Исторически факултет

Заместник-декан ОКС „бакалавър“, акредитационни процедури, научно-изследователска дейност

История на България, ХV–ХVІІ в.
Щ

доц. д-р Милена Петкова

Доцент доктор Милена Петкова-Енчева е преподавател в катедра “История на България” към Софийски университет “Свети Климент Охридски”. Ръководител е на магистърска програма “Християнство и ислям на Балканите”.

Ръководител

Електронна поща:
Научни интереси:
Османистика, българските земи през XV-XVII век
  • Членство в редколегии
    • Милена Петкова-Енчева, Journal of Balkan and Black Sea Studies, Участие в редколегия
    • Милена Петкова-Енчева, списание “Македонски архивист”, Участие в редколегия
  • Участия в конференция
    • Присъствие, Милена Петкова, Urkunden zum Weltdokumentenerbe, UNESCO
    • Пленарен доклад, Милена Петкова, Analyzing the Past with the Future in Mind: Migrations as Transfer of Economic Models between South-Eastern Europe and Anatolia, 15th-17th c.
    • Секционен доклад, Милена Петкова, Changes in the Ottoman Auxiliary Troops of the Yoruks during the second half of the 16th c.
    • Секционен доклад, Милена Петкова, Bridging centuries, tracking changes – case study of demographic and economic patters in Eastern Upper Thrace, 15 – 19 c.
    • Секционен доклад, Милена Петкова, Администриране на селища в Силистренски санджак, XV – XVI век (каза Ахиолу)
    • Секционен доклад, Милена Петкова, Икономически профили на градски селища в Тракия, XV – XVI век
    • Присъствие, Милена Петкова, Contributions to the development of digital archives and university education
    • Секционен доклад, Милена Петкова, The “re-creation” of catholic minoritie in parts of Ottoman Rumeli, 16th – 17th c.
    • Секционен доклад, Милена Петкова, Ottoman Tithe Registers of the 19th Century
    • Секционен доклад, Милена Петкова, Agrarian Profile of Yörük Settlements in Eastern Upper Thrace, 15th-16th c.
    • Присъствие, Милена Петкова, 1 Jahrestreffen und 40. Jubiläum des interdisziplinären Arbeitskreises “Alte Medizin”
    • Секционен доклад, Милена Петкова, Bulgarian Sources and Historians (Bulgar Tarih Kaynakları ve Tarıhçileri)
    • Секционен доклад, Милена Петкова, The Settlement Network of Semi-Nomadic Groups (Yörüks) in Parts of Rumeli, 15th-16th c. – Stages of Sedentarization and Economic Conquest of Territory
    • Присъствие, Милена Петкова-ЕнчеваThe Time Machine Project – Exemplary Initiatives and Possibilities
    • Присъствие, Милена Петкова-Енчеваmember of scientific committee
    • Секционен доклад, Милена Петкова-ЕнчеваЮрушката колонизация и демографските промени в части от Горнотракийска- та низина през XV–XVI век.
    • Секционен доклад, Милена Петкова-ЕнчеваBetween Pastoral and Agricultural Mode of Subsistance: A Case Study of Agrarian Profiles of the Yörük Settlements of Ottoman Anatolia and Rumeli
    • Секционен доклад, Милена Петкова-ЕнчеваMigration and Reclamation of the Agrarian Space in Parts of Ottoman Rumeli, 15th – 16th centuries (Case study of the kaza of Eskihisar Zağra)
    • Секционен доклад, Милена Петкова-ЕнчеваHistorical Mass Migrations.Round Table
    • Секционен доклад, Милена Петкова-ЕнчеваConquer the Space? (The Yuruks of the kaza of Stara Zagora and the establishing of new settlement network 15th-16th c.)
    • Секционен доклад, Милена Петкова-ЕнчеваLand Property in Ottoman Rumeli –Case Study on Land Possession System in Parts of Paşa Sancak, Ottoman Rumeli (Copies of Hüccets and Sınırnames Preserved in Ottoman Tapu Tahrir Defters of XVI-XVII Centuries).
    • Секционен доклад, Милена Петкова-ЕнчеваClAP Austria. Round table
    • Секционен доклад, Милена Петкова-ЕнчеваClAP AUstria. Round table.
    • Секционен доклад, Милена Петкова-ЕнчеваRecords on the World War I preserved at the National archives of BUlgaria
    • Секционен доклад, Милена Петкова-ЕнчеваChristians among Muslims:Ethnodemographic Structure of the Sultan Waqf Villages of Hristene and Kortene in Eastern Upper Thrace, 15-17 c.
    • Секционен доклад, Милена Петкова-ЕнчеваBulgarian Commerce Agency in Istanbul, 1898-1911
    • Секционен доклад, Милена Петкова-ЕнчеваThe Settlement Network in Upper Eastern Trace: Case Study of the Kaza of Hasköy During the Second Half of the XVth Century

     

  • Избрани публикации

    Монографии

    • Милена Петкова, Между Анатолия и Румелия. Юруците и стопанското райониране на части от Централните Балкани, средата на XV – средата на XVI век., ISBN:9786191761821, ИК “Гутенберг”
    • Милена Петкова, Централните Балкани и османците. Демографско развитие аграрна икономика в Източния дял на Тракийската низина през XVI век, ISBN:9786191761777, “Гутенберг”, София

    Статии в научни списания

    • Milena Petkova-Encheva, Bulgariens Archive öffnen ihre Pforten, INSIGHTS, 2015
    • Милена Петкова-Енчева, XXIX конференция на Европейския борд на националните архивисти (ЕБНА) и XVI среща на Групата на европейските архиви (ГЕА), 5-6 юни 2014 г., Атина, Гърция, Архивен преглед, брой:1, 2014, стр.:247-251, Ref
    • Милена Петкова-Енчева, Международна конференция “Мирът на Балканите и Турция”, Архивен преглед, брой:1, 2014, стр.:252-256, Ref
    • Милена Петкова-Енчева, Участие в 13-та редовна среща на Центъра не маждународни архивни проучвания ИКАРУС, ААрхивен преглед, брой:1, 2014, стр.:251-252, Ref

    Статии в сборници (на конференция и др.)

    • Milena Petkova, Uzun 19. Yüzyıl Bulgar Tarihyazımı ve Kaynakları, Balkanlarda Tarih Kanakları ve Tarihyazımı, editor/s:Mehmet Hacısalihoǧlu, Levent Kayapınar, Mustafa Hamidi Sayar, Abdulkadir Macit , Publisher:Fokit Kitap, 2024, pages:499-519, ISBN:978-625-94311-7-8
    • Милена Петкова, Стефан Димитров, Юрушката колонизация и овладяването на пространството в части от Горнотракийската низика през XV–XVI в. , БАЛКАНИТЕ – ЕЗИК, ИСТОРИЯ, КУЛТУРА, издателство:ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, 2023, стр.:159-169
    • Milena Petkova, Agrarian Profile of Yoruk Settlements in Eastern Upper Thrace, 15th – 16th Centuries, Yörükler II, editor/s:İlhan Şahin, Aymira Taşbaş, Erhan Taşbaş, Publisher:Osmangazi Belediyesi Yayinlari, 2022, pages:297-309, ISSN (print):978-975-2406-50-6
    • Milena Petkova-Encheva, Land Property in Ottoman Rumeli – Case Study on Land Possession System in Parts of Pasa Sancak (Ottoman Rumeli)(Copies of Huccets and Sinirnames Preserved in Ottoman Taputahrir Defters of XVIth century), 2nd International Archive Congress on Ottoman Lands, editor/s:Hatice ORUÇ, Mehmet YILDIRIR, Songül KADIOĞLU, 2019, pages:779-790, ISBN:978-605-5294-95-3 , Ref
    • Милена Петкова-Енчева, От региона на Севлиево се изисква военновременна доставка на 1500 килета просо. 4 май 1983 г., Подбрани османски документи за Севлиево и Севлиевска каза, редактор/и:Христо Иванов, 2018, стр.:336-338, ISBN:978-954-8455-98-5
    • Милена Петкова-Енчева, Мария Шушарова, Предговор, Подбрани османски документи за Севлиево и Севлиевска каза, редактор/и:Христо Иванов, издателство:”М-Прес” ООД – Севлиево, 2018, стр.:20-30, ISBN:978-954-8455-98-5
    • Милена Петкова-Енчева, Финансов документ за заплащане наема на волските каруци, събирани от каза Хоталич за нуждите на войската. 30 май 1713 г., Подбрани документи за Севлиево и Севлиевска каза, редактор/и:Христо Иванов, издателство:”М-Прес” ООД – Севлиево, 2018, стр.:303-304, ISBN:978-954-8455-98-5
    • Milena Petkova-Encheva, Bulgaria and World War I: Records of History – Images of History, BİRİNCİ DÜNYA SAVAŞI BELGELERİ/DOCUMENTS OF THE FIRST WORLD WAR (SYMPOSIUM PROCEEDINGS), editor/s:Kemal GURULKAN, Necla BÜYÜKKIRCALI, Gürkan YAMAN, Hümeyra Seren ZEYREK, Publisher:SEÇİL OFSET; BAŞBAKANLIK DEVLET ARŞİVLERİ GENEL MÜDÜRLÜĞÜ Osmanlı Arşivi Daire Başkanlığı Yayın No: 141, 2017, pages:59-63, ISBN:978-975-19-6472-4
    • Milena Petkova-Encheva, The Settlement Network in Upper Eastern Trace: Case Study of the Kaza of Hasköy During the Second Half of the XVth Century, Dünden Bugüne Batı Trakya Uluslararası Sempozyumu, 2016, pages:327-335, ISBN:978-9757739852
    • Milena Petkova-Encheva, Yukarı Doğu Trakya’daki Yerleşim Aği: XV. Yüzyılın İkinci Yarısında Hasköy Kazasına Dair Çalışması, Dünden Bugüne Batı Trakya Uluslararası Sempozyumu. Bildiler, 2016, pages:27-34, ISBN:978-9757739852, Ref
    • Милена Петкова-Енчева, Съдебни протоколи от XVI век за процедурата по определяне границите на селското землище и екологичната среда в селища от Старозагорската каза, Из живота на европейските провинции на Османската империя през XV-XIX век. Сборник изследвания в памет на проф.д.и.н. Елена Грозданова, Съдебни протоколи от XVI век за процедурата по определяне границите на селското землИз живота на европейските провинции на Османската империя през XV-XIX век. Сборник изследвания в памет на проф.д, редактор/и:Стефка Първева, Олга Тодорова, издателство:”Гутенберг”, 2016, стр.:223-241, ISBN:ISBN:978-619-176-088-6
    • Милена Петкова-Енчева, Н. Манолова-Николова, За чумната епидемия на Балканите в края на XVII- началото на XVIII век, Културна и медицинска антропология. Сборник в чест на проф. д.м.н. Минчо Георгиев, 2015, стр.:166-171, ISBN:978-954-322-846-1
    • Milena Petkova-Encheva, “Social Archives” – New Approaches and Challenges, Girona 2014: Arxius I Industries Culturals, 2014
    • Milena Petkova-Encheva, Deportation of Prisoners of War in the Context of the Demographic Seizure of Territories: Hungarians in Thrace during the Seventeenth century, Power and Influence in South-Eastern Europe 16th-19th century, 2013, стр.:293-301
    • Милена Петкова-Енчева, Администриране на селища в Тракия през XVI век – една хипотеза за южната граница на Шишманова България според информацията от османски данъчни регистри от XVI век, Из практиката на османската канцелария. Сборник материали от международната конференция „Османските регистри – извор за историята на Балканите – София 23 октомври, 2009, 2011, стр.:186-197, ISBN:978-954-523-117-9
    • Милена Петкова-Енчева, Етнодемографска структура на Стара Загора през XVI-XVII век, Александър Екзарх и българските пътища към Европа, 2007, стр.:73-91, ISBN:978-954-305-221-9

    Студии в научни списания

    • Milena Petkova, Reclamation of Agrarian Space in Parts of Ottoman Rumeli, 15th – 16th centuries (Case study of the kaza of Eskihisar Zağra) , Journal of Ottoman Civilisation Studies, vol:6, issue:12, 2021, pages:20-29, ISSN (online):2458-9519, Ref
    • Milena Petkova, The Process of Sedentarization of Semi-nomadic Groups of the Yoruks in Parts of 16th Century Ottoman Rumeli: Migration Control or Tax Control?, Journal of Balkan and Black Sea Studies, issue:3, 2019, pages:25-43, ISSN (print):2667-470X, ISSN (online): 2667-470X, Ref, (Index Copernicus, ISI, DRJI, ASOS, Cite Factor, H)
    • Milena Petkova-Encheva, Images of an Ottoman Town in Rumeli – Ethnodemographic, Economic and Urban Development of Eskihisar Zagra, XVth-XVIIth Centuries, Güneydoğu Avrupa Araştırmaları Dergisi, issue:32, 2017, pages:55-78, ISSN (print):0378-3863, Ref, (ACARIndex)

    Студии в сборници (на конференция и др.)

    • Милена Петкова-Енчева, Елементи на османска урбанистична архитектура в град Стара Загора през XV – XVII век, Collegium Historicum, Т. 2, editor/s:Др. Драганов, Ив. Първев, Т. Попнеделев, К. Грозев, Д. Ботева, К. Рабаджиев, В. Колев, М. Маркова, Publisher:Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, 2012, pages:173-188, ISBN:978-954-07-3366-1
    • Милена Петкова-Енчева, Поселищна мрежа и гъстота на населението в Източния дял на Тракийската низина през първата половина на XVI век (казите Стара Загора, Чирпан, Нова Загора и Хасково), Етнически и културни пространства на Балканите. Ч. 1. Миналото – исторически ракурси. Сборник в чест на проф. Цветана Георгиева, editor/s:Св. Иванова, Publisher:Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, 2008, pages:244-308, ISBN:978-954-07-2713-4
    • Milena Petkova, Structure Ethno-démographique de Stara Zagora au XVIe – XVIIesiècles, Alexandre Ezarh et les routes bulgares vers l’EuropeXIXedébuit du XX siècle. Staza Zagora, 2007, pages:70-87, ISBN:978-954-305-221-9

Научно ръководство на докторанти

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар