Код на дисциплината: И002
ICTS: 3
И

Византия-Италия. Интелектуални взаимодействия през епохата на Ренесанса

СеместърСедмична заетост
V/VII2 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
9030

Преподавател

Форма на изпит

Курсова работа
  • Анотация

    Лекционният курс проследява интелектуалните контакти между Късна Византия и Ренесансова Италия през периода ХІV – ХV в.

    В предлагания курс се разглежда първоначалният етап на проникване на гръцкия език и елитната култура на Византия в Ренесансовата култура. В този смисъл са разгледани и византийските интелектуалци, които пренасят знанията от Византия, съхранила античните културни достижения, към ренесансова Италия, т.е. в основните центрове на гръцка образованост – Флоренция, Венеция, Рим. Не са обект на изследване взаимодействията в изобразителното изкуство, архитектурата, и т.н. С термина интелектуални взаимодействия в курса се определя дейността на византийските интелектуалци в следните основни направления – превод, преподаване, събиране и съхраняване на ръкописи, лично творчество, издателска дейност, както и цялата им останала дейност в неразривно свързаните й елементи (политически, дипломатически, полемически), формиращи онова културно единство, което се нарича „Европейски хуманизъм“.

    Целта е да се представят пред студентите интелектуалните контакти между Византия и Италия, представени чрез личността и творчеството на някои от най-значимите фигури Варлаам Калабрийски, Леонций Пилат, Димитър Кидонис и Мануил Хризолорас, Йоан Аргиропулос, Георги Трапезундски, Теодор Газа. Чрез тях най-ярко могат да бъдат проследени взаимните влияния между средновековната латинска и новата ренесансова култура, от една страна, и късновизантийската култура и образованост, пазеща и предаваща традициите и достиженията на Античността, от друга

  • Препоръчителна литература

    Культура Византии ХIII–ХV вв. Т. 3. М., 1991.

    Культура Возрождение и Средние века. М., 1993.

    Культура Возрождения и общество. М., 1986.

    Культура и общество Италии накануне нового времени. М., 1993.

    Памятники византийской литературы IХ–ХIV веков. Отв. ред. Л. А. Фрейберг. М., 1969.

    Сочинения итальянских гуманистов эпохи Возрождения (ХV в.). Под ред. Л. М. Брагина. М., 1985.

    Баткин, Л. М. Итальянские гуманисты – стиль жизни и стиль мышления. М., 1978.

    Бицилли, П. Европейската култура и Ренесансът. Избрани студии. С., 1994.

    Брагина, Л. М. Итальянский гуманизм (Эстетические учения XIV–XV веков). М., 1977.

    Бърк, П. Ренесансът. С., 1996.

    Бургхарт, Я. Култура и изкуство на Ренесанса в Италия. С., 1987.

    Гарэн, Е. Проблемы итальянского возрождения. М., 1986.

    Корелин, М. С. Ранный итальянский гуманизм и его историография. Т. 1–2. М., 1892.

    Кочев, Н. Цв. Византия, Балканите и Западът. Проблеми на културата през XIII–XV век. С., 1998.

    Медведев, И. П. Византийский гуманизм ХIV–ХV вв. Л., 1976.

    Поляковская, М. А. Общественно-политическая мысль Византии (40–60-е гг. ХIV в.). Сверд., 1981.

    Поляковская, М. А. Портреты византийских интеллектуалов. Три очерка. Екатеринбург, 1992.

    Попова, И. Византия–Италия. Аспекти на културните взаимодействия през XIV–XV век. В. Търново, 2004.

    Попова, И. Translatio Antiquitatis. Византийските учени – емигрaнти в ренесансова Италия. – В: JUBILAEUS II. Юбилеен сборник в памет на проф. Христо Данов. С., 1999, 183–186.

    Попова, И. Латинофилският кръг на късновизантийските интелектуалци. Кръстопът на идеи: Изток–Запад. – В: Средновековните Балкани. Политика, религия, култура. С., 1999, 151–156.

    Фойгт, Г. Возрождение классической древности. Т. 1–2. СПб., 1884–1885.

    Хартман, Г. М. Значение греческой культуры для развития итальянского гуманизма. – ВВр., 15, 1959, 100–124.

    Geanakoplos, D. G. Constantinople and West. Essays on the Late Byzantine (Palaeologan) and Italian Renaissance and Byzantine and Roman Churches. Madison, 1989.

    Geanakoplos, D. G. Greek Scholars in Venice. Studies in Dissemination of Greek Learning from Byzantium to Western Europe. Cambridge, 1962.

    Geanakoplos, D. G. Interaction of “Sibling” Byzantine and Western Culture in the Middle Ages and Renaissance (330 – 1600). New Haven – London, 1976.

    Gill, J. Byzantium and Papacy 1198 – 1400. New Brunswick, New Jersey, 1979.

    Harris, J. Greek Émigrés in the West (1400–1520). Camberly, 1995.

    Hay, D. The Italian Renaissance and its Historical Background. Cambridge, 1961.

    Knös, Börje. Un ambassadeur de l’hellénisme – Janus lascaris et la tradition greco-byzantine dans l’humanisme français. Uppsala, Paris, 1945.

    Loenertz, R. – J. Byzantina et franco-graeca. v. 1-2. – Storia e letteratura, Raccolta di studi e testi, v. 118, 145, Roma, 1970, 1978.

    Matschke, Kl.-P., Fr. Tinnefeld. Die Gesellschaft im Späten Byzanz. Gruppen, Strukturen und Lebensformen. Köln–Weimar–Wien, 2001.

    Nicol, D. M. Byzantine East and Latin West: Two Words of Christendom in Middle Ages and Renaissance. (Studies in Ecclesiastical and Cultural History). Oxford, 1966.

    Nicol, D. M. Byzantium and Venice: a Study in Diplomatic and Cultural Relations, Cambridge, 1988.

    Nicol, D. M. Byzantium: its Ecclesiastical History and Relations with the Western World, Collected Studies, VR., London, 1972.

    Runciman, St. The Last Byzantine Renaissance. Cambridge, 1970.

    Weiss, R. Medieval and Humanist Greek Collected Essays. Padova, MCMLXXVII.

    Wilson, N. G. Scholars of Byzantium. London, 1983.

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар