условия и динамиката на обществените и социални процеси в контекста на мултиконфесионалната и етнически разнообразната среда на Балканите.

Магистърската програма има за цел: да доразвие уменията на студентите за самостоятелна и критична работа с изворовия материал, за анализ и синтез на значимите исторически процеси, протичащи на Балканите и в частност в българското пространство; да създаде необходимата подготовка на магистрите за успешно кандидатстване и реализация в третата научно-образователна степен “доктор”. Програмата дава възможност на студентите да подберат такива курсове, които да ги насочат към изследователското поприще или да ги подготвят като експерти в областите на държавната и общинска администрация, туризма, културния мениджмънт, неправителствените (международни) организации и сферата на културата, образованието и правата на човека, банкови консултанти, работа в книгохранилища, архиви, научни институции;. Бъдещите магистри ще получат добра подготовка по историята на обществото, религиите и религиозните общности, характерни за нашия ареал, както и по етническите и националните отношения и по-сложните социални и културни процеси на Балканите в миналото и днес. Обучение в магистърска програма “Християнство и ислям на Балканите” се предлага единствено в редовна форма на обучение.

Професионални компетенции

Завършилите магистърската програма „Християнство и ислям на Балканите“ усвояват:

  1. умения за работа в книгохранилища и архиви; желаещите могат да навлязат в работата с конкретна група извори и (или) веществени паметници, а чрез участие в комплексни проучвания – умения за теренни историко-антропологични изследвания;
  2. умения да откриват и анализират оригинални и публикувани исторически извори;
  3. правилата на научно цитиране;
  4. уменията да съставят библиография по зададена тема;
  5. необходимата теоретична подготовка за разработване на историко-културни проблеми;
  6. доразвиват се уменията на студентите, придобити в бакалавърската степен, за самостоятелна и критична работа с изворовия материал, за анализ и синтез на историческите процеси на фона на балканската и европейската история;
  7. уменията да структурират и конструират научен текст.

Прием

Приемът се извършва чрез конкурсен изпит. Той се състои в събеседване с кандидатите за техните вижданията за мястото на изследванията на религиозните феномени в българската и балканска история, тяхното развитие и място в анализа на съвременната ситуация или по избран от кандидата аспект от приложените по-долу теми в секция “Информация”.

Професионална реализация

Завършилите магистърска програма „Християнство и ислям на Балканите“ могат да намерят професионална реализация в следните по-важни направления:

  1. Освен реализацията като научни работници, придобилите магистърската степен могат да се реализират като специалисти в научни, образователни, културни институции, музеи.
  2. Да продължат своята научно-образователна квалификация в различните форми на докторантурата.
  3. Да инициират, управляват и участват в проекти в България и чужбина
  4. Да бъдат привлечени на работа във всички нива на държавната администрация и обществените структури, както и в неправителствения сектор.
  5. Да се насочат към журналистическа работа в средствата за масова информация
  6. Да се заемат с редакторска и издателска дейност
  7. Да бъдат привлечени на работа в системата на държавните архиви, общински и други учрежденски архивни институции, както и в архивите от частния сектор – банки, застрахователни компании, и пр.
  8. Да постъпят като учители по история в средните училища в страната (ако имат придобита учителска правоспособност)

Информация

  1. Културни феномени в християнска среда.
  2. Разпространението на исляма в българските земи – исторически реалии и митове.
  1. Георгиева, Цв., Генчев, Н. История на България ХV–ХІХ в. Т. 2. Изд. Къща Анубис, С., 1999.
  2. Мюсюлманската култура по българските земи. Съст. Р. Градева и С. Иванова. С., 1998, с. 9-53 (Въведение).
  3. Тодорова, О. Православната църква и българите, ХV–ХVІІІ век. Изд. на БАН, С., 1997.

Календар

Календар

Често задавани въпроси

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури