Специалност

"История"

Софийски университет | Исторически факултет

За специалността

Специалност История е основната в Исторически факултет на Софийски университет “Свети Климент Охридски”. Тя подготвя специалисти в едно от традиционните направления на хуманитаристиката – историческото познание. Специалността е достъпна в двете основни за Университета форми на обучение: редовно и задочно. Специалност История е една от първите утвърдени още с откриването на Софийския университет през 1888 г. специалности, което я прави традиционна, но същевременно и отворена към модерната интерпретация на историческото познание. Обучението включва основни исторически дисциплини в три тематични кръга: Българска история, Балканска история и Обща (световна) история, както и общотеоретични и специални исторически дисциплини. В рамките на бакалавърската степен се осъществява и обучение в девет избираеми специализации по катедри. Студентите изучават и още четири избираеми дисциплини, които могат да бъдат от друга специализация или от предложените допълнителни избираеми дисциплини.

Прием

Желаещите да запишат специалността студенти участват в класирането с оценката от дипломата за средно образование по история и с оценката от матурата или от състезателен кандидат-студентски изпит по История на България. Обучението е четиригодишно (осем семестъра) и завършва с писмен държавен изпит и диплом за бакалавър по История. Завършилите бакалавърската степен на специалността История имат възможност да продължат висшето си образование в магистърска степен.

Учебни дисциплини

В учебния план е предвидено по избор на студентите да се изучава и набор от педагогически дисциплини, които им дават правото да получат педагогическа правоспособност (квалификация “учител по история”). Чужд език и спорт се изучават като факултативни дисциплини и могатда се избират за една или повече години в рамките на цялото следване.

Обособени дисциплини

Нововавилонско царство 627 – 539 г. пр. Хр.

Византия-Италия. Интелектуални взаимодействия през епохата на Ренесанса

Култура в българските земи 15-17 в.

Политически организации през Възраждането

Раждането на демокрацията:форми и управление в древногръцкия полисен свят

Истини, неистини и полуистини в античната историопис: принципи на анализ

Книжнина и театър през Възраждането

История на избирателното право и избирателните системи (от Великата френска революция до наши дни)

Руската политика на Балканите – идеология и политика (XIX – началото на XX в.)

Червената армия до края на Втората световна война

Всекидневието на Балканите

Историческото документално кино в телевизията

Регионални проблеми в Испания през 20 век

Занаятът на историкa

Интерпретации и употреби на историята на Балканите, 16-19 в.

Процеси на интеграция и дезинтеграция в Русия и СССР (18 – нач. на 20 век)

Парламентаризъм и конституционализъм в Европа в модерната епоха

Кръстоносните походи

Ренесансовото папство и Балканите

Революции и диктатури в Латинска Америка

Образование, наука и идеология в България, 1944-1989 г.

Ислямът в българските земи

Постсъветска Русия между съветското минало и евразийското бъдеще (Национална идентичност, обществена мисъл, геополитика)

Професионална реализация

Завършилите бакалавърската степен на специалността История имат възможност да продължат висшето си образование в магистърска степен, да работят във всички сфери на културните институции в страната, както и да бъдат учители по история, ако имат педагогическа правоспособност.

Календар

Календар

Често задавани въпроси

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Loader
Loading...

EAD Logo
Taking too long?

Reload Reload document

|

Open Open in new tab

Изтегляне [1.33 MB]